Стивън Кинг
Институтът (59)

22.

Нова камериерка чистеше с прахосмукачка пода на стаята му. Според табелката на гърдите й се казваше ДЖОЛИН, беше пълничка и изглеждаше на двайсет и няколко.

— Къде е Морийн? — попита Люк, макар много добре да знаеше. Тази седмица Морийн почиваше, а когато се върнеше, вероятно щяха да я разпределят в друга част на Института за известно време. Надяваше се, че в момента е във Върмонт и оправя кашата, в която я беше забъркал непрокопсаният й съпруг, но тя щеше да му липсва… макар че може би щяха да се срещнат в Задната половина, когато дойдеше неговият ред да отиде там.

— Мо-мо замина да се снима във филм с Джони Деп — отвърна Джолин. — Един от онези пиратските, които децата толкова харесват. Ще играе Веселия Роджър. — Засмя се и продължи: — Защо не отидеш да се разходиш, докато приключа?

— Защото искам да си легна. Лошо ми е.

— О, не думай. Вие хлапета сте ужасно разглезени. Други ви чистят и готвят, имате телевизори по стаите… Да не мислиш, че аз имах телевизор в стаята като малка? Или отделна баня? Имах три сестри и двама братя, едва се дореждахме до нея.

— Освен това пием барий и след това го повръщаме. Не искаш ли и от него да пробваш?

„С всеки ден започвам все повече да говоря като Ники — помисли си Люк. — Но пък какво лошо има в това? Добре е човек да разполага с положителни модели за подражание.“

Джолин се обърна към него и размаха тръбата на прахосмукачката.

— А искаш ли да видиш какво ще стане, ако те цапардосам по главата с това?

Люк излезе. Тръгна бавно по коридорите на жилищното крило, като спря два пъти и се облегна на стената, когато стомахът отново го сви. Поне спазмите отслабваха като честота и сила. Точно преди да стигне до пустия салон за отдих, който гледаше към административната сграда, влезе в една от празните стаи, легна на кревата и заспа. Когато се събуди, за пръв път не очакваше да види къщата на Ролф Дестин през прозореца.

Според Люк това беше стъпка във възможно най-неправилната посока.