Стивън Кинг
Институтът (37)

12.

След като влязоха в жилищната сграда, Хадад повика асансьора, каза: „До нови срещи“ и се качи в него. Люк тръгна към стаята си и видя Ники Уилхолм да седи на пода срещу машината за лед и да яде шоколадова кошничка с фъстъчено масло. Над него имаше плакат с две анимационни катерици, от чиито ухилени усти излизаха балончета с реплики като в комикс. Животинчето отляво казваше: „Живей живота, който обичаш!“. Другото казваше: „Обичай живота, който живееш!“. Гледката порази Люк.

— Как би определил подобен плакат на място като това, умнико? — попита Ники. — Ироничен, саркастичен или тъп?

— И трите — отвърна Люк и седна до него.

Ники му подаде пакетчето с шоколадови кошнички.

— Искаш ли?

Люк си взе, благодари му, махна шумолящата опаковка и изяде сладкиша на три бързи хапки.

Ники го наблюдаваше развеселено.

— Били са ти първата инжекция, нали? От тях ти се яде сладко. Дори да не си гладен, на вечеря ще ти се яде десерт. Гарантирам ти го. Видя ли вече точки?

— Не. — И изведнъж си спомни как се бе навел, когато му се зави свят. — Може би. Какво представляват?

— Техниците ги наричат Светлините на Щази. Те са част от подготовката. На мен ми биха инжекции само няколко пъти и почти не са ме подлагали на странни тестове, защото съм ТК позитивен. Същото важи за Джордж и Ша, които са ТП позитивни. Ако си обикновен, ти бият повече инжекции. — Замълча за момент. — Вярно, никой от нас не е обикновен, щом е тук, но разбираш какво имам предвид.

— Опитват се да подсилят способностите ни, така ли?

Ники само сви рамене.

— За какво ни подготвят?

— За онова, което правят в Задната половина. Как мина при злата пчела майка? Изнесе ли ти речта за служба в името на родината?

— Каза, че съм бил мобилизиран. Но аз се чувствам по-скоро като осъден на каторжен труд. През седемнайсети и осемнайсети век, когато…

— Знам какво е каторга, Люки. И аз съм ходил на училище. Освен това си прав. — Ники стана. — Хайде да излезем на площадката. Можеш да ми дадеш още един урок по шах.

— Искам да полегна малко.

— Наистина си малко пребледнял. Но десертчето ти помогна, нали? Признай си.

— Помогна ми — съгласи се Люк. — Какво направи, за да заслужиш жетон?

— Нищо. Морийн ми даде тайно един преди да й свърши смяната. Калиша е права за нея. — Ники го каза почти неохотно. — Ако има един добър човек в Института, това е тя.

Стигнаха до вратата на Люк. Ники вдигна юмрук и Люк го чукна със своя.

— Ще се видим, когато удари звънецът, умнико. Междувременно, горе главата!