Стивън Кинг
Институтът (30)

5.

Помещението, което новите му приятели наричаха „столова“, беше част от салона за отдих и се намираше срещу големия телевизор. Люк искаше да огледа отблизо автоматите за закуски, но останалите минаха покрай тях твърде бързо и той отново не получи възможност. Все пак забеляза надписа, за който бе споменала Айрис: МОЛЯ, ПИЙТЕ С МЯРКА. Май не го будалкаха за алкохола.

„Не съм в Канзас, нито на Острова на забавленията — помисли си той. — В Страната на чудесата съм. Някой влезе в стаята ми посред нощ и ме бутна в заешката дупка.“

Столовата не беше толкова обширна, колкото стола в „Бродерик“, но все пак беше просторна. Фактът, че в нея щяха да се хранят само те петимата, я караше да изглежда още по-голяма. Повечето маси бяха за четирима души, но в средата имаше и няколко по-големи. На една от тях бяха подредени пет комплекта прибори. Жена с розова престилка и розов панталон дойде и напълни чашите им с вода. Също като Морийн, на гърдите си носеше табелка с името си. Казваше се НОРМА.

— Как сте, пиленца? — попита тя.

— Кълвем си кротко — отвърна Джордж ведро. — Ти как си?

— Добре — отвърна Норма.

— Случайно да ти се намира монополи карта „Освобождаване от затвора“?

Норма му се усмихна механично и излезе през летящата врата, която вероятно водеше към кухнята.

— Защо ли си правя труда? — оплака се Джордж. — Най-остроумните ми реплики са пропилени тук. Напълно пропилени.

Той се пресегна към купчината менюта по средата на масата и раздаде на всеки по едно. Най-отгоре беше изписана днешната дата. Отдолу пишеше ПРЕДЯСТИЯ (пикантни пилешки крилца или доматена супа), ОСНОВНИ ЯСТИЯ (бизонски хамбургер или американска яхния с месо) и ДЕСЕРТИ (ябълков пай със сладолед или някакъв сладкиш на име Вълшебна торта с крем). В списъка с напитките имаше пет-шест вида газирани безалкохолни.

— Можеш да си поръчаш и мляко, не си правят труда да го впишат в менюто — каза Калиша. — Повечето деца не го предпочитат, освен сутрин за закуска с корнфлейкс.

— Храната наистина ли е вкусна? — попита Люк. Прозаичното естество на въпроса — сякаш се намираха на почивка в ол инклузив хотел — му възвърна усещането за нереалност и дезориентация.

— Да — отвърна Айрис. — Понякога ни претеглят. Аз съм качила два килограма.

— Угояват ни като Хензел и Гретел — подметна Ники.

— В петък вечер и в неделя на обяд има шведска маса — каза Калиша. — Можем да ядем до пръсване.

— Също като проклетите Хензел и Гретел — повтори Ники, завъртя се на стола и погледна към камерата в ъгъла. — Норма, можеш да идваш, готови сме.

Тя се върна веднага, което само засили усещането за нереалност у Люк. Но когато пристигнаха крилцата и яхнията, се наяде с удоволствие. Намираше се на странно място, страхуваше се за себе си и ужасно се тревожеше за родителите си, но все пак беше на дванайсет години.

Все още растеше.