Стивън Кинг
Институтът (190)

2.

Тим очакваше Уенди да се прибере от Колумбия за вечеря, но тя се обади и каза, че трябва да пренощува там. Поредната среща за бъдещето на полицията в окръг Феърли беше планирана за следващата сутрин.

— Боже, няма ли да приключат скоро? — попита Тим.

— Почти съм сигурна, че тази ще е последната. Положението е сложно, както знаеш, а бюрокрацията само го усложнява още повече. При вас всичко наред ли е?

— Да — отвърна Тим с надеждата, че е прав.

За вечеря свари голяма тенджера спагети; Люк забърка набързо сос болонезе; Калиша и Ники направиха със съвместни усилия салата. Ани беше изчезнала, както правеше често.

Нахраниха се. Поговориха си, смяха се. После, когато Тим извади замразената торта от хладилника и я вдигна високо като сервитьор в оперета, видя, че Калиша плаче. Ник и Люк я бяха прегърнали, но не я успокояваха с думи (поне с думи, които Тим да можеше да чуе). Изглеждаха замислени, вглъбени. Бяха с нея, но вероятно не изцяло; сигурно мислеха и за собствените си грижи.

Тим остави тортата.

— Какво има, К? Те сигурно знаят, но аз не знам. Би ли ми казала?

— Ами ако той е прав? Ако онзи мъж е прав, а Люк греши? Ами ако светът свърши след три години… или три месеца… защото не го пазим?

— Не греша — каза Люк. — Те имат математици, но аз съм по-добър от тях. Не се хваля, просто казвам истината. А думите му за мен, че просто вярвам в онова, в което ми се иска да вярвам? Същото важи и за тях. Не могат да понесат мисълта, че грешат.

— Но не си сигурен! — извика тя. — Чувам ти мислите, Люки, не си съвсем сигурен!

Люк не отрече, просто сведе очи към чинията си.

Калиша погледна Тим.

— Ами ако поне за това са прави? Тогава ние ще сме виновни!

Тим се поколеба. Не искаше следващите му думи да определят начина, по който това момиче ще живее занапред, не желаеше да поеме тази отговорност, но се страхуваше, че ще се наложи. Момчетата също слушаха. Слушаха и чакаха. Тим нямаше свръхестествени сили, но имаше друга сила: авторитет на възрастния. Децата искаха той да им каже, че под леглата им не се крият чудовища.

— Не си виновна ти. Никой от вас не е виновен. Онзи мъж не дойде тук, за да ви предупреди да си мълчите, а за да ви отрови живота. Не му позволявай да го направи, Калиша. Не му позволявайте и вие, момчета. На нас хората ни е заложено да правим най-вече едно, а вие, деца, го направихте.

Протегна ръце и избърса сълзите от бузите на Калиша.

— Вие оцеляхте. Използвахте силата на обичта и умовете си и оцеляхте. А сега да хапнем торта.