Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Institute, 2019 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Катя Перчинкова, 2019 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,3 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2020)
Издание:
Автор: Стивън Кинг
Заглавие: Институтът
Преводач: Катя Перчинкова
Година на превод: 2019
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2019
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Излязла от печат: 02.12.2019
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-655-964-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11763
История
- — Добавяне
2.
Щом мъжете излязоха, Ани Сиротната намери два чисти парцала в кош под мивката, намокри ги със студена вода, изстиска единия добре, а другия съвсем леко, и му подаде добре изстискания.
— Притисни го върху ухото.
Люк изпълни нареждането. С другия парцал Ани почисти кръвта от лицето му, като я избърсваше с нежност, която му напомни за майка му. След малко спря и го попита — също толкова нежно — защо плаче.
— Мама ми липсва.
— Сигурна съм, че и ти й липсваш.
— Не, освен ако някак си съзнанието не се запазва след смъртта. Иска ми се да вярвам, че е възможно, но емпиричните доказателства сочат обратното.
— Да се запазва ли? Разбира се, че се запазва. — Ани отиде на мивката да изплакне кръвта от парцала, с който го бършеше. — Някои твърдят, че отишлите си души вече не се интересуват от земните дела, както ние не се интересуваме от делата на мравките в мравуняците, но аз не съм от тези хора. Аз вярвам, че душите се интересуват от нас. Съжалявам, че майка ти е починала, момче.
— Мислите ли, че продължават да ни обичат? — Идеята беше глупава, Люк го осъзнаваше, но беше приятно глупава.
— Разбира се. Обичта не умира с тленното тяло. Това е абсурдно твърдение. Преди колко време си отиде?
— Може би месец, може би месец и половина. Изгубих представа за времето. Убиха родителите ми, а мен ме отвлякоха. Знам, че не е за вярване…
Ани се върна да избърше останалата кръв.
— За вярване си е, ако си от посветените. — Тя потупа слепоочието си под периферията на сомбрерото. — С черни коли ли дойдоха?
— Не знам, но не бих се изненадал.
— Експерименти ли правеха с теб?
Люк зяпна.
— Откъде знаете?
— От Джордж Олман. Той води предаване по радиото от полунощ до четири сутринта. Говори за отвлечени хора, извънземни и свръхестествени способности.
— Свръхестествени способности? Наистина ли?
— Да, и за конспирацията. Знаеш ли за конспирацията, синко?
— Горе-долу — отвърна Люк.
— Предаването на Джордж Олман се казва „Аутсайдерите“. Понякога се обаждат слушатели, но говори предимно той. Не твърди, че са извънземните или правителството, или че правителството работи с извънземните, внимава, защото не иска да изчезне безследно или да го застрелят като Джак и Боби[1], но непрекъснато говори за черните коли и за експериментите. Неща, от които да ти побелее косата. Знаеш ли, че Синът на Сам, серийният убиец, бил обладан от демон? Не? Ами обладан е бил. Но после дяволът в него го напуснал и оставил само черупката. Вдигни глава, синко, цялата кръв се е стекла по врата ти и е засъхнала, ще трябва да я изжуля.