Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Institute, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2020)

Издание:

Автор: Стивън Кинг

Заглавие: Институтът

Преводач: Катя Перчинкова

Година на превод: 2019

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2019

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 02.12.2019

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-964-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11763

История

  1. — Добавяне

2.

Щом мъжете излязоха, Ани Сиротната намери два чисти парцала в кош под мивката, намокри ги със студена вода, изстиска единия добре, а другия съвсем леко, и му подаде добре изстискания.

— Притисни го върху ухото.

Люк изпълни нареждането. С другия парцал Ани почисти кръвта от лицето му, като я избърсваше с нежност, която му напомни за майка му. След малко спря и го попита — също толкова нежно — защо плаче.

— Мама ми липсва.

— Сигурна съм, че и ти й липсваш.

— Не, освен ако някак си съзнанието не се запазва след смъртта. Иска ми се да вярвам, че е възможно, но емпиричните доказателства сочат обратното.

— Да се запазва ли? Разбира се, че се запазва. — Ани отиде на мивката да изплакне кръвта от парцала, с който го бършеше. — Някои твърдят, че отишлите си души вече не се интересуват от земните дела, както ние не се интересуваме от делата на мравките в мравуняците, но аз не съм от тези хора. Аз вярвам, че душите се интересуват от нас. Съжалявам, че майка ти е починала, момче.

— Мислите ли, че продължават да ни обичат? — Идеята беше глупава, Люк го осъзнаваше, но беше приятно глупава.

— Разбира се. Обичта не умира с тленното тяло. Това е абсурдно твърдение. Преди колко време си отиде?

— Може би месец, може би месец и половина. Изгубих представа за времето. Убиха родителите ми, а мен ме отвлякоха. Знам, че не е за вярване…

Ани се върна да избърше останалата кръв.

— За вярване си е, ако си от посветените. — Тя потупа слепоочието си под периферията на сомбрерото. — С черни коли ли дойдоха?

— Не знам, но не бих се изненадал.

— Експерименти ли правеха с теб?

Люк зяпна.

— Откъде знаете?

— От Джордж Олман. Той води предаване по радиото от полунощ до четири сутринта. Говори за отвлечени хора, извънземни и свръхестествени способности.

— Свръхестествени способности? Наистина ли?

— Да, и за конспирацията. Знаеш ли за конспирацията, синко?

— Горе-долу — отвърна Люк.

— Предаването на Джордж Олман се казва „Аутсайдерите“. Понякога се обаждат слушатели, но говори предимно той. Не твърди, че са извънземните или правителството, или че правителството работи с извънземните, внимава, защото не иска да изчезне безследно или да го застрелят като Джак и Боби[1], но непрекъснато говори за черните коли и за експериментите. Неща, от които да ти побелее косата. Знаеш ли, че Синът на Сам, серийният убиец, бил обладан от демон? Не? Ами обладан е бил. Но после дяволът в него го напуснал и оставил само черупката. Вдигни глава, синко, цялата кръв се е стекла по врата ти и е засъхнала, ще трябва да я изжуля.

Бележки

[1] Джон Кенеди (президент) и Робърт Кенеди, кандидат за президент, и двамата убити. — Б.пр.