Марк Грейни
Сивия (8)

6.

Корт Джентри седеше до вдигнатата рампа на самолета, слушаше воя на двигателите и се опитваше да възстанови дишането си, да овладее емоциите си. Задникът му беше на мрежестата скамейка в опашката на L-100-30, но мислите му бяха долу, в мрака сред пясъците.

В мръсотията.

Най-близкият отдясно до него оператор стана, заобиколи палета и седна на скамейката срещу него. Джентри небрежно погледна надясно и забеляза, че командирът на екипа за ексфилтрацията оправя екипировката си. Започна да обхожда с поглед останалите момчета, но побърза да завърти глава към мъжа до преградата.

Нещо не беше наред.

Гърбът на командира бе изправен като бастун, а изражението му беше напрегнато, макар да не гледаше към нищо конкретно. Автоматът МР5 беше напречно на гърдите му и той намести ръкавицата на дясната си ръка.

А устните му мърдаха. Предаваше нещо по радиостанцията си и очевидно това бяха заповеди до хората му.

Джентри погледна собствената си радиостанция „Харис Фалкон“. Допреди малко бе на общия канал с останалите, но в момента не чуваше нищо.

Странно.

Корт се обърна към останалите трима на скамейката до него. Позите и израженията им издаваха, че също като командира си и те не се възстановяваха след напрежението на току-що проведената операция по ексфилтрацията от горещата зона. Напротив, движенията им подсказваха, че се готвят да предприемат нещо. Джентри бе прекарал шестнайсет години в тайни операции и едно от уменията, които бе развил, бе да разчита лица и да оценява заплахи. Знаеше отлично как изглежда един оператор, когато разпуска след бой, и отлично знаеше как изглежда, когато се подготвя за бой.

Затова незабелязано разкопча обезопасителния си колан и се извърна на скамейката с лице към близкостоящите.

Дулин все още бе до преградата, но вече не предаваше. Просто гледаше Джентри.

— Какво става? — извика Джентри над грохота на двигателите.

Дулин бавно се изправи.

Корт отново извика в шумния салон:

— Каквото и да се готвите да направите, трябва само да…

Маркам бързо се извъртя, както беше седнал, с пистолет, насочен към него. Джентри се оттласна от пода с прашните си ботуши и се хвърли през кабината с намерение да намери заслон зад палета с екипировката.

И боят започна. Фактът, че Корт нямаше ни най-малка представа защо спасителите му се бяха обърнали срещу него, бе несъществен. Той не загуби дори микросекунда в анализ на причините за обрата.

Корт Джентри бе убиец на хора.

Това бяха хора.

Край на логическата верига.

Маркам успя да стреля със своя „Зиг Зауер“, но куршумът мина високо. Преди да се скрие зад палета, Джентри видя Маркам и Барнс бързо да разкопчават коланите си.

Маквий бе единственият отляво, когато Сивия се сниши зад палета с лице към вратата за пилотската кабина, на десетина метра от него. Дулин вече се бе изправил до преградната стена, а останалите трима бяха напред и отдясно. Корт знаеше, че ако убие онзи отляво, това ще намали ъглите на възможен обстрел, затова се превъртя през лявото си рамо и с вече вдигнат М4 изстреля дълъг откос в оператора. Главата на мъжа се заби назад в стената, а неговият НК падна от безволните му пръсти.

Маквий рухна на скамейката, мъртъв.

Джентри бе убил човек без ни най-малка представа защо.

В следващия миг всички започнаха да стрелят — четири оръжия обсипаха позицията на Джентри с куршуми с метална обвивка.

Корт се притисна в пода зад палета с екипировката, а стената зад гърба му зазвънтя от попадащите в нея куршуми, през дупките от които със свистене започна да излиза въздухът, заради повишеното налягане в кабината. Екипажът в предната част едва ли чуваше този обезпокоителен звук, но нямаше начин да не е чул пукотевицата, защото носът на самолета рязко се наклони надолу, явно с цел да намалят разликата в налягането и да запазят по този начин машината.

Снижението създаде безтегловност, поради което телата на Корт и на потенциалните му убийци се повдигнаха от пода. Излязъл иззад доскорошния заслон, Корт се превъртя два пъти в задно кълбо и се озова стъпил на тавана, след което изтича към опашката, която се бе превърнала в най-високата точка на товарното отделение.

Двама от стрелците, които също се бяха издигнали, започнаха да стрелят над глава по мишената си.

Джентри усети два деветмилиметрови куршума да одраскват защитната плоча на бронежилетката му. Макар и не фатално, съприкосновението го извади за миг от равновесие, но от преобърната си позиция той виждаше отлично единия от операторите, който не бе успял да откопчае колана си и сега риташе безпомощно във въздуха, прикован към стената отдясно на Джентри.

Което го правеше елементарна мишена.

Джентри застреля Перини в главата. Тялото му омекна, а ръцете и краката му се размахаха безволно в безтегловността на рязкото снижение.

Пред следващите почти десет секунди четиримата живи се въртяха из въздуха като чорапи в сушилна машина. Командирът, Дулин, беше под останалите. Бе успял да се вкопчи в част от мрежата по предната преградна стена, бе промушил ръка през нея и сега се опитваше да насочи картечния си пистолет към Джентри, който продължаваше да се рее девет-десет метра над него. Но Маркам и Барнс се блъснаха в Корт, неспособни да си възвърнат някаква координация на движенията — прекалено близкият бой се развиваше само с приклади, ботуши и юмруци.

Въпреки безтегловността всички съзнаваха, че всъщност пикират с максимална скорост към земята. Но и самолетът, в който се намираха, падаше заедно с тях като камък към земята, което ги лишаваше от ясна представа какво всъщност се случва.

В хаоса, виковете и объркването от липсата на стабилно място за хващане Корт отново се превъртя назад, изпусна приклада на автомата си и ремъкът му се изплъзна през главата. Извади пистолета си „Глок-19“ и го вдигна, за да стреля с него, и в същия миг усети как в дясното бедро го пронизва куршум. Кракът му отхвръкна назад като ударен с чук. Той не обърна внимание на раната, защото краката му внезапно намериха опора на задната рампа. Вдигна поглед, което означаваше, че сега гледа надолу, към пода, и намери Дулин в прицела си. Командирът на екипа бе обхванал с едната си ръка мрежата, а с другата държеше картечния си пистолет вече насочен право към Сивия. Корт бързо изстреля шест куршума и ги видя да се забиват в слабините му.

Обърна се, за да се разправи и с Барнс и Маркам, но трупът на Маквий изплува в полезрението му. Точно тогава обаче пилотът явно реши, че вижда прекалено много пясък през прозореца пред себе си, и бързо изведе самолета от пикиране. Всички в карго отделението — и мъртвите, и още живите — паднаха на металния под и се затъркаляха като топки за боулинг към предната вътрешна преграда. При удара пистолетът на Корт изхвръкна от ръката му, а той самият се затъркаля напред, усещайки прорязващата болка от раната в бедрото при всяко съприкосновение с някакво препятствие.

Още се търкаляше напред към мрежата върху преградната стена, когато самолетът изравни, и той почти успя да се хване за нея, но пилотът премина в набиране на височина. Инерцията го повлече още малко в първоначалната посока, но когато подът от стръмно надолу смени наклона си в стръмно нагоре и премина границата от 45 градуса, той спря малко преди пръстите му да успеят да докоснат найлоновата мрежа до безжизненото тяло на Дулин.

И тогава Сивия полетя обратно назад — мина през пети, изправи се на тях за миг, падна по лице и почти прелетя по дължината на кабината. Стовари се по хълбок в опашката на самолета и болката бе неописуема, но дори тя бе нищо в сравнение с шока от удара на Маркам с гърдите му. Маркам бе долетял до него, гледайки в другата посока, и бе по-изненадан и от Джентри от силния сблъсък, така че Сивия без проблем обхвана главата му с ръце. Последва безжалостно извиване, вратът на Маркам се пречупи и смъртта му бе незабавна.

Автоматът на Маркам все още бе преметнат през врата му и се клатеше като амулет на верижка. Корт се опита да го свали, но ремъкът се оказа заклещен под елека за носене на екипировка. Все пак Корт се опита да го вдигне през рамото му и го насочи към последния оцелял от екипа за ексфилтрация, който в момента използваше краката на скамейката вместо стъпала на стълба, за да изкатери разстоянието до предното сервизно помещение зад преградата.

Корт дръпна спусъка, но кухото изщракване показа, че пълнителят е празен. Той затърси из елека резервен пълнител, намери и го зареди. Беше готов да стреля, но в същия момент мъжът изчезна в помещението. Самолетът отново изравни и гравитацията се върна към нормалната. Сега Корт стоеше приведен зад палета и чакаше Барнс да надникне иззад вратата.

Без предупреждение се разнесе силен звук и Джентри усети задната рампа да се раздвижва. Засвистя вятър.

Барнс бе активирал вратата на рампата от пулта в предния край на кабината. След секунда самолетът отново започна стръмно набиране на височина.

Корт се хвърли да се хване за метнатата върху палета мрежа, а Барнс се появи до преградната стена. Облеченият в тъмен екип оператор бе преметнал на гърба си парашут. Изглежда, бе преценил, че самолетът е безнадеждно повреден, или може би се безпокоеше, че пилотите са загинали от отклонили се куршуми. Барнс се държеше здраво за мрежата, спусната върху преградната стена, което му позволи да стреля откос след откос в посока на Джентри, като го правеше, държейки своя М4 с едната си ръка. Междувременно задната рампа се разтвори изцяло зад Сивия.

Корт посегна зад себе си и по чудо успя да свали оръжието от врата на Маркам, преди трупът му да се изтърколи през отвора в зейналата бездна. Пилотът продължаваше да набира височина, поради което след малко и тялото на Маквий се плъзна по пода покрай Джентри и изчезна в нощта. Перини се бе пристегнал преди смъртта си с колана, а трупът на Дулин продължаваше да е заклещен в мрежата на преградната стена.

Джентри и Барнс бяха единствените оцелели.

Корт държеше картечния пистолет с дясната си ръка, а лявата бе вкопчил в мрежата върху палета. Ръкавицата му бе започнала да се усуква и той усещаше, че няма да може да се задържи така дълго. Подметките му се плъзгаха по пода в напразен опит да зацепят в грапава повърхност, а междувременно ъгълът на наклона продължаваше да се увеличава.

Деляха го секунди от политането надолу.

Оставаше му един последен шанс — той вдигна оръжието на Маркам, изстреля продължителен откос над палета към Барнс и го улучи в средата на бронежилетката. Барнс залитна, главата му се удари в преградната стена и той изгуби съзнание. Наклонът на пода вече беше към 45°. Барнс изпусна мрежата, падна на колене и се затъркаля по пода към задния люк.

Беше откъм страната на Джентри и щеше да е фатално той да го пропусне. Когато тялото му мина покрай него, Корт пусна мрежата и се оттласна от пода с ботушите и наколенките си. Скокът му беше надясно и той се вкопчи в ремъците на парашутната раница…

В следващия миг двамата се претърколиха през разтворения люк в нощното небе.

Джентри обхвана Барнс с ръце и крака. L-100 изчезна над тях и скоро ревът на двигателите бе сменен от свистящия въздух.

Корт изсумтя, после изкрещя от усилието да се задържи на всяка цена. Не смееше да посегне към въженцето за отваряне на парашута. Ако се изпуснеше, никога повече нямаше да го намери в черното нощно небе. Беше почти сигурен, че парашутът е със система CYPRES за автоматично отваряне, която ще изтегли резервния парашут и ще го разтвори на двеста и десет метра височина в условия на свободно падане.

Джентри и човекът, който искаше да го убие, продължаваха да се превъртат в леденостудения въздух.

Едната ръка на Корт намери здрав захват за ремъка на раницата на парашута, така че той освободи и другата, за да потърси с нея другия ремък. В мига, в който разтвори пръсти, се разнесе предупредителен звук, който продължи по-малко от секунда.

И се разтвори резервният парашут.

Корт се държеше на една ръка. Този парашут изобщо не бе предвиден за спасяване на двама души, единият от които рита и дърпа в отчаян опит да се хване за нещо, така че те падаха твърде бързо.

Това продължи само няколко секунди, през които Джентри започна да повръща от световъртежа. Повдигането продължи съвсем кратко. Когато двамата се забиха едновременно в земята, пристъпът почти бе приключил.

Ударът на Джентри бе смекчен от това, че се озова отгоре. Провери „спътника“ си — той беше паднал по лице, а Джентри бе вкопчен за него откъм гърба му. Пулс нямаше…

Вече на твърда земя Джентри овладя спазматичното повдигане, хвана се за бедрото и се загърчи за миг от болка, но след малко скръцна със зъби, надигна се и седна. Отляво вече се зазоряваше и това му показа накъде е изтокът.

След като се ориентира, започна да се оглежда. Беше на почти равно място, наблизо имаше малък овраг. Чуваше се ромоленето на поток и блеене на кози. Мъртвият оператор лежеше неподвижно. Корт го претърси и намери на бедрото му чантичка за оказване на първа помощ.

Седна на тревата и започна да обработва раната си. Предполагаше, че го чака дълъг път до границата, затова искаше превръзката му да издържи прехода. Раната бе чиста, куршумът бе влязъл и излязъл, нямаше поразени важни кръвоносни съдове или кости, изобщо нямаше нищо обезпокоително, стига нужните мерки да се вземеха навреме и да не обръщаше внимание на предстоящия продължителен дискомфорт.

Повърна още веднъж. Тялото и съзнанието му бавно се адаптираха към хаоса от последните пет минути.

После Джентри се изправи и бавно тръгна към Турция.