Марк Грейни
Сивия (5)

3.

На лондонската улица „Бейзуотър Роуд“ една шестетажна административна сграда съзерцава пасторалната аномалия в центъра на града, известна под името Хайд Парк и Кенсингтън Гардънс. В огромен апартамент на последния етаж в бялата сграда се намира офисът на „Челтнам Секюрити Сървисис“ — частна фирма, която набира служители за ВИП телохранители и персонал за охрана на сгради и предлага стратегически услуги от разузнавателно естество за британските и някои западноевропейски корпорации, работещи зад граница. ЧСС е замислена, основана и управлявана на ежедневна база от 68-годишния англичанин сър Доналд Фицрой.

Фицрой бе прекарал ранната фаза на тази сряда в усилен труд, но сега се насили да разкара текущата задача от главата си. Трябваше му минутка да изчисти мислите си, докато барабанеше с пръсти по фино резбованото си бюро. Нямаше време за мъжа, който вежливо чакаше отвън при секретарката му — това, с което се бе занимавал, бе неотложно и изискваше пълното му съсредоточаване, — но можеше ли да игнорира посетителя? Кризата просто трябваше да почака.

Младият мъж бе позвънил преди час и бе съобщил на секретарката на сър Доналд, че се налага да разговаря с господин Доналд по въпрос от възможно най-спешно естество. Подобни обаждания в офиса на ЧСС не бяха необичайни. Особеното в конкретното обаждане и причината Фицрой да не може да каже на настойчивия млад мъж да дойде друг ден, бе фактът, че неговият посетител бе служител на ЛоранГруп — гигантски френски конгломерат, който се занимаваше с транспортиране по суша и море, инженерингова дейност и поддържане на пристанищни складове за петролни, газови и минералодобивни индустрии в Европа, Азия, Африка и Южна Америка. Те бяха най-големият клиент на Фицрой и дори само поради тази причина той не можеше да отпрати учтиво младия мъж, без значение какви други задачи го притискаха.

Фирмата на Фицрой поддържаше физическите мерки за сигурност в офисите на ЛоранГруп в Белгия, Холандия и Обединеното кралство, но колкото и солиден да бе договорът на Фицрой с Лоран в сравнение с останалите корпоративни клиенти на ЧСС, сър Доналд беше наясно, че сумата по него е нищожна капка в годишния бюджет по мерки за сигурност на огромната корпорация. В бранша бе общоизвестно, че ЛоранГруп има собствена децентрализирана мрежа от отдели за охрана и се придържа към практиката да наема местни хора за вършене на трудоемката работа в над осемдесетте страни, в които има недвижима собственост. Това включваше всичко от учтива рецепция в офиса в Куала Лумпур до чупенето на крака на непокорни докери в Бомбай или разпръскването на митинги на синдикатите в Гданск.

Разбира се, от време на време големите шефове в централата в Париж можеха да пожелаят даден проблем да бъде… трайно отстранен и Фицрой знаеше, че имат хора на повикване и за това.

Повечето мултинационални корпорации, опериращи в части на света, където има повече бандити, отколкото полицаи, и повече гладни, отколкото образовани, желаещи да работят организирано за реализиране на реформи, разполагаха с хора за меко казано нелицеприятна работа. Да, повечето МНК използваха методи, които никога нямаше да бъдат споменати в докладите на техните президенти и за които нямаше ред в бюджетите на годишните им финансови отчети, но ЛоранГруп бе известна като особено безкомпромисна, когато ставаше дума за активи и ресурси в страни от Третия свят.

И това по никакъв начин не се отразяваше на стойността на акциите й.

Доналд Фицрой прогони от главата си безпокойствата си по другия проблем, натисна бутона на интеркома и нареди на секретарката си да въведе посетителя.

Първото, което Фицрой забеляза у симпатичния млад мъж, бе костюмът му. Това беше местна лондонска привичка — разпознай шивача му и вече знаеш много за човека. В случая беше „Хънтсман“, магазин на Савил Роу, който сър Доналд познаваше, и това му разкри много за неговия гост. Самият сър Доналд бе човек на „Нортън и синове“, чиято продукция бе в елегантен, но не прекалено делови стил. Но и стилът на младежа му допадаше. С бързо и набито око англичанинът разбра, че посетителят му е адвокат с право на явяване във висшите съдилища, добре образован и американец, макар и отнасящ се с уважение към навиците и маниерите тук, в Обединеното кралство.

— Не ми казвайте, господин Лойд, оставете ме да се досетя — започна Фицрой, докато пресичаше офиса си с вежлива усмивка. — Завършили сте право някъде тук? Кингс Колидж, предполагам. Може би след диплома у дома, в Щатите. Ще рискувам да предположа Йейтс, но първо трябва да ви чуя да кажете нещо.

Младежът се усмихна и протегна добре поддържаната си ръка за твърдо ръкостискане.

— Наистина е Кингс Колидж, сър, но у нас се дипломирах в Принстън.

Здрависаха се и Фицрой покани мъжа да седне.

— Да, сега го чувам — Принстън, наистина.

Фицрой седна до масичката за кафе срещу госта си и Лойд каза:

— Впечатлихте ме, сър Доналд. Предполагам, че сте се научили така точно да оценявате хора от предишната си професия.

Фицрой повдигна рунтавите си бели вежди и посегна да налее кафе от сребърния сервиз на масата.

— Имаше една статия за мен. Преди година-две в „Икономист“. Може да са ви попаднали някои дребни детайли относно кариерата ми за Короната.

Лойд кимна и отпи.

— Всъщност да. Трийсетте ви години в МИ5. Повечето прекарани в Ълстър по време на Големите неприятности. След това смяна на призванието към корпоративна сигурност. Сигурен съм, че онази ласкателна статия ви е помогнала в бизнеса.

— Доста — потвърди Фицрой с добре отработена усмивка.

— Освен това трябва да призная, че със сигурност никога не съм се запознавал с истински рицар.

Сега Фицрой вече се изсмя гръмогласно.

— Жена ми не спира да ме подмята с тази титла сред приятелите. Обича да изтъква, че това е почтително обръщение за светска изтънченост, а не благородство, и понеже аз не съм нито едно от двете, тя намирала титлата ми за крайно неподходяща по отношение на мен. — Фицрой каза всичко това без намек за огорчение, само с добродушна самооценка.

Лойд възпитано се засмя.

— Аз обикновено контактувам с господин Стенли в лондонския ви офис. С какво се занимавате вие в ЛоранГруп, господин Лойд?

Лойд остави чашата си в чинийката.

— Моля да извините известната ми грубост в настояването за среща с вас, както и праволинейността ми, с която ще пристъпя направо към въпроса.

— Няма нищо, млади човече. За разлика от много англичани, особено онези от моето поколение, аз уважавам деловия подход на американските бизнесмени. Безкрайното пиене на чай и дъвчене на курабии вредят на британската производителност… това е несъмнено. Така че давайте без усукване, както може би се изразявате там.

Младият американец се наведе напред.

— Моята настойчивост има малко общо с това, че съм американец, и много повече с критичното естество на нещо, от което моята фирма се нуждае.

— Надявам се да мога да ви услужа.

— Сигурен съм в това. Дойдох да обсъдим едно събитие, което се е случило преди дванайсет часа в Ал Хасака.

Фицрой наклони глава и се усмихна.

— Тук ме хванахте натясно. Трябва да призная, че не съм чувал това име.

— Намира се в Източна Сирия, господин Фицрой.

Отработената усмивка на Доналд Фицрой потрепна едва забележимо, но той не каза нищо. Бавно остави чашката си в чинийката пред себе си.

Лойд продължи:

— Отново се извинявам за явната ми напористост, но времето не просто е критично, то просто… вече е изчерпано.

— Слушам ви. — Топлата усмивка на англичанина от само преди минута бе умряла и погребана.

— Снощи, към осем вечерта местно време, един убиец е отнел живота на доктор Айзък Абубакер. Той, може би ви е известно, беше нигерийски министър на енергетиката.

Фицрой коментира с тон, подчертано не толкова приятелски, колкото преди малко:

— Любопитно… Някаква представа какво търси нигерийският министър на енергетиката в Източна Сирия? Единствената енергия, която би могла да се добива там, е може би патосът на джихадистите, които се събират, преди да бъдат вкарани в Ирак, за да налеят още масло в огъня.

Лойд се усмихна.

— Докторът беше мюсюлманин с радикални убеждения. Може би е бил в онзи район, за да предложи материална подкрепа на каузата. Но аз не съм тук, за да защитавам неговите действия. Интересува ме единствено убиецът му. Който, впрочем, е избягал в Ирак.

— Колко жалко.

— Не и за убиеца. Убиецът е бил добър. Не, повече от добър — бил е най-добрият. Наричат го Сивия.

Фицрой кръстоса крака и се облегна.

— Мит.

— Не е мит — човек е. Изключително опитен, но в крайна сметка човек от плът и кръв.

— Защо сте тук? — В тона на Фицрой вече нямаше нищо от бащинската мекота на разговора им досега.

— Тук съм, защото вие сте неговият оператор.

— Неговият… какъв?

— Оператор. Вие подбирате контактите му, задоволявате логистичните му нужди, помагате му в събирането на разузнавателни сведения, получавате хонорара му от платците и превеждате полагаемата му се компенсация в банковите му сметки.

— Кой ви наговори тези глупости?

— Сър Доналд, ако разполагах с време, щях да ви предложа всичката куртоазия, която несъмнено заслужавате, щяхме да се пофехтоваме словесно, аз щях да ви залъжа с фалшиви атаки, вие щяхте да ме парирате и двамата щяхме да заемаме разни стойки из стаята ви, докато една от рапирите не нанесе последния удар. За нещастие, сър, аз съм под невероятен натиск — обстоятелство, което ме принуждава да прескоча обичайните размени на любезности. — Той отпи глътка кафе и леко изкриви лице от горчивината на напитката. — Аз знам, че убиецът е онзи, когото наричат Сивия, и ми е добре известно, че го водите вие. Можете да ме попитате откъде го знам, но аз просто ще ви излъжа, а нашите взаимоотношения през следващите няколко часа силно зависят от това да разговаряме откровено.

— Продължете.

— Както казах, Сивия е минал в Ирак, но е изпуснал ексфилтрацията си, защото малко глупаво от негова страна се е замесил в престрелка с имаща числено превъзходство група на местната съпротива. Убил е или е ранил десетина души или дори повече. Спасил е американец от Националната гвардия и е изнесъл трупа на друг. И сега е в неизвестност.

— Откъде знаете, че Сивия е убиецът на доктор Абубакер?

— На този свят няма никой друг, който да бъде изпратен на такава мисия, поради единствената причина че няма никой друг, който може да изпълни успешно подобна задача.

— Въпреки че казвате, че е допуснал глупава грешка.

— Което потвърждава твърдението ми. Сивия някога е бил агент на американското правителство. Станала е някаква издънка, превърнал се е в мишена на ЦРУ и е преминал в нелегалност, криейки се от бившите си господари. Но въпреки влошените му отношения с Лангли Сивия остава в пълна сила американски патриот. Не е могъл да обърне гръб на хеликоптерна катастрофа и единайсет убити американци, без да въздаде определена доза възмездие.

— И това ли е доказателството ви?

Лойд разглади гънките по сакото си.

— Ние знаехме от известно време, че Сивия е приел договор за ликвидирането на Абубакер. Когато докторът умря по неестествени причини, нямаше нужда да гадаем кой го е извършил.

— Съжалявам, господин Лойд… аз съм стар човек и ще се наложи да ми обясните логиката. Какво правите в моя офис?

— Компанията ми е готова да ви предложи трикратно увеличение на договорите, ако ни съдействате да неутрализираме Сивия. Без да навлизам в ненужни подробности, президентът на Нигерия поиска от нас да отмъстим на убиеца на брат му.

— И защо точно ЛоранГруп?

— Това би означавало да навляза в ненужни подробности.

— Ще се наложи да ги преразгледате като нужни, за да може тази дискусия да продължи.