Марк Грейни
Сивия (2)

Пролог

Проблясване на светлина в далечното утринно небе привлече вниманието на обляния в кръв шофьор на ланд роувъра. Поляризираните очила „Оукли“ защитаваха очите му от остротата на слънчевите лъчи, но въпреки това той примижа в яркия поток през предното стъкло, напрягайки поглед да идентифицира горящия летателен апарат, който се въртеше безконтролно, устремен към земята с пламтяща кометна опашка от черен дим над него.

Беше хеликоптер, огромен армейски „Чинук“, но колкото и ужасяваща да бе ситуацията за онези на него, шофьорът на ланд роувъра въздъхна с доза облекчение. Планът предвиждаше да бъде ексфилтриран от руски КА-32Т, с екипаж от полски наемници, и прехвърлен през границата в Турция. Шофьорът съжаляваше за обречения „Чинук“, но това бе за предпочитане пред обречен КА-32Т.

Продължи да следи неуправляемото снижение, загрозяващо синьото небе пред него с пламтящото гориво.

Зави ланд роувъра надясно и ускори на изток. Окървавеният шофьор искаше да се махне максимално бързо възможно най-далече. Колкото и да му се искаше да направи нещо за американците в чинука, разбираше, че те са обречени.

А имаше и свои проблеми. Цели пет часа бе карал на скорост през равнините на Западен Ирак, измъквайки се след мръсната работа, която бе свършил, и сега се намираше на двайсетина момента от пункта за ексфилтрация. Един свален хеликоптер означаваше, че само след минути тук ще гъмжи от въоръжени бойци, оскверняващи труповете, стрелящи въодушевено във въздуха и подскачащи като шибани малоумни.

Предстоеше парти, което определено можеше да си спести, а още по-малко искаше да става гвоздей на забавлението.

Чинукът накрени наляво и изчезна зад кафеникавото било на хоризонта.

Шофьорът върна поглед на пътя пред себе си. „Не си мой проблем“, повтори си. Не беше обучен да провежда издирвателно-спасителни операции, не беше обучен да оказва медицинска помощ и определено не беше обучен да води преговори за заложници.

Беше обучен да убива. Беше го правил отвъд границата в Сирия и сега бе настъпил моментът да се измъкне от района на действия.

Ланд роувърът ускори до сто километра в час през маранята и праха и той започна диалог със себе си. Вътрешният му глас настояваше да завие обратно, да отиде до мястото, където се бе разбил чинукът, и да провери има ли оцелели. Външният му глас обаче звучеше по-прагматично.

— Движи се, Джентри, продължавай да се движиш. Онези пичове са прецакани. И не можеш да направиш нищо по въпроса.

Изречените на глас думи звучаха разумно, но вътрешният диалог не спираше.