Марк Грейни
Сивия (11)

9.

Джентри си позволи да допусне, че съдбата може би най-сетне му се усмихва. След едночасово куцукане на север към турската граница бе забелязан от патрул на местната кюрдска полиция. Кюрдите в Северен Ирак обичат американците, особено американските войници, а по разкъсаната му униформа и раните му те приеха по подразбиране, че е от специалните сили. Корт не се опита да ги разубеждава. В крайна сметка те го откараха в Мосул, почистиха го и смениха превръзката на крака му в клиника, построена от американското правителство. Само седем часа след скачането от самолета без парашут американският убиец се озова с изгладени панталони и ленена риза на борда на граждански полет за Тбилиси, Грузия.

Същественото подобрение в ситуацията му не се дължеше само на късмет. Един от резервните планове на Корт предвиждаше евентуално самостоятелно измъкване от Ирак и за целта той бе зашил в крачола на панталона си подправен паспорт с фалшиви визи за Грузия и Турция в него, пари в брой и някои други необходими документи.

Понякога Джентри се възползваше от малко късмет, но никога не разчиташе изцяло на късмета. За него подготовката бе задължителна.

След като мина през грузинския паспортен контрол с канадски паспорт на името на Мартин Болдуин, той си купи билет за Прага, Чехия. След петчасов полет в практически празен самолет кацна на летище „Ружине“ малко след десет вечерта.

Познаваше Прага като петте си пръста. Беше работил тук и често бе използвал предградията за криене.

След пътуване с такси и метро тръгна по павираните улици на квартала Старе место и се регистрира в малък хотел на половин километър от река Вълтава. Стоя дълго под душа в банята, после седна на леглото, за да превърже пак раната си — и тогава сатфонът в новата му раница иззвъня.

Той погледна екрана, видя, че го търси Фицрой, но продължи с превръзката — щеше да говори с Фицрой сутринта.

Джентри разбираемо бе ядосан на предателството на екипа по ексфилтрацията.

Дори за миг не помисли за възможността сър Доналд да е заповядал на хората си да го убият. Не, беше раздразнен, че операцията на Фицрой е била компрометирана до степен нигерийците да се окажат в състояние да се инфилтрират в още незавършена мисия и за малко да не успеят да го ликвидират чрез „спасителите“ му. В интерес на истината Фицрой енергично се бе противопоставил на решението на Корт да довърши удара срещу Абубакер след смъртта на възложителя и сега той бе склонен да допусне само леко подозрение, че Фицрой не се е престарал в осигуряването на операцията като начин да подчертае неодобрението си от провеждането й.

Поддържащата инфраструктура на Фицрой се наричаше Мрежата и Мрежата бе единствената подсигуровка на Джентри в полеви условия. Самата Мрежа се състоеше от законно практикуващи лекари, готови без въпроси да превържат ранен човек, законно летящи пилоти, готови да качат на борда пътник без билет, без да му ровят из раницата, законно работещи печатари, готови да фалшифицират всякакви документи. Списъкът не се изчерпваше само с тях, при това се разширяваше с течение на времето. Джентри се възползваше от Мрежата много по-рядко от другите в групата на Фицрой. В крайна сметка Сивия беше светкавично действащ оператор, с минимално „газене“. Но всички с неговата напрегната професия понякога се нуждаеха от малко помощ и Корт не правеше изключение.

Джентри имаше вече четиригодишен „стаж“ при Фицрой, като бе започнал само няколко месеца след като една нощ ЦРУ ясно бе показало, че повече не се нуждае от услугите на своя най-опитен и най-успешен ловец на хора. Корт помнеше онази нощ. Индикацията на тяхното недоволство бе последвана без забавяне от бомба в колата му, изпращане на въоръжен отряд в апартамента му и международна заповед за ареста му, издадена от Министерството на правосъдието и разпространена по каналите на Интерпол като червена бюлетина до всички правоохраняващи агенции по света.

По онова време Корт отчаяно бе търсил работа, за да може да живее в нелегалност от американското правителство, и затова се свърза със сър Доналд Фицрой. Англичанинът въртеше напълно законен бизнес с охранителна дейност, но Джентри още преди това бе имал вземане-даване с черната страна на Челтнам Секюрити Сървисис — бе извършвал наказателни операции и извънзаконни извеждания като служител на Отдела за специални операции към ЦРУ, така че бе напълно естествено един новоизлюпен безработен като него да потърси работа пак там.

Но през изминалите години се бе превърнал в нещо като звезда на небосклона на частните оператори. Макар практически никой да не знаеше името му, нито факта, че работи за Фицрой, Сивия бе станал легенда сред тайно действащите оператори на територията на западния свят.

Както при всяка легенда много от подробностите бяха подсилени, украсени или изцяло изфабрикувани. Един от детайлите в мита около Сивия, който обаче бе истина, бе това, че личната му етика му позволяваше да приема само контракти срещу мишени, заслужаващи наказанието, известно с евфемизма „извънсъдебна екзекуция“. Това бе напълно непознато сред наемните убийци и макар да засилваше репутацията му, го правеше извънредно придирчив в начина му на действие.

Джентри приемаше възможно най-трудните операции, проникваше сам в най-различни бандитски страни, изправяше се срещу армии от врагове и изграждаше както репутация, така и банкова сметка, безпрецедентни в неговия малко известен за повечето хора занаят. За четири години бе оставил зад гърба си дванайсет операции срещу терористи и техните подстрекатели, трафиканти на бели робини, наркотици и оръжие, както и срещу няколко големи руски мафиоти. Говореше се, че отдавна има повече пари, отколкото някога би могъл да изхарчи, от което следваше, че прави каквото прави с единствената цел да въздава справедливост, да защитава слабите и да прави чрез дулото си света едно по-добро за живеене място.

Митът беше фантазия, нямаща нищо общо с реалността, с разликата, че човекът в центъра на фантазията наистина съществуваше. Мотивацията му бе сложна, а не достойна за герой от комиксите, но дълбоко в себе си той вярваше, че е един от добрите.

Не, нито имаше нужда от парите, нито си търсеше смъртта. Корт Джентри бе Сивия просто защото на света имаше лоши хора, които наистина заслужаваха да умрат.

 

 

Лойд и двамата му северноирландски главорези набутаха Фицрой в лимузина на ЛоранГруп и потеглиха през града в пороен дъжд. Нямаше дори опит за разговор. Фицрой седеше мълчалив, стиснал шапката си в ръце между коленете, загледан през прозореца в дъждовната нощ — пълно олицетворение на смазан човек. Лойд бе хванал телефона си и провеждаше разговор след разговор, като непрестанно проверяваше как стоят нещата при Ригел, който комуникираше с хората си по целия свят, за да вкара в действие набързо сглобения план.

Лимузината пристигна в дъщерна фирма на ЛоранГруп в Обединеното кралство малко след един през нощта. Местният офис на френската компания се разполагаше в състоящ се от три сгради кампус във Фулам. Лойд, хората му и „товарът“ им минаха пред портала през два обръча от въоръжени пазачи и продължиха по алея, която ги изведе до едноетажна сграда редом с хеликоптерна площадка.

— Това ще е домът ви за известно време, сър Доналд. Извинявам се, че не е на нивото, с което сте свикнали, но поне компания няма да ви липсва. Аз и хората ми няма да ви изоставим, докато не се уреди всичко, след което ще ви върнем на Бейзуотър Роуд с потупване по плешивата ви глава.

Фицрой не каза нищо. Последва антуража си под дъжда в сградата и по дълъг коридор. Подминаха още двама в костюми, които стояха в малка кухня и които той без затруднение идентифицира като цивилно облечени охранители. За момент видя лъч надежда и това, изглежда, пролича по лицето му.

Лойд разчете мислите му.

— Съжалявам, сър Доналд. Тези не са от вашите. Двама черноработници от единбургския ни офис. Само че тези шотландци са положили клетва за вярност пред мен, а не пред вас.

Фицрой продължи по коридора и измърмори:

— Познавам хиляди като тях. Такива типове нямат понятие какво е „вярност“. Те са в играта заради парите и ако цената е добра, ще се обърнат срещу теб.

Лойд плъзна картата за отваряне пред електронната ключалка на последната врата в коридора.

— Е, в такъв случай е добре, че им плащам предостатъчно.

Стаята се оказа голяма, тип конферентна зала, с дъбова маса и стени, скрити под многобройни плоскоекранни монитори, компютри и голям LCD дисплей, изобразяващ карта на Западна Европа.

— Защо не седнете начело на масата? — предложи Лойд. — Като се има предвид рицарското ви звание, съжалявам, че не организирахме да е кръгла, но овална беше най-доброто, с което се сдобихме. — И се засмя на собствената си шега.

Двамата шотландски охранители застанаха до вратата, а северноирландците се установиха в два от ъглите на помещението. Слаб чернокож мъж с кестенявокафяв костюм влезе и седна до масата, като остави пред себе си бутилка вода.

— Господин Феликс работи за президента Абубакер — обясни Лойд. Нямаше нищо общо с официално представяне. — Тук е, за да се увери, че ще убием Сивия.

Господин Феликс кимна на Фицрой.

Лойд се приближи до младеж с конска опашка и халка в носа, чиито очила с тънки телени рамки отразяваха светлината от компютрите по бюрото пред него. Той вдигна поглед към Лойд и му прошепна нещо.

Лойд се обърна към сър Доналд.

— Всичко се развива по график. Този човек отговаря за комуникацията между наблюдателите, преследвачите и мен. Ще го наричаме Техника.

Младежът стана и вежливо подаде ръка, сякаш нямаше представа, че пред него е жертва на похищение.

Фицрой се извърна.

В същия момент Техника получи обаждане в слушалките. Изслуша го и тихо каза нещо на Лойд с доловим британски акцент.

— Идеално — зарадва се Лойд. — Прехвърли там нужните екипи. Да разберат къде се е установил. — После се обърна към Фицрой. — Беше крайно време и аз да имам малко късмет. Джентри е бил забелязан в Тбилиси да се качва на полет за Прага. Самолетът вече е кацнал, така че е нямало как до го проследим от летището, но имаме хора, които проверяват по хотелите. Да се надявам, че когато се събуди утре сутринта, ще го чака отряд убийци.

След час Лойд седна срещу Фицрой. Осветлението бе намалено и Техника нагласи лампа на стойка зад американеца. Камера на тавана се завъртя с обектива към него. На един монитор се появи силуетът на Лойд, който беше толкова неразличим, че младият адвокат трябваше да помаха с ръка, за да се увери, че наистина гледа себе си в реално време.

Един по един LCD мониторите на стената пред масата се събудиха за живот. В долния край на всеки екран се показваше локацията и местното време: първи онлайн се появи Габороне, Ботсуана. Четирима мъже седяха в заседателна зала, подобна на тази в Англия. И те бяха осветени само отзад и се виждаха само силуетите им. Последва ги Джакарта, Индонезия. Този път се видяха шест тъмни фигури, седящи рамо до рамо и гледащи в монитора. След това Триполи, Либия. Минута по-късно Каракас, Венецуела, Претория, Южна Африка и Риад, Саудитска Арабия, светнаха едновременно. В интервал от пет минути се свързаха екипите от Албания, Шри Ланка, Казахстан и Боливия. На Фрийтаун, Либерия, им трябваше още една минута. Последна се установи връзката с Южна Корея — там зад бюро седеше самотен азиатец.

Това бяха отрядите с убийци на държавно ниво, които Курт Ригел бе уредил да се включат в лова. Ригел вече бе говорил с ръководителя на всяка агенция, която обезпечаваше съответния екип, затова отказа да разговаря директно с операторите — това бе работа на Лойд. Както Ригел бе предупредил, той само помагаше с организацията и консултациите.

Преди да включат аудиовръзките Лойд извика през залата към Техника:

— Къде са останалите корейци?

Техника направи справка в някакъв документ.

— Изпратили са само един. Не мисля, че има голямо значение — все пак разполагаме с над петдесет души в дванайсет екипа.

След това увери Лойд, че гласът му ще бъде хардуерно и софтуерно променен, за да стане абсолютно неразпознаваем.

После провери дали всички преводачи — там, където бяха нужни — са налице до камерите.

Лойд прочисти гърло и силуетът му вдигна ръка до устата си и я спусна:

— Господа, знам, че сте осведомени в общи черти за мисията, в която ще участвате. Тя всъщност е много проста. Искам да бъде открит един човек, но това не е ваш проблем. Вече имам стотина „тротоарни артисти“, които или чакат на повикване, или вече са се заели с обхождане на района на действие в този момент. Но когато бъде открит, искам този човек да бъде неутрализиран. Това е вашата цел! — Изображението на мониторите в дванайсетте точки по света се смени и на екраните им се появи фотография на гладко избръснатия Корт Джентри със спортно сако и очила с телени рамки. Лойд бе свалил изображението от подправен паспорт в досието му в ЦРУ. — Това е Сивия или както е истинското му име — Корт Джентри. Фотографията пред вас е отпреди пет години. Опасявам се, че не знам как точно може да е променил външния си вид. Но не позволявайте привидно нормалният му лик да ви заблуди — той е най-добрият ловец на скалпове, работил някога за ЦРУ.

Някой измърмори нещо зад кадър на испански. Лойд разбра само „Милошевич“.

— Да, допуснах, че някои от вас вече го познават по репутацията му. Има много слухове за операциите му. Някои казват, че е убил Милошевич, според други не е. Някои смятат, че е отговорен за събитията в Киев от миналата година… Повечето разумни хора разбират, че това е невъзможно. Както и да е, аз знам достатъчно за конкретните задачи, по които е работил както за правителството на Съединените щати, така и в частния сектор, за да имам основания да ви уверя, че господин Джентри е възможно най-страховитият оператор, с когото бихте се сблъскали.

Разнесе се нов безтелесен глас:

— Прилича на педераст.

По акцента Лойд веднага се обърна към монитора от Южна Африка.

През високоговорителите отекна електронно промененият му глас:

— Ако е така, той ще е педерастът, който ще се озове до вас, ще ви забие пикел между ребрата, ще изтръгне с него белия ви дроб и ще изчака над вас, докато не се задушите до смърт в собствената си кръв. — В гласа му се долавяше нескриван гняв. — Убийте го и тогава елате да ми разправяте какъв смешник бил. Но докато не го убиете, запазете проклетите си пуберски коментари за себе си.

Южноафриканската връзка остана безмълвна.

Лойд продължи, все така втренчен в силуетите от Претория:

— Сивия е трениран снайперист от далечно разстояние, бой в ограничено пространство, с хладно оръжие, крав мага — бойното изкуство, използвано от израелските специални сили. Може да убива с дългоцевно, късоцевно или без никакво огнестрелно оръжие. Може да ви премахне от два километра или докато чувате дъха му в ухото си. Има експертна подготовка за работа с експлозиви и дори отрови. Едно време в ЦРУ се разправяше, че в Лахор, Пакистан, използвал цев за духане на стрелички, за да ликвидира мишена в ресторант, където се промъкнал под носа на охраната. — Лойд направи пауза за ефект. — Джентри бил на съседната маса. И продължил спокойно да се храни, докато мишената му се свлякла под стола… Както и да е, когато приключим този инструктаж, всички вие ще се качите на самолети. Ще разпратим дузина екипи в дузина самолети до дузина летища по маршрута, който очакваме Джентри да поеме през Европа през следващите четиридесет и осем часа. Аз ще наблюдавам и координирам действията ви и ще ви предавам всички новополучени разузнавателни сведения. Всеки екип ще участва в лова и ще получи по един милион долара плюс разноските. Екипът, който убие Джентри, ще получи премия от двайсет милиона долара.

— Какво ще направи Америка, ако го убием? — осведоми се басов африкански глас.

Лойд се обърна към връзката от Либерия, макар да не беше сигурен:

— Това бе обсъдено със съответните ни началници. Този човек вече е белязан от американското правителство да умре. В ЦРУ е издадена санкция да бъде застрелян без съгласуване. Той няма приятели, няма и семейство. Никой на тази земя няма да пролее за него и една сълза, когато умре.

Прозвуча глас на азиатски език. Когато свърши, преводачът попита:

— Къде е той сега?

— Снощи е кацнал в Прага. Моите агенти обхождат хотелите и разпитват за него, но не можем да сме сигурни дали се е задържал там.

— Кой екип е изпратен в Прага? — попита някой.

— Албанците… бяха най-близко.

— Това не е справедливо — извика един южноафриканец.

Силуетът на Лойд свали очилата си и разтри основата на носа си.

— Без да подценявам албанците… не мисля, че първият екип, който се срещне с него, ще е екипът, който ще успее.

По албанската връзка се чу недоволно изръмжаване, което веднага бе заглушено от сърдити изсъсквания.

— Да, ще убием Джентри през следващите два дни. Но трябва да сте готови за сурови изпитания… и много от вас ще умрат. — Той поспря за миг, колкото да създаде впечатлението, че му пука. — Като казвам това, не е никак сигурно, че албанците изобщо ще имат шанс да се доберат до него. Докато вие кацнете там, много е вероятно той вече да се е изнесъл на запад. И ако е така и ние напипаме следата му след Прага, ще ви качим пак на самолетите ви и ще ви прехвърлим на място за устройване на засада, максимално близко до крайната му дестинация. Искам да уверя всички ви, че няма никакво предимство да си възможно най на изток. — Лойд се изправи в стола си. Силуетът му изглеждаше слаб, но атлетичен. — Нека завърша със следното… Правете каквото е нужно, за да се справите със задачата. Подчертавам, че съпътстващите щети изобщо не ме вълнуват. Ако ви призлява от няколко убити деца, пенсионери или кутрета, махайте се по дяволите от самолета ми! Работата ви е да убиете Корт Джентри. Направете го и ще спечелите милиони за вашата организация и ще заслужите благодарностите на Централното разузнавателно управление. Провалите ли се… най-вероятно ще загинете от ръката му. И най-добре за вас ще бъде да не се безпокоите за нищо друго… Някакви въпроси?

Въпроси не последваха.

— В такъв случай, господа… играта започна.

 

 

В четири и петнайсет сутринта охранител на ЛоранГруп на работа в голямото депо на компанията в Бърно, Чехия, показа фотографията на Сивия на дремещия дежурен на рецепцията в малък четириетажен мотел в Старе место, стария град на Прага. Възрастният човек дълго се взира във фотографията, измънка, че не е сигурен, но след като получи петстотин крони от непознатия с изпъкнали очи, смени тона си. Вече беше сигурен, че гладко избръснатият мъж от снимката и брадатият турист в таванската стая са едно и също лице.

Наблюдателят веднага се свърза с Лойд. Беше служител на ЛоранГруп, а Лойд имаше стриктна заповед да държи хората на компанията възможно най-далече от всякакви действия, така че му нареди да се прибере в дома си.

— Ще пристигне екип — каза му Лойд.

— Ако искате да го пречукам, ще го направя за сто хиляди крони.

Лойд се засмя:

— Не, няма начин.

— Да не казвате, че не мога да…

— Да, точно това ти казвам.

— Шибан американски гадняр!

— Аз съм шибаният американски гадняр, който току-що спаси безполезния ти чешки живот. Прибери… се… вкъщи! Забрави. Ще получиш награда за добре свършената работа.

— Мразя американците.

Лойд се изсмя и затвори.