Марк Грейни
Сивия (10)

8.

Курт Ригел беше 52-годишен, висок, рус и широкоплещест както подобаваше на германското му име. Преди седемнайсет години бе назначен в ЛоранГруп от Бундесвера и се беше придвижил в йерархията от помощник-директор по сигурността в хамбургския клон през няколко позиции в страни от Третия свят — всяка следваща по-нелицеприятна и по-опасна от предишната — до поста вицепрезидент на „Операции по управление на риска за сигурността“. Длъжността му имаше дълго име, твърде засукано за простото обяснение с какво точно се занимаваше.

Ригел бе човекът, към когото се обръщаха, когато се налагаше да се направи нещо лошо: недокументирани проекти, „черни“ умения, проблеми с персонала, налагащи посещение от хора с твърда ръка, шпионаж с взлом, незаконно претърсване на жилища и офиси, работа в екипи за фирмен шпионаж, експертна дезинформация на медиите. Дори убийства по поръчка. Когато в офиса ви се появяха агентите на Ригел, това означаваше, че или са дошли да ви помогнат да се справите с труден проблем, или че вие сте трудният проблем, с който някой ги е изпратил да се справят.

Ръководенето на Отдела за злоумишлени мерки на практика гарантираше, че Ригел нямаше да се изкачи по корпоративната стълбица. Кой би искал главният бияч да изпълзи на дневна светлина и — не дай боже! — да започне да управлява нещо сериозно? Но Ригел нямаше нищо против стъкления таван над себе си. Точно обратното — той виждаше длъжността си като практически доживотна, понеже вече бе успял да създаде около себе си династия на сигурността. През четирите му години като ВП на ОУРС неговите агенти бяха елиминирали трима политически кандидати в Африка, трима водачи на движения за защита на граждански права в Азия, един колумбийски генерал, двама разследващи журналисти и почти двайсетима служители на ЛоранГруп, които по една или друга причина се бяха отклонили от фирмената политика. Само един човек в ЛоранГруп знаеше за всички тези операции — Ригел бе структурирал всички под него, а онези над него в корпорацията знаеха достатъчно за тактиката му, за да са наясно, че не искат да знаят нищо повече.

Проблеми се появяваха, извикваха Ригел, проблемите изчезваха и всички бяха тихо благодарни на Ригел.

Което правеше Курт Ригел изключително влиятелен.

Едрият германец имаше офис с тикова ламперия в Париж, който му прилягаше — беше, също като Ригел, голям и светъл, здраво построен, но тих и дискретен, сгушен между „Корпоративно разузнаване“ и ИТ в южното крило на кампуса на ЛоранГруп. По стените му бяха окачени ловни трофеи. В Монмартър имаше препаратор, който буквално изкарваше прехраната си покрай африканските сафарита и канадските експедиции на Курт. Носорог, лъв, лос и елен гледаха с празни погледи от стените на стаята.

Това беше и мястото, където той правеше ежедневната си физзарядка всеки следобед в пет. Наближаваше стотното си клякане с изправен гръб, когато външната му линия иззвъня. Няколко бяха линиите, които можеше и щеше да игнорира, преди да бе завършил серията, но това бе шифрованата „гореща“ линия, а той бе очаквал именно това позвъняване вече почти цял ден.

Сграбчи една кърпа, отиде до бюрото си и включи на говорител.

— Ригел.

— Добър ден, господин Ригел. Обажда се Лойд от правния отдел.

Ригел отпи глътка витаминозна вода от бутилката и приседна на ръба на бюрото си.

— Лойд от правния… И какво мога да направя за вас? — Гласът на Ригел бе силен, достоен за глас на артилерийски офицер, какъвто някога беше.

— Беше ми казано, че ще очаквате това позвъняване.

— Позвъни ми самият генерален директор. Чух от устата на не кой да е, а Марк Лоран, да зарежа всичко останало и да фокусирам всичките си усилия в проекта, с който ще ме запознаете. Пак той ми нареди да ви осигуря малко „мускули“ и специалист по комуникациите. Надявам се, че техникът и екипът беларуски командоси, които ви изпратих, са ви били от полза за ситуацията.

— Да, благодаря за това. Техникът е тук с мен. Мускулите засега са във Франция и правят каквото им се нареди — потвърди Лойд.

— Добре. Това бе първият път, когато Марк Лоран ми се обади лично и ме помоли да обърна специално внимание на някаква операция. Заинтригуван съм. В каква каша сте се забъркали вие от правния отдел?

— Да. Онова, за което става дума, трябва да намери бързо решение… за доброто на компанията.

— Тогава да не губим нито миг повече. Какво друго мога да ви осигуря освен екипа, който вече командировах?

Лойд помълча. После каза:

— Не искам да ви шокирам, но спешно ми трябва един човек да бъде убит.

Ригел запази мълчание.

— Чувате ли ме?

— Чакам да ми кажете нещо шокиращо.

— Да разбирам ли, че вече сте правили такива неща?

— В Операции по управление на риска казваме, че има два вида проблеми: такива, които могат да бъдат толерирани, и такива, които трябва да бъдат отстранени. За проблеми от първия вид телефонът ми не звъни.

— Запознат ли сте с договора за нигерийски природен газ? — попита Лойд.

Ригел отговори незабавно:

— Предполагам, че говорите за нигерийското фиаско. Дочух, че някакъв глупак в правния отдел пропуснал да прочете финалната версия на договора, в резултат на което нигерийците сега се измъкват по чорапи от сделка за десет милиарда долара, в която вече сме инвестирали двеста милиона. Имах предчувствието, че някой ще се свърже с мен по въпроса.

— Да… добре… малко по-сложно е от това.

— Не ми звучи никак сложно. Трябва ми адресът на оплескалия работата адвокат. Ще се погрижим да изглежда като самоубийство. Тъпото копеле би трябвало да притежава поне грам лоялност и да го направи сам, но как да очакваш такава лоялност от адвокат? Нищо лично, господин Лойд от правния.

— Не! Не, Ригел, не разбирате. Друг трябва да бъде убит.

Ригел прочисти гърло.

— Слушам.

И Лойд разказа на ВП на ОУРС за убийството на Айзък Абубакер и за отказа на президента да подпише коригирания договор без доказателство на смъртта на убиеца на брат му.

Курт изсумтя:

— Сами скачаме в леглото с тези диктатори, а после се изненадваме, че ни хващат за топките. — Английският на Ригел бе перфектен, идиоматичен американски. Той седна зад бюрото си, взе химикалка и придърпа един бележник. — Значи трябва да идентифицираме платения убиец и да се отървем от него?

— Вече е идентифициран.

— Тогава искате само да бъде елиминиран? Очаквах нещо по-комплицирано след обаждането на господин Лоран.

— Ами… този убиец не е кой да е.

— Проблемът при частните убийци е идентифицирането им. След като знаете кой е, аз ще уредя да го открият и премахнат в срок от едно денонощие.

— Би било идеално.

— За да съм напълно точен, това е в случай че не говорим за Сивия. Защото той е едно-две стъпала над останалите.

Лойд не каза нищо.

След дългото мълчание на американеца Ригел въздъхна:

— Ach, so!^[1] Значи наистина става дума за Сивия, така ли?

— Проблем ли ще е това?

Беше ред на Ригел да помълчи. Накрая каза:

— Е, определено е усложнение… но не чак проблем. Той е изключително добър в криенето, оттам е и прякорът му. Ще е трудно да го открием, но добрата новина е, че той поне няма основания да ни очаква по следите си.

Лойд отново замълча.

— Или вече има?

— Организирах покушение срещу живота му снощи. То се провали и той оцеля.

— Колко души уби?

— Петима.

— Идиот!

— Господин Ригел, Сивия определено не е идиот. Историята му показва, че…

— Не той е идиотът! Ти си! — заряза цивилизования тон Ригел. — Проклет адвокат, който се опитва да оркестрира удар срещу най-великия алфа-килър на света. Нямам никакво съмнение, че е била лошо планирана, жалко скалъпена, прибързано изпълнена операция, плачеща за катастрофа! Трябваше веднага да се обърнеш към мен. Сега той е предупреден и несъмнено ще очаква провалилият се при първия опит да опита пак.

— Аз не съм идиот, Ригел! Държа в плен неговия оператор. И го убедих да ни помогне да открием Джентри.

— Кой е Джентри?

— Кортланд Джентри е Сивия.

Ригел се изправи в креслото си.

— И откъде знаеш самоличността му?

— Нямам право да разкрия това.

— Кой му е оператор? — Ригел никак не обичаше да получава такава информация от ЛоранГруп — той имаше собствена разузнавателна мрежа за целта. Това, че някакъв американски адвокат разпространяваше разузнавателни сведения от подобен вид като общодостъпно знание, го накара гневно да стисне юмруци.

— Операторът му се казва Дон Фицрой. Той е британец, има легален бизнес тук, в Лондон, и дори върши работа за нас в някои случаи…

Ригел стисна юмруци още по-силно.

— Моля те, кажи ми, Лойд от правния, че не си отвлякъл сър Доналд Фицрой!

— Точно това направих. И дори държа в ръцете си сина му и семейството му в имение на ЛоранГруп в Нормандия.

Ригел отпусна могъщите си рамене и стисна главата си с ръце. След няколко секунди вдигна поглед към говорителя.

— Бях уведомен най-недвусмислено, че тази операция се ръководи от теб. И че от мен се очаква да ти предоставя хора, екипировка, сведения и всякакъв съвет, който мога да ти дам.

— Точно така.

— В такъв случай дали да не започна със съветите?

— Отлично.

— Съветът ми, Лойд от правния, е да се извиниш на сър Доналд за грандиозното недоразумение, да го освободиш — него и семейството му, — да се прибереш у вас, да налапаш дулото на някой пистолет, който ти е подръка, и да дръпнеш проклетия спусък! Да застанеш на пътя на Фицрой е било огромна грешка.

— Тогава ми спести съветите си и просто ми дай още хора. В момента наистина не знам къде се намира Сивия, но за сметка на това знам къде ще отиде. Фицрой ще го изпрати в Нормандия. Той ще пътува по суша, от изток на запад. Не знам откъде ще тръгне, но при достатъчна поддръжка от твоя страна ще разпратя хора из цяла Европа, за да го заловят.

— Защо ще ходи в Нормандия? За да спаси семейството на Фицрой ли?

— Точно така. Ще му бъде казано, че нигерийците са ги отвлекли и ще ги държат, докато Фицрой не ни го предаде. И той ще си постави за цел да оправи проблема.

Ригел избарабани с пръсти по бюрото си.

— Съгласен съм с тази преценка. Той има репутацията на рицар и няма да остави нещата на френските власти.

— Именно… От теб ми трябват екип за проследяване и екип от убийци. В момента екипът от Минск охранява семейството в Нормандия, но аз бих искал смъртта на Джентри преди да се добере до Нормандия, понеже времето е от ключово значение.

— Говорим за Сивия. Ще ти трябва много повече от това.

— Какво предлагаш? Искам да кажа различно от това да си тегля куршума.

Ригел вдигна поглед към отсрещната стена на офиса си — оттам го гледаше главата на глиган. Курт бавно кимна на себе си.

— За да се свърши работата в срок, ще ти трябват стотина наблюдатели.

— Можеш ли да ми намериш сто експерта по проследяване?

— Казваме им „тротоарни артисти“.

— Каквито и да са. Можеш ли да ми ги доставиш?

— Естествено. И ще ти трябват поне десет екипа ловци-убийци, разпределени по всички възможни маршрути, координирани от специален команден център, всеки мотивиран да бъде онзи, който открие и убие мишената.

Гласът на Лойд издаде изумлението му от мащаба, с който боравеше Ригел.

— Повече от десет екипа?!

— Не хора на компанията, естествено. Това би увеличило недопустимо риска от негативни последици за ЛоранГруп. Не и местни таланти. Местните момчета биха били познати на местната полиция, а това би компрометирало преследването. Не, нужни са ни чуждестранни оператори от неизвестни места. Корави мъже, Лойд от правния, ако ме разбираш. Корави мъже, способни на гадната работа, когато не може да бъде намерено друго решение.

— Говориш за наемници.

— В никакъв случай. Сивия е избягвал или се е разправял с всяка банда наемни убийци, изпращана по следите му в миналото. Не, за да сме сигурни, трябва да наемем утвърдени оперативни отряди. Такива, използвани от правителството.

— Не разбирам… кое правителство?

— Ние разполагаме с филиали в осемдесет страни. Имам добри взаимоотношения с началниците по вътрешна сигурност в десетки страни от Третия свят. Тези хора поддържат армии от оператори в своите страни, за да държат под контрол своите граждани и враговете на своите страни. — Ригел помълча, за да дообмисли плана си. — Да, ще се свържа с моите партньори на правителствено ниво в офисите из Третия свят, тайните места, където е вероятно да намеря корави мъже без зачатък от скрупули в тях. Ще се свържа с тези хора и в рамките на половин ден, считано от този момент, поне дузина корпоративни самолети ще летят насам от тези треторазредни страни. И на борда на всеки ще има достатъчно лоши момчета, въоръжени с големи пушки, а на всеки екип ще бъде възложена една и съща задача: те трябва да се борят помежду си за шанса да убият Сивия.

— Като в състезание?

— Точно така.

— Невероятно.

— Правили сме го и по-рано. Да, определено в по-малък мащаб, но сме имали причини в миналото да пуснем няколко екипа по една и съща мишена.

— Нещо не разбирам… Защо тези правителства ще се съгласят да ни помагат?

— Не самите правителства. Разузнавателните им агенции. Можеш ли да си представиш каква промяна могат да донесат двайсет милиона долара в касите на тайната полиция на примерно Албания за подобряване на стабилността и сигурността на страната? Или на армията в Уганда? Или на индонезийската Дирекция за вътрешно разузнаване? Тези организации си позволяват понякога действия независимо от съответните им държавни глави, особено когато това е в интерес на целите на организациите или техните ръководители. А аз знам агенциите за вътрешна сигурност на кои страни биха упълномощили свои служители да убият някого за пари… нямам никакво съмнение в това.

Настъпи кратка пауза, преди Лойд да реагира:

— Разбирам. Тези разузнавателни агенции няма да се страхуват от ответни действия на американците — те ще знаят, че ЦРУ няма да преследва убийците на Сивия.

— Лойд, победилият екип най-вероятно сам ще съобщи на ЦРУ и ще потърси награда и от тях. Лангли преследва Сивия от години. Предполагам знаеш, че той е убивал техни хора.

— О, да, знам. Харесвам плана ти, Ригел. Но можем ли да го направим без вдигане на шум? Имам предвид… без негативно отражение върху ЛоранГруп?

— Моят офис поддържа няколко кухи компании за целите на дистанцирането. Ще използваме самолетни екипажи на ЛоранГруп, летящи от името на тези кухи компании, за да прехвърлим отрядите убийци и оръжията им на континента. Ще е скъпо, но Марк Лоран ме инструктира да осигуря успеха без значение на цената.

Връзките на Ригел във висшите ешелони на компанията бяха неоспорими, но политическите инстинкти на Лойд налагаха той да заяви повторно позицията си:

— Аз оставам отговорен за операцията. Ще координирам движенията на наблюдателите и стрелците. А ти ще ми осигуриш човешкия ресурс.

— Съгласен съм. Аз ще организирам малкото състезание, ще разположа всички по места, но ще оставя общото ръководство на теб. Дръж ме в течение на развоя и не се колебай да ме търсиш за съвет. Аз съм ловец, Лойд. И преследването на Сивия по улиците на Европа ще се превърне в най-великия лов в живота ми. — Той помълча, после добави: — Но бих искал ти да не се бе издънил с Фицрой.

— Остави това на мен.

— О, можеш да си сигурен, че ще направя всичко, за да стане така. Сър Доналд и семейството му са твой проблем, не мой.

— Това не е никакъв проблем.