Джон Скалзи
Апокалипсис (8)

7.

Кива Лагос беше насред насладата от съвсем задоволителен орален секс, когато таблетът й звънна. Озърна се — търсеше я нейният помощник Бунтон Салаанадон. Хрумна й да не отговори, защото беше заета, а и му бе казала да не я безпокои, освен ако целият свят не пламне. Само че имаше някаква вероятност целият свят да е пламнал, пък и оралният секс беше задоволителен, но не толкова невероятен, че да погълне цялото й внимание, затова взе таблета и го настрои само за разговор без видео.

— Е, шибаният свят да не би да е пламнал? — попита тя.

Под нея партньорката й погледна с ням въпрос, който Кива изтълкува като „Да прекъсна ли?“. Кива я подкани с жест да продължи и партньорката пак се захвана да работи с език.

— Госпожо, зависи дали бихте приравнили с пожар нареждането да се явите на аудиенция при емперо — отговори Салаанадон.

— Какво? Я ми обясни.

— Графиня Нахамапитин е поискала и е получила съгласие за извънредна среща с емперо относно осъществяването на местната делова активност на Дома. И по-конкретно, тя иска да бъдете отстранена от управлението. Предполагам, че според емперо е справедливо да ви бъде предоставена възможност и вие да изразите мнението си по въпроса.

— Кога е аудиенцията?

— След два часа, госпожо.

— Значи се нуждая от превоз.

— Вече уговорих да ви вземат пред входа на жилището ви, запазих ви и място с предимство в совалка до Си’ан. Тъй като се явявате по волята на емперо, правото ви на такъв полет е неоспоримо, а разрешението се получава автоматично. Ще ви посрещне придружител от имперския двор, а аз вече изпратих на охраната попълнен формуляр за ускорена процедура при допускането ви в двореца.

— Схванах, не бива да си нося оръжия.

— Да, това е желателно, госпожо — каза Салаанадон.

Кива все не можеше да отгатне дали той разбира шегичките й и предполагаше, че подчертаното му старание да ги тълкува буквално е някаква защитна тактика.

— Само трите ли ще бъдем?

— На аудиенцията ли? Както научих, графинята ще бъде придружена от своята адвокатка госпожа Фундапелонан. Може би помните, че разговаряхте с нея онзиден.

— Да, вече се познаваме — потвърди Кива.

— Искате ли някой от нашите юристи да отиде с вас на срещата?

— Ще се справя сама — увери го Кива. — Просто се погрижи моят файл за постъпленията да бъде обновен с последните данни. Може да ми потрябва.

— Да, госпожо.

— Кога ще ме откара колата?

— Ще бъде пред входа след петнайсет минути. Ако желаете, може да пристигне и по-скоро.

— Не, така е добре.

Кива прекъсна връзката и се съсредоточи отново върху съвсем задоволителния орален секс. Когато свърши, каза на своята партньорка:

— Май не е зле да си погледнеш входящите съобщения.

— И защо да го правя? — учуди се Сеня Фундапелонан.

— Ще видиш.

Кива отиде да вземе душ, за да не мирише на скорошен секс.

— Можеше да ми кажеш и веднага след разговора — упрекна я Фундапелонан, щом Кива излезе от банята, отървала се от следите на съвсем задоволителния орален секс.

— Ти имаше друга работа.

Фундапелонан посочи таблета си.

— Това е мъничко по-важно.

— Зависи от гледната точка — възрази Кива. — Освен това няма да закъснееш заради мен.

— Трябва да си поръчам такси до дока на совалките и да се кача навреме в някоя от тях.

— Просто ела с мен.

— Значи според тебе изобщо няма да изглежда зле, ако двете излезем заедно оттук и се качим в колата?

Кива сви рамене.

— Графинята и без това вече е осведомена за нашето чукане.

Фундапелонан примигна.

— Какво?…

— Досещам се, че тя ти е казала за моята склонност да се чукам безразборно и ти е заръчала да опиташ, в случай че реша да кажа нещо полезно за вас в по-разгорещените моменти.

— Затова ли го правя според тебе?

— А не е ли затова?

— Е, да — призна Фундапелонан. — Но не биваше ти да го възприемаш така.

— Падам си по чукането, но това не означава, че съм тъпа — изтъкна Кива.

— Ако си знаела, че се опитваме да те подведем, защо?…

— Защо те близах до побъркване ли?

— Ами да.

— Че защо не?

— Това не е ли твърде неискрено?

Кива я изгледа с присвити очи.

— Май имаш известна липса на опит в тази област.

Фундапелонан се засегна.

— Явно е така.

— Това е само секс, мамка му — натърти Кива. — Не съм помисляла да ти правя шибано предложение за брак. Ти реши да ме сваляш, достатъчно хубавичка си…

— Благодаря — сухо вметна Фундапелонан.

— … а аз почти не съм се забавлявала, откакто Марс Клермон се прехвърли при емперо. И не ми е хрумвало да споделям с тебе каквото и да било за моя бизнес.

— Искаш да кажеш за нашия бизнес.

— Това ще го обсъдим бездруго на днешната среща — напомни Кива. — Само се опитвах да обясня, че беше доста безобиден шанс за малко секс.

— Дори не знам как да се отнеса към такива думи — призна Фундапелонан.

— Не остана недоволна, нали? — подхвърли Кива.

Фундапелонан се усмихна.

— Права си. — Помълча и добави: — За пръв път направих такова нещо.

— Секс с някого по поръчка на клиент ли?

— Да.

— И как се чувстваш?

— По-скоро добре.

— Много се радвам. — Кива я погали по рамото. — Защото ще те изчукам зверски още веднъж, но този път ще бъде пред емперо.

 

 

Графиня Нахамапитин очевидно принадлежеше към хората, които държат на всякакви шибани правила и церемонии, затова аудиенцията й с емперо се състоя в официалната приемна зала на двореца. Мястото приличаше на огромна пещера и според Кива можеше да побере совалка, но като се замисли коя бе поискала и коя се бе съгласила за тази доста смехотворна среща, май нямаше да се отнесат с разбиране към пиперливи шегички за совалки.

Кива се озърна към графиня Нахамапитин и гледката не я впечатли. Графинята и без това се набиваше на очи, а за явяването си тъкмо пред сегашната емперо се бе престарала с одеждите. През целия си досегашен живот Грейланд се бе появила точно веднъж в пищно облекло пред хората на коронясването си, а тази церемония бе приключена набързо от бомба и смъртта на най-добрата й приятелка, затова не стана един от забележителните моменти в историята на модата. Съветниците на графинята биха могли да й подскажат, че Грейланд предпочита по-скромната външност. Или не го бяха направили, или графинята бе пренебрегнала мнението им и сега сякаш носеше премяна от граната, избухнала в чекмедже с панделки от метално фолио.

Дрехите на Кива бяха много по-ненатрапчиви — официален костюм в черното и златното на търговските гилдии и медальон в цветовете на Дома Лагос: червено, жълто, светлосиньо и тъмносиньо. Кива си казваше, че в такова облекло изглежда като сервитьорка или шибана слугиня, но не можеше да си позволи волности пред емперо, затова се примиряваше.

Самата емперо потвърди впечатленията й и бе избрала костюм, който наподобяваше много повече дрехите на Кива, а не жалката нелепост, с която графинята се бе натруфила, но беше скроен великолепно (а и какво друго можеше да се очаква) и се отличаваше с имперското тъмнозелено — то уж не подхождаше добре на цвета на кожата й, обаче някак успяваше да изглежда чудесно. Може би защото, щом си емперо, всичко ти подхожда. Приятно предимство на иначе шибано неблагодарните задължения, с които бе обременена.

Кива, графинята и Сеня Фундапелонан (тя пък носеше същия приятен за окото консервативен костюм, който Кива смъкна от нея по-рано през деня) стояха пред подиума с трона, на който Грейланд щеше да се намести. Нито подиумът, нито тронът изглеждаха прекалено абсурдно, тоест сякаш не бяха на мястото си в тази зала, но пък съответстваха на предпочитанията на Грейланд.

Отвори се врата в дъното на залата, доста отдалечена от подиума, и емперо влезе. Не я придружаваха помощници, което май ставаше типично поведение, както Кива чуваше. Емперо прие поклоните на Кива и Фундапелонан и се здрависа с тях, после изтърпя сложния реверанс или каквото там шибано нещо направи графинята. Накрая изкачи стъпалата на подиума, настани се на трона и се усмихна.

— Готови сме да ви изслушаме, скъпа графиньо Нахамапитин — започна тя.

Кива забеляза имперското „ние“, което чу за пръв път от устата на Грейланд. При предишната им среща емперо използваше само „аз“. Но пък тогава тя още се възстановяваше след нападението в космическия кораб. Може и да не беше на себе си.

Графинята повтори скапаната си измишльотина с реверанса.

— Позволете да започна, Ваше величество, с уверенията за безграничната преданост на Дома Нахамапитин. И лично аз, и всички ние като Дом съзнаваме, че напоследък имахте твърде основателни причини да се усъмните в искреността на нашата преданост. Разбирам, че единственият начин да си върнем вашето доверие е да го заслужим отново бавно и трудно. Това е основната мисия на Дома под мое ръководство. За да потвърдя, че намерението ми е сериозно, и като първа малка стъпка за поправяне на стореното се задължавам да внеса цялата годишна печалба на Дома Нахамапитин в системата на Средоточие във фондацията „Нафа Долг“.

Кива за малко не си глътна езика от тази купчина нагли глупотевини. Първо, графинята знаеше адски добре, че не може да се разпорежда с печалбите от бизнеса в тази система, защото Кива ги контролираше и тя решаваше за какво могат да бъдат използвани. Откакто Кива управляваше местния бизнес на Нахамапитин, всички постъпления се превеждаха по сметки, до които тя даде достъп на данъчната служба за извършване на своеобразен постоянен одит. Графинята би могла да направи нещо с тези пари без съгласието на Кива само ако емперо й върне контрола над местните дейности. И нямаше съмнение, че графинята разбира това не по-зле от Кива. Значи или беше първият хитър ход в усилията й да отстрани Кива, или беше опит да я представи пред емперо като идиотката на деня. Тоест пак хитър ход в усилията да я отстрани.

Второ, Нафа Долг, най-добрата приятелка на емперо още от детството и първата началничка на нейната администрация, стана жертва на шибано покушение в деня на коронясването — уби я бомба, почти сигурно, но още недоказано заложена от някой мръсник, когото бяха наели младите Нахамапитин, гадните деца на тази гадна графиня. Независимо дали графинята е била осведомена за бомбата по онова време, поне сега знаеше всичко това. Както знаеше и че бомбата трябваше да убие Грейланд.

Общо взето, графиня Нахамапитин каза на емперо: „Доказвам предаността си, като ви предлагам пари, които нямам, за благотворителната фондация на името на вашата приятелка, затрита случайно от моите хлапета, докато се мъчеха да ликвидират вас“.

Кива си помисли, че това е интересен начин да се подмажеш на емперо.

Или графинята беше жалка в неспособността си да проумее какво оскърбление нанасяше на Грейланд, или дръзваше да предизвика емперо към някакво действие. Кива познаваше и Надаш, и Грени Нахамапитин доста добре от студентските си години, затова се съмняваше, че графинята е толкова простодушна. Ако ще в момента да имаше вид на обсипана с пайети кокошка, не можеше да се твърди, че е тъпа.

Следователно графинята си въобразяваше, че подлага емперо на някаква проверка. Може би искаше да узнае дали Грейланд не е простодушна. Или пък искаше да види как емперо ще реагира на толкова безочлива плесница, предназначена за нея и нейната непрежалима приятелка. А може би графинята просто искаше да научи докъде може да стигне и какво е готова емперо да й отнеме. Или все пак си бе наумила, че Грейланд е шибано слабоумна.

Кива стрелна с поглед приятно безизразното лице на Фундапелонан. За миг се зачуди дали скорошната й сексуална партньорка може да е подсказала на графинята да се държи така. Усъмни се в това. Фундапелонан май не притежаваше необходимата подлост и двуличие, за да стигне до такава наглост. Кива пак се взря в Грейланд, която обмисляше казаното.

„Хайде — примоли й се Кива мислено, — задай ми шибания въпрос.“

— Вашето обещание ни трогва, графиньо — изрече Грейланд. — То отразява възвишеността, на която е способна вашата душа, и ние се радваме, че научихме това.

И след този начукващ шедьовър в смисъл „Ясна си ми, кучко“, но звучащ като комплимент, емперо насочи вниманието си към Кива.

— Питаме се какво би могла да каже лейди Кива като директор на местните дейности за вашето забележително предложение.

„Ти само гледай представлението“ — подкани я безмълвно Кива.

— Ваше величество, не се съмнявам в най-добрите намерения на графинята, но се налага да отбележа със съжаление, че печалбите от деловата активност в тази система ще бъдат съвсем незначителни.

Грейланд примигна от тези думи.

— Защо, лейди Кива?

— Заради измами в особено големи размери, Ваше величество. Когато поискахте от мен да стана попечител на местния бизнес на Нахамапитин, аз наредих провеждането на одит, при който открихме значителни нередности, които засягат приходите и печалбите. Проучването продължава, има все повече нови случаи. Ще ни бъдат необходими месеци, за да подготвим пълен отчет, а дотогава се намираме в ситуация, когато трябва да компенсираме клиентите си, както и да плащаме глоби, които ще бъдат определени от вашата данъчна служба.

— Това е нерадостна новина — каза Грейланд.

— Ако желаете, ще ви представя подробен доклад — предложи Кива услужливо. — Вече го изпратихме в данъчната служба.

— Благодаря ви, лейди Кива. Много държа да го получа.

— И ако позволите — продължи Кива, — мога да предложа решение за този злополучен проблем.

— Слушаме ви.

— Ваше величество, не се съмнявам, че графинята не е имала намерение да ви предложи нищо, когато се обвърза с обещание за годишната печалба от тази система. И нейните счетоводители са били подвеждани и заблуждавани, а тъй като тя пристигна съвсем наскоро тук, още не съм имала възможност да осведомя нито нея, нито подчинените й за финансовото състояние на местния бизнес. Почти сигурно е, че тази грешка се дължи на незнание. Не мога да не призная, че ако измамите не бяха толкова повсеместни и мащабни, Домът Нахамапитин би имал превъзходни печалби през годината.

— Какво предлагате, лейди Кива? — попита Грейланд.

— Решението е просто, Ваше величество. Ще разпоредя на моите счетоводители да ви съобщят каква би била сумата от местните печалби през последните дванайсет месеца, ако нямаше измами и глоби. И тогава графинята би могла да внесе във фондация „Нафа Долг“ дарение, равно на тази сума, от общата хазна на Дома Нахамапитин. Така ще бъде добре за всички.

Грейланд кимна и пак се обърна към графиня Нахамапитин.

— Ако графинята прояви желание да се съгласи с тази дребна промяна в нейното щедро предложение, което приветстваме, ще се радваме да приемем нейния благороден жест.

„Лапна го, двулична твар!“ — възкликна наум Кива. Графинята бе намислила да подложи Грейланд на изпитание, но на свой ред получи горчив урок. Емперо я накара сама да отнесе шамара, който искаше да зашлеви.

Графиня Нахамапитин си позволи около секунда и половина смаяно мигане.

— Разбира се, Ваше величество — каза след това. — Ще бъде направено точно така.

— Чудесно. — Грейланд погледна Кива. — Кога можем да очакваме съобщението за сумата?

— Мога да ви я изпратя утре, Ваше величество.

— Значи ще очакваме съобщението утре. — Емперо се вторачи отново в графинята. — А във фондация „Нафа Долг“ могат да очакват вашето дарение през следващите дни, нали? До една седмица?

— Разбира се — отговори графинята.

Грейланд кимна.

— Графиньо Нахамапитин, назначаването на лейди Кива за директор във вашия бизнес се оказа много благоприятно за вас. Тя не само предложи сполучливо решение на този незначителен проблем. Разкриването на широко разпространените измами и корупцията във вашата организация сигурно е голямо облекчение за вас.

— О, да, голямо — потвърди графинята, без дори да извие очи към Кива.

— Ако тези деяния се бяха пренесли от местния бизнес в цялата организация на Дома Нахамапитин, това щеше да бъде твърде печално — продължи Грейланд. — Така би се стигнало до намесата и на данъчната служба, и на министерството на правосъдието. — Пак погледна към Кива за секунда. — Но вие едва ли смятате, че това вече се е случило?

— Засега не, Ваше величество — каза Кива. — Разбира се, нашето разследване още не е приключило.

— Лейди Кива, колко ще продължи то според вас?

— Поради сложността на системата от приходи и счетоводството в Дома Нахамапитин, както и находчивите методи, прилагани в измамите, ще ни бъдат необходими още няколко месеца.

— Още няколко месеца — повтори Грейланд, като натърти съвсем леко последната дума.

— Да, най-малко — поправи се Кива.

Грейланд отново се взираше в графиня Нахамапитин.

— Графиньо, не се съмняваме, че оказвате на вашата директорка цялата необходима помощ и съдействие, докато проучва колко тежки са проблемите в местната ви организация.

— Да, Ваше величество, но…

— Слушаме ви, графиньо.

— … макар че лейди Кива прояви голяма находчивост…

— Графинята ме надценява в похвалите си — намеси се Кива и обърка графинята. — Няма как да не призная обаче, че почти не се наложи да проявявам находчивост. За откриването на тези нередности беше достатъчно да ги види нов човек в организацията.

— Тоест външен човек, лейди Кива, така ли? — попита Грейланд.

— Да, може би и само това стигаше — съгласи се Кива.

Грейланд тупна леко по страничните облегалки на трона.

— В такъв случай ние сме убедени, че е най-добре да продължи това проучване от външен човек в местния бизнес на Нахамапитин, за да помогне на този клон от дейността на един велик Дом да се върне в рамките на приемливото. А вие, лейди Кива, на поста директор ще продължите да поддържате пряк контакт с графинята, за да я уведомявате за всичко, което сте установили, както ще уведомявате и нас в същата степен.

— Разбира се, Ваше величество.

— Лейди Кива, Домът Нахамапитин е много важен за нас — подчерта Грейланд. — Носите голяма отговорност и пред Дома, и пред нас.

— Разбирам — изрече Кива сериозно.

Погледна графинята, на която трябваше да се признае, че укротява забележително обзелия я бяс.

— А сега, графиньо, да поговорим за вашата дъщеря — каза Грейланд.

— Ваше величество?… — смънка графиня Нахамапитин, сякаш загубила опората под краката си.

— Ние допуснахме, че това е причината за желанието ви да се срещнете с нас — натърти Грейланд.

— Всъщност, Ваше величество, дойдохме да поговорим за лейди Кива…

— Е, вече се разбрахме, нали? — прекъсна я Грейланд. — А ние смятаме за важно да говорим за вашата дъщеря. Ако желаете да ни изслушате.

Кива наблюдаваше как графинята мигновено и почти недоловимо претегля настървението си да се отърве от натрапницата в своя бизнес срещу вероятността да ядоса още повече емперо, която бездруго се бе заела да я размаже като валяк по пода на залата. И страхливо избра безопасния вариант.

— Охотно ще обсъдя с вас проблема с моята дъщеря.

— Графиньо, вашата дъщеря е обвинена в някои от най-тежките престъпления. Убийство. Опит за покушение. Държавна измяна. Ако бъде призната за виновна, за тези престъпления се налага смъртно наказание.

Графинята пребледня леко.

— Да, Ваше величество.

— Графиньо Нахамапитин, за нас е печално, че тя попадна в такова положение. Имаше време, когато очаквахме тя да стане наша сестра, омъжена за нашия брат Ренеред, който трябваше да бъде следващият емперо. Ако бе доживял да наследи нашия баща, всичко щеше да бъде съвсем различно.

— Да, така е. Наистина — промълви графинята.

— Ние не можем да отгатнем какво е тласнало Надаш към престъпленията, в които е обвинена. И не можем да спрем това, което предстои. Тя трябва да бъде съдена. И ако бъде призната за виновна, трябва да бъде наказана. Всички сме подвластни на закона и правосъдието. Разбирате това, графиньо Нахамапитин, нали?

— Разбирам.

Графинята се взираше във великолепната мозайка на пода. Грейланд кимна.

— Спрямо Надаш трябва да бъде приложен законът, тя трябва да бъде съдена и трябва да бъде наказана — повтори емперо. — И все пак в памет на любовта на моя брат към нея и в знак на признателност за предаността, в която се заричате от името на вашия Дом, аз мога да проявя милост — изрече Грейланд с подчертано „аз“.

Графинята вдигна глава.

— Ваше величество?

— Живот вместо смърт — предложи Грейланд. — Ако бъде призната за виновна в някое от престъпленията, за които е предвидено смъртно наказание, мога да заменя присъдата с доживотен затвор. И тя ще изтърпява наказанието си тук, на Си’ан — в „Тихата вода“.

Кива се ококори. „Тихата вода“ беше не толкова затвор, колкото курорт, от който обаче не можеш да си тръгнеш. Там попадаха спипани с подкуп депутати или крадливи старши счетоводители. Това беше единственото наказателно учреждение в Си’ан, защото не е много благоразумно да държиш корави престъпници в същата станция, където е и емперо. Натикването на Надаш там, след като пречука безцеремонно десетки хора, сред тях и собствения си брат, би означавало не милост, ами направо шибано благоволение. Грейланд би могла да й поднесе и сладолед, като ще е толкова щедра.

— Това приемливо ли е за вас, графиньо Нахамапитин? — попита Грейланд.

Кива гледаше смяната на всевъзможни изражения по лицето на графинята — някои се мяркаха толкова набързо, че не знаеше дали не си ги въобразява. Накрая графинята впери поглед в очите на Грейланд и пак направи онзи шибан реверанс или каквото там представляваше.

— Разбира се, Ваше величество. Благодаря ви.

Грейланд кимна и се изправи.

— Постигнахме много днес. Радваме се. А сега ви молим да ни извините, защото имаме следваща среща, за която ще закъснеем, ако не отидем веднага. Графиньо Нахамапитин, лейди Кива, госпожо Фундапелонан.

Грейланд леко наведе глава, трите отвърнаха с поклон и не се изправиха, докато емперо не излезе през вратата зад подиума.

Вратата се затвори.

— Мътните да те вземат, ти за какво стърчеше тук?! — избълва графинята към Фундапелонан, която отвори уста за някакъв отговор, но графинята се устреми към изхода като най-разярената пъстра кокошка в света.

Кива я изпрати с поглед и каза на Фундапелонан:

— Не мога да разбера защо е толкова сърдита. Според мен всичко се подреди много добре.

Адвокатката се вторачи в нея с присвити очи.

— Бяхме изиграни.

— А бе, ти шибани майтапи ли си правиш с мен? — прихна Кива. — Шефката ти нахълтва тук с очевадното намерение да оскърби Грейланд, но след като емперо я направи на пихтия, сега ще ми мрънкаш как сте били изиграни? — Кимна към вратата, през която изхвърча вбесената графиня. — Не бяхте изиграни. Вие чисто и просто бяхте накълцани на мръвки. Твоята шефка се заблуждаваше, че емперо е слаба, затова си го отнесе по пълната програма. Ама така си го отнесе, че ти дори не успя да вмъкнеш доводите си защо трябва да бъда уволнена.

— И сега ще ми кажеш, че ти дори не си обсъждала това с емперо.

— Не сме приятелки — сопна се Кива. — Не си ходим на гости с нощувка, за да си решем взаимно косите и да се хилим на вицове за пичове. Това е всичко на всичко втората ми среща с нея.

— Хъм…

— Не ме разбирай неправилно — продължи Кива. — Тя сгази твоята шефка така, че си беше шибано зрелище. Не даде никакъв шанс на графинята да възрази срещу моето назначение. Ти не успя да пробуташ вашите лъжи за саботажа. Емперо заяви съвсем ясно, че ще наблюдава много зорко какво става с мен и местния ви бизнес. А после сипа сол в раната — напомни на графинята, че дъщеря й е убийца и изменница, дори я накара да благодари, че нейното детенце ще прекара остатъка от живота си в затвора.

Фундапелонан гледаше Кива много особено.

— Това ли си мислиш за тази случка?

— И аз бях тук, значи отговорът е „да“.

Фундапелонан завъртя глава.

— Нищо не разбираш. Когато Грейланд каза, че ще замени смъртната присъда на Надаш и ще я държи тук, в Си’ан, не прояви милост. И дори не се опитваше да натрие носа на графинята с факта, че Надаш ще бъде в затвора до края на живота си. Всъщност каза на графинята, че Надаш ще бъде заложница. И то тъкмо в Си’ан. Където емперо може лесно да й види сметката, ако графинята си позволи някога да престъпи чертата. Кива, как е възможно да не проумяваш това? Как е възможно да не виждаш, че днес емперо превърна графинята в свой враг? Тя никога няма да забрави как Грейланд постъпи с нея. И никога, за нищо на света няма да й прости.