Джон Скалзи
Апокалипсис (7)

6.

Струята на Потока от Средоточие към Терхатум изчезна.

Случи се преди прогнозирания момент, но в рамките на диапазона от вероятности, който Марс Клермон бе представил на емперо Грейланд II. Последният кораб, влязъл в плитчината на струята към Терхатум, беше петицата „Винаги ще те помня като дете“ на Дома Нахамапитин, която попадна в Потока шест часа по-рано. Капитанът на „Като дете“ бе предупреден, че научният съветник на емперо предвижда изчезване на струята. Получи и предупреждение, че процесът на разпадане на струята ще започне от случайно възникнали точки в нея, а няма да тръгне от единия край и да продължи подобно на вълна към другия, както се бе случило със струята от системата Край към Средоточие. Диспечерският център му предложи да пренасочи полета през Мелака и оттам към Терхатум.

Капитан на „Като дете“ беше Дарис Мория, която изрази пред своята старша помощничка Лин Бурогинол презрението си към Грейланд II, нейния научен съветник и диспечерския център на Средоточие, а след това заповяда корабът да влезе по график в плитчината.

Корабът не пристигна навреме в Терхатум. Всъщност никога не се появи там. По-точно „Като дете“ изчезна безследно от Взаимозависимостта. Разпадащата се струя на Потока го изхвърли в пространството на няколко хиляди светлинни години от най-близкото човешко средище. Това се случи, защото макар да оприличават Потока на река или път, или някакъв друг линеен начин на придвижване, той не прилича по нищо на тях, нито пък е линеен в някакъв смисъл. Ако „Като дете“ бе изпаднал от Потока секунда по-рано, щеше да се озове само на една светлинна година от звездата Сириус А, която пък се намираше сравнително близо в космически мащаб до родната звездна система на човечеството. Ако бе изхвърлен секунда по-късно, щеше да попадне много по-близо до централния звезден куп на Млечния път.

Но във всички случаи щеше да бъде далече — от Средоточие, от Терхатум, от човечеството. Далече от спасението. Далече от живота.

„Винаги ще те помня като дете“ бе проектиран да поддържа живота и безопасността на своя екипаж в продължение на пет години, преди всичко да завърши неизбежно с хаос и безумие. Но подобно на повечето използвани за търговски цели петици, „Като дете“ извършваше кратки полети от Средоточие до Терхатум и обратно, целият цикъл се побираше в около две седмици. Не беше необходимо да го оборудват и снабдят за дългогодишно оцеляване на екипажа. Само че настъпи момент, когато това се оказа необходимо.

Капитан Мория призова екипажа да запази хладнокръвие и хората я послушаха. В продължение на две седмици. След още две седмици капитан Мория беше мъртва и екипажът, който разбираше твърде добре какво сполетя „Като дете“, къде се намираха (и къде не) и колко малко храна и други ресурси имаха, започна да се поддава на напрежението. Месец по-късно смъртта застигна половината от екипажа, включително повечето офицери. Минаха още шест седмици и екипажът се смали до трийсетина души в три групички, които отказваха да правят нещо заедно, а в системите на кораба започнаха да се появяват повреди.

Изнизаха се 277 дни от този момент и последният жив — отговорник по товаро-разтоварните дейности на име Джайн Брисфелт, записа дълъг разказ за последните, крайно потискащи часове на „Като дете“ и екипажа. След това отиде в сектора на охраната, взе оръжие, настани се в каюта, пусна си една от любимите комедии и се застреля насред буен смях в най-забавната част от историята.

Записаният на таблет разказ остана невидян и нечут от каквото и да било живо същество. Самият таблет, чието захранване се изтощи след две години, се повреди непоправимо петдесет години по-късно и разказът би останал недостъпен дори с ново захранване. „Като дете“ се превърна в студена, напълно лишена от енергия черупка само за десетина години. Нямаше да бъде намерен никога нито от хора, нито от представители на друг разумен вид, ако такива съществуваха. Щеше да се рее между звездите още двайсет милиона години, преди да го придърпа гравитацията на минало наблизо червено джудже, което корабът щеше да обикаля още шест милиона години по орбита като на комета, преди да доближи звездата и да се разпадне на съставните си атоми.

Но всичко това тепърва предстоеше.

А в настоящето изчезването на струята към Терхатум беше потвърдено съвсем лесно: изследователска сонда се опита да влезе в плитчината, но не можа. Там, където плитчината се намираше само преди секунди, нямаше нищо, освен обикновено пространство-време и вакуум. Други кораби наоколо провериха дали плитчината се е преместила или продължава да се движи, което се случваше рядко, но поне на теория беше възможно. Не се движеше. Нямаше я.

Щяха да минат седмици или месеци, докато новината за изчезналата струя към Терхатум стигне до всички системи във Взаимозависимостта (включително до Терхатум, защото обиколният полет до системата вече отнемаше един месец), но в системата на Средоточие имаше незабавни последствия.

На фондовата и стоковата борса цените на акциите рухнаха, интересът към фючърсните сделки се сгромоляса, милиарди марки капитализация се изпариха почти мигновено. Онези малцина спекуланти, които бяха залагали на рязък спад на пазара, също почти мигновено установиха, че вече са абсурдно богати, но търговията беше прекратена скоро, а загубите и печалбите — заличени.

Няколко от търговските Домове предявиха искания за изплащане на застраховки в Дома Айело, който държеше монопола в застраховането, като се обосноваха със загубите заради (вече почти несъмненото) изчезване на струята на Потока от Край към Средоточие. Посочваха загуби на кораби, товари и екипажи, общата сума достигаше милиарди марки. Домът Айело отхвърли почти всички искания, като изтъкна също с известни основания, че изчезването на струите на Потока представлява действие на непреодолима сила.

В магазини и пазари навсякъде из системата на Средоточие се трупаха изпаднали в паника купувачи, които първо разграбиха стоките за задоволяване на насъщните нужди, после и всичко останало. Сащисаните собственици и управители се мъчеха да уверят клиентите си, че изчезването на една струя на Потока още не означава незабавен глад и безнадеждност. Доводът им не беше сметнат за толкова убедителен, колкото те очакваха.

Полицията и службите за сигурност в цялата система минаха в режим на пълна готовност и се подготвиха за потушаване на размирици. Добрата новина беше, че паниката засега се ограничаваше само с трескави покупки. Имаше и лоша — никой не вярваше, че ще бъде така и занапред.

Църквата на Взаимозависимостта и другите религии откриха, че храмовете и молитвените домове са претъпкани с вярващи, внезапно повярвали и не чак толкова повярвали, но желаещи да опитат и този шанс, защото ставаше нещо адски странно, и според досегашния си опит се молеха, медитираха или се чудеха какво би трябвало да правят, щом вече са дошли. Свещеници, пастори, равини, имами и други религиозни водачи хем бяха много доволни, че са необходими в настъпилата духовна и житейска криза, хем съзнаваха, че това е теологичното съответствие на паническото разграбване на стоките в магазините — новото им паство напираше да докопа каквото успее с надеждата да преживее някак трудните времена.

В Първа стъпка онези, чиято набожност пламна изведнъж, но не отидоха в църква, се тълпяха пред портите на Брайтън, местната имперска резиденция. Всеки в системата на Средоточие знаеше, че Грейланд бе имала видения за бъдещето на Взаимозависимостта и бе извела на сцената лорд Марс Клермон, чиито научни изследвания предсказваха изчезването на струите от Край и към Терхатум. Независимо дали вярваха, че е говорила искрено за виденията, или ги смятаха за подлъгване на лековерните, или пък виждаха в тях признак на разклатена психика, вече намериха причина да си мислят, че все има нещо в приказките й. Затова идваха в Брайтън — някои да благоговеят, други да се молят, трети, защото дори да не им се влизаше в църква, искаха да бъдат все някъде в този момент на твърде неясни перспективи.

Емперо обаче не беше в Брайтън, а в Си’ан — огромната имперска станция над планетата Средоточие и града Първа стъпка. Някои предполагаха, че се е уединила за мистичен диалог със своята прародителка Рашела, единствената предишна пророчица-емперо, за да обмисли следващите си действия и следващото изявление, с които ще спаси своя народ и империя.

И бяха прави донякъде.

 

 

Архиепископ Корбин не би казала, че я обзе радостно вълнение от срещата с поредния посетител, но вече не си представяше как би могла да го отпрати. И така в нейния кабинет насред Катедралния комплекс на Си’ан влезе лорд Теран Асан.

— Добре дошли сте, лорд Асан — поздрави го тя достатъчно учтиво, или поне се надяваше да е така.

Той само сведе глава вместо поклон и огледа подчертано личния й кабинет, който беше огромен и изискано обзаведен.

— Много внушително — отбеляза той.

— Благодаря — отвърна Корбин. — Аз все пак възглавявам църквата.

Асан кимна.

— Църква, която не си пада много по смирението.

— Тя е била основана от потомка на търговски род, която впоследствие е станала емперо на междузвездна империя, така че сте прав. Не сме почитатели на смирението.

— Като заговорихме за потомка на търговски род, станала емперо, сигурно вече сте чули за намерението на Грейланд II да говори пред парламента.

— Да, чух — потвърди Корбин.

— Някои хора се питат дали тя ще се възползва от повода да обяви военно положение. Все пак се потвърди прогнозата на дресирания й учен, че струята към Терхатум ще изчезне, и настана всеобща паника.

— Още не е паника.

Асан килна глава встрани с крива усмивчица.

— Нима?

— Ами да — натърти Корбин. — Вярно, хората са стъписани и уплашени. Но още не са започнали да опожаряват.

— Засега.

— Да се надяваме, че изобщо няма да се случи. Пожарите в затворени станции и куполи никак не са желателни.

Асан изви глава към прозореца, през който се виждаше тълпата на моравата пред Си’анската катедрала.

— Вашият бизнес потръгна добре насред тази криза.

— Лорд Теран, какво ви мотивира да поискате този разговор?

— Какво ще направи църквата, ако емперо обяви военно положение?

— Затова ли дойдохте при мен?

— Отчасти. Като представител на гилдиите в изпълнителния комитет, получавам много тревожни обаждания и съобщения от благороднически Домове и други ръководители на гилдиите. Знам и че депутатите в комитета също са засипани с въпроси от своите избиратели. Но вие се занимавате не с избиратели, госпожо архиепископ, вие представлявате самата църква.

— Лорд Теран, като ви слуша човек, би помислил, че нямаме свои енориаши и паство.

Асан махна с ръка към тълпата долу.

— Сега имате още повече.

— Само казвам, че не съм съгласна с мнението ви за църквата.

— Ваше право е, но още не съм чул отговор на въпроса, който ви зададох.

— Не съм мислила по проблема. И то защото вие буквално сте първият, който говори с мен за това. Нямам навика да отсъждам прибързано за някакви догадки. Все едно аз да ви попитам какво ще направите, ако Грейланд обяви, че забранява закуската.

— Аз съм привърженик на закуската.

Корбин изрази с жест досадата си.

— Не схващате смисъла на казаното от мен.

— Напротив, схванах го — заяви Асан. — Позволявам си обаче да допусна, че вие не схващате смисъла на казаното от мен. Не ви подхвърлям случайни догадки. Емперо се обърна към църквата в ролята си на неин водач и обяви, че има видения — нещо нечувано през цяло хилядолетие, с което ви задължи като църква да я следвате накъдето ви поведе. — Той пак посочи тълпата пред катедралата. — Бих казал, че тя си изигра ролята много добре. Потоци от слисани хора напират към вашите църкви и катедрали и изведнъж, госпожо архиепископ, вашата институция, която вие представлявате, се сдоби с по-голяма власт. Тази власт обаче ви е дадена назаем от емперо чрез тези измислици за виденията й.

— Какво се опитвате да намекнете?

— Не намеквам, а говоря направо. Тя извърши преврат спрямо вас, и то по-конкретно лично срещу вас, госпожо архиепископ, възползва се от изчезването на двете струи на Потока, за да прехвърли към себе си властта на църквата. Извърши го толкова умело, че вие, изглежда, още не сте забелязали. А може и да сте, но това да ви удовлетворява напълно.

Корбин отвори уста, но той не млъкваше.

— А сега емперо иска да говори пред парламента веднага след изчезването на струята към Терхатум, когато хората са уплашени и уязвими, жадуват да бъдат успокоени и от политическа гледна точка са твърде податливи на внушения. И като се съобразим с всичко това, моят въпрос за възможността емперо да обяви военно положение още ли ви звучи като случайна догадка?

Корбин не отговори веднага.

— Не…

— Тогава да се върнем към моя въпрос.

— … но и не ми звучи като нещо вероятно — изтъкна тя, без да обръща внимание на последните му думи. — Поддържам работни отношения с емперо, откакто е на власт. Лорд Теран, за Грейланд може да се каже, че има определени особености и някои от тях не са много желателни за човек на този пост. Но жаждата за власт липсва сред тях.

— А ако се заблуждавате?

— А ако вие се заблуждавате? — Сега беше ред на Корбин да посочи тълпата отвън. — Вашето мнение, че Грейланд си присвоява властта над църквата, пренебрегва един факт — в нито един момент преди или след обръщението й към епископите тя не се опита да контролира църквата по какъвто и да е начин. Не тя седи в този кабинет, взема решения за подхода на църквата, за действията й и тълкуването на вероучението. Аз съм тук. Не тя назначава свещеници в църквите. С това се занимава епископ Карник. Не тя ръководи нашата социална дейност. Това е възложено на епископ Орнил. Поне беше така досега.

— Защо?

— Той обмисля дали да не подаде оставка. Казва, че е обзет от внезапни съмнения за вярата си. Но който и да заеме мястото му, няма да бъде посочен от емперо. Аз ще реша кой да бъде. Ето какво се опитвам да ви обясня, лорд Теран. За да има преврат, задължително е някой да отнеме власт. Но това не се е случило.

— Щом казвате, госпожо архиепископ. Мисля, че вече чух вашия отговор на моя въпрос. Благодаря ви.

Асан кимна и излезе със същата внезапност, но преди това огледа още веднъж кабинета.

Корбин постоя в недоумение какво всъщност се случи току-що и пак седна неспокойно зад бюрото си. Повика своя помощник Юбис Айси.

Той се появи веднага на прага.

— Слушам ви, Ваше преосвещенство.

— Свикай среща на моите съветници тази вечер. В седем часа. Кажи на епископите да отменят останалите си уговорки за вечерта, ако е нужно.

— Мога ли да ги уведомя за темата на срещата?

— Нуждая се от техните съвети. За емперо.

Айси се поколеба, като че искаше да помоли за още указания, но се отказа.

— Разбрах, Ваше преосвещенство.

— Юбис, още нещо…

— Да?

— Погрижи се да бъдат поднесени вечеря и напитки. Срещата ще се проточи.

 

 

— И как архиепископ Корбин се отнесе към твоите внушения, че е била изиграна? — попита Джейсин Ву.

— Отрече, разбира се — отговори Асан. — Но целта ми не беше да я накарам да се съгласи. Важно беше да посея съмнението у нея. Разбира се, тя вече бе започнала да се съмнява. Човек с нейното положение няма как да се примири безропотно със седнала наскоро на трона емперо, която дърдори за пророчества. Това е заплаха за личната й власт и влияние.

Джейсин изсумтя. Седяха в кабинета му в Дома на гилдиите насред Първа стъпка — стая с изчистени линии, вдъхваща впечатление за могъщ ръководител, както подобаваше за поста на Джейсин в Дома Ву. Двамата държаха чаши с уиски и Асан си мислеше, че това е толкова банален символ на видните бизнесмени, колкото и кабинетът.

— Теран, когато му дойде времето, ще се нуждая от нея като съюзник.

— Знам, Джейсин.

— Добре. Защото това време ще настъпи по-скоро рано, отколкото късно.

— Защото струята на Потока към Терхатум изчезна.

— Защото тя е само първата, която изчезва. Да де, втората — поправи се Джейсин. — Но ще се случи и с другите, а ние трябва да се подготвим, преди прекалено много от тях да изчезнат.

— Да се подготвим за твоя преврат.

Гримасата на Джейсин беше кисела.

— Теран, не изричай гласно тази дума, мамка му!

— Джейсин, какво пречи да го наричаш с точната дума? И ти, и аз знаем, че е необходим. Нали затова уреди да бъда вкаран в изпълнителния комитет. За да убедя останалите му членове.

Джейсин се взря в него за миг.

— Както чувам, не си много симпатичен на другите там. Неведнъж споменават и думата „гадняр“, когато говорят за тебе.

— Просто съм искрен.

— Вярно си е, че ти си гадняр открай време. Казвам го с уважение.

— Знам. Няма смисъл да се преструвам на нещо, което не съм. Хората в комитета не са глупаци. Щяха да разберат, ако играя роля. Нека съм гадняр. Това не пречи да съм прав гадняр. И не могат да оспорят правотата ми, колкото и да съм им неприятен.

— Твърде оптимистично си настроен.

— Но засега успявам.

— Да се надяваме. — Джейсин отпи от чашата си. — Надаш Нахамапитин е още жива.

— Научих.

Джейсин го стрелна с поглед.

— Дали е жива, защото си казал на Деран, че ще организирам убийството й?

— Не — възрази Асан свадливо, — жива е, защото кабинетът на Деран е на три врати от твоя по този коридор, а в Дома Ву никой не умее да си държи езика зад зъбите.

— Намекнах ти, че имам такъв план.

— И аз не казах на никого. Знаеш, че говоря с Деран, и той знае, че говоря с тебе. Разликата е, че той ме смята за свой двоен агент, но истината е, че съм твой двоен агент. И като твой двоен агент искам да подчертая колко е добре, че твоят опит да я премахнеш не успя.

— Надаш Нахамапитин е опасна.

— Такава си е. Но тя и нейният Дом могат да бъдат както твои врагове, така и твои съюзници. Домът Нахамапитин е в немилост засега, но си остава могъщ. И продължава да има могъщи приятели. А за успеха на своя замисъл ще се нуждаеш от колкото може повече приятели.

 

 

— Как ми се иска да бях видял изражението му, когато си го уверил, че не ми си казал за плана му да ликвидира Надаш — сподели Деран Ву половин час по-късно в своя кабинет.

Този кабинет не беше чак толкова просторен като кабинета на Джейсин, но май го превъзхождаше по пищност на декорациите, а и уискито на домакина беше по-добро.

— Е, ясно ти е как става — отвърна Асан. — Знаеш, че говоря с Джейсин, и той знае, че говоря с тебе. Разликата е, че той ме смята за свой двоен агент, но истината е, че съм твой двоен агент. И като твой двоен агент искам да подчертая, че е време да внимаваш с Дома Нахамапитин.

— Защо? Поне в момента имам уговорка с Надаш. Тя ще се застъпи за мен пред своя Дом чрез адвоката си. А в замяна аз ще се възползвам от връзките си в полицията и службите за сигурност, за да се оплескат с доказателствата срещу нея.

— И неизбежно ще бъдеш принуден да стовариш цялата вина върху Амит.

— И какво от това?

— Ами всеизвестно е, че Амит беше любимото дете на графинята, затова, ако се изсереш върху паметта му, за да отървеш онова нейно дете, за което тя не се съмнява, че е убило нейния любимец, може и да не спечелиш благосклонността й, както очакваш.

Деран се начумери.

— Имаш право.

— Надявах се да ме разбереш.

— Можеш ли да предложиш нещо друго?

Асан се усмихна.

— Зависи колко агресивен искаш да бъдеш в стремежа си да станеш емперо.

 

 

— Значи насъсквате двамата братовчеди Ву един срещу друг — каза Тинда Луентинту, която ръководеше администрацията на графиня Нахамапитин.

Изрече думите в имперския апартамент на „Рашелин“, най-труднодостъпния и най-добре охранявания хотел в Първа стъпка. Предпочете това място пред офиса на Дома Нахамапитин, защото в момента си имаха кукувица в онова гнездо — проблем, с който трябваше да се справят скоро. „Рашелин“ беше превъзходен, имперският апартамент — великолепно проектиран и украсен, а уискито, от което Асан внимаваше да отпива съвсем по мъничко, защото вече имаше излишни количества алкохол в организма си, беше почти немислимо изискано.

— Не е съвсем точно да се твърди, че ги насъсквам един срещу друг — възрази той. — Оставям всеки от двамата да си мисли, че ме използва, за да шпионирам другия, докато аз решавам кого да подкрепя накрая в стремежа му да стане емперо.

— Това може да се обърне много зле срещу вас, ако решат да сравнят впечатленията си — отбеляза Луентинту.

— За да го направят, трябва да забравят взаимната си омраза за повече от петнайсет секунди. Моят род е близък с Ву, както е било от много поколения насам. На възраст съм между Джейсин и Деран, виждахме се често, докато растяхме тук — в Първа стъпка. Никой извън техния род не ги познава толкова добре. Няма особена опасност някой от двамата да изпадне ненадейно в пристъп на дружелюбие към другия.

— Значи все пак смятате, че е полезно да подклаждате взаимната им враждебност.

— Както го казвате, ще излезе, че аз съм ги настроил така. В моя род си имаме поговорка: „Никой не може да мрази някой Ву така, както го мразят другите Ву“. Същинско чудо е, когато техният съвет на директорите успява да се разбере какво да хапнат на обяд, камо ли за ръководството на собствения им бизнес. Не подклаждам взаимната им омраза. Но нямам нищо против да се възползвам от нея за своя изгода.

Луентинту кимна.

— Затова сте тук, лорд Теран.

— Да. Трябва да сте наясно, че каквото и да се случи, с Грейланд е свършено. Ако наистина има видения, значи има и проблеми с психиката. Ако няма, значи върти своя игричка насред криза, за която отчасти е виновна самата тя. И за доброто на Взаимозависимостта трябва да бъде отстранена.

— Щом казвате.

— Но не го казвам аз. Или поне не само аз. Другите Домове са изнервени от тези промени в Потока и превръщането им в повод за незнайно какви решения на Грейланд спрямо техния бизнес и монополи. В парламента са убедени, че Грейланд си е наумила да въведе военно положение. Дори църквата не знае как да постъпи с Грейланд, откакто тя започна да подражава на Рашела. Ще има промени. Поне това е очевидно. И според мен всеки би се съгласил, че когато настъпят промените, ще се нуждаем от стабилност на върха. На имперския трон.

— Домът Нахамапитин вече се опълчи веднъж срещу емперо — напомни Луентинту. — Не спечелихме нищо от това.

Асан завъртя глава.

— Не. Надявам се да ми простите, че ви поправям, министър Луентинту, но Домът Нахамапитин не се опълчи срещу емперо. Това беше дело на една от старшите представителки на рода. И дори да е ясно, че тази представителка действаше безразсъдно, тя имаше сериозни причини за недоволството си. Имперският род бе дал съгласието си следващият емперо — или следващата, както се обърнаха нещата, да сключи брак с някой Нахамапитин. Ала сегашната емперо се отказа от уговорката. Не биваше да го прави. Тази грешка трябва да бъде поправена. Това е възможно.

Луентинту изви вежди.

— В случай че Домът Нахамапитин — продължи Асан — има желание да сключи сделка с някого от двамата братовчеди Ву, стремящи се да седнат на трона, и да го подкрепи със своите сили, както и със силите на своите приятели.

— Кога?

— Скоро, струва ми се. Ученият на емперо ни показа кога какво ще се случва.

— А вие какво ще получите от сделката? — попита трети глас откъм дивана.

Досега не бе изрекъл нито дума.

— Защо ми задавате този въпрос, Госпожо?

— Защото, лорд Теран, не съм тъпа — отговори графиня Нахамапитин. — Знам защо Джейсин и Деран Ву са се забъркали в това. Защото емперо трябва да бъде някой от Дома Ву, а те са достатъчно глупави да жадуват за този пост дори сега, когато изглежда, че всичко ще се разпадне. Няма съмнение и какъв е нашият интерес според вас — намеквате подчертано за политически съюз между нас и онзи Ву, когото събитията поставят на трона. Искам обаче да науча и какъв е вашият интерес. Вие вече сте директор по деловата активност в Дома Асан. И вече сте член на изпълнителния комитет. Освен това сте лорд. И в момента имате цялата власт, която бихте могли да постигнете някога. Какво друго искате?

Асан се усмихна.

— Не го правя за себе си.

Извади таблета си и изведе снимка на екрана. На нея две малки деца се усмихваха към камерата. Асан показа снимката на графинята.

— Очарователни са — каза тя. — Но какво общо имат с въпроса ми?

— Общото е, че някое от тях ще сключи брак с дете на следващия емперо.

Трудни за разгадаване изражения се смениха на лицето на графинята, докато обмисляше чутото.

— Лорд Теран, много амбициозно е да планирате така далечното бъдеще. И то когато нашата цивилизация доближава внезапния си край.

— Не цялата цивилизация. Само по-голямата й част. Ще имаме Край. Вашият син Грени се опитва да завладее планетата, а вашата дъщеря Надаш изпрати натам пълен кораб с гвардейци, за да му помогне в това начинание. Край е единственото място във Взаимозависимостта, където е възможно дългосрочното оцеляване на човечеството. Вашите деца решиха да наложат властта си над Край, за да направят Дома Нахамапитин следващия имперски род. Е, не им потръгна добре. Затова е време да се върнем към първоначалния план — брак с емперо. Аз ще ви помогна да го осъществите.

— И всичко, което искате в замяна, е тронът.

— Да. След време. Заемете го първо вие. Нали това искате… госпожо — добави Асан почтително.

Той долови как графиня Нахамапитин се спогледа с началничката на администрацията си, която кимна почти незабележимо. После графинята пак се вторачи в него.

— Разкажете ми по-подробно за плана си, лорд Теран.

— Да започнем с въпроса кой Ву предпочитате, госпожо? Джейсин или Деран?