Джон Скалзи
Апокалипсис (18)

17.

Надаш не бе виждала от години майка си толкова наежена. Отчасти се дължеше на усилията на Кива Лагос да превърне Тинда Луентинту в боксова круша, но не толкова заради състоянието на горката Луентинту, а заради съвета на Лагос към графинята да си разкара задника от нейната планета. Графинята наистина си разкара задника от планетата и се върна бясна в „Цялата вина“.

Но това не беше основното наистина. В по-голяма степен напрегнатостта й се дължеше на тайното посещение на Джейсин и Деран Ву в кораба, които искаха да се срещнат с Надаш и да споделят подробно с графинята всички свои кроежи в този вълнуващ заговор, с който се бяха захванали. Мозъкът на Надаш постави ехидно ударение върху думата „вълнуващ“, защото за нея досега нямаше нищо интересно в тази история. Всъщност единствената отредена й роля в поредния заговор за премахването на Грейланд II беше сключването на брак.

Този факт човъркаше съзнанието й. Нямаше нищо против да играе ролята на бъдеща съпруга, ако участваше дейно в целия замисъл. Така беше до момента, когато годежът с наследника на престола Ренеред Ву се провали. Тя влезе в играта без илюзии, готова да приеме неизбежното и да направи всичко необходимо. Домогваше се до Ренеред Ву, като го заблуждаваше успешно, че той се домогва до нея, омайваше го, забавляваше го, чукаше се с него и допълваше качествата му толкова добре, че Ренеред да смята връзката им за нещо повече от изгоден политически съюз.

Бракът с него би я принудил да носи маска до края на живота си (или поне до края на живота на Ренеред) — маска с изражение, което би внушавало, че тя го обича. Надаш имаше желанието да се държи така в замяна на всичко, което и тя, и Домът Нахамапитин щяха да получат. Пък и не мразеше Ренеред. Той беше повърхностен човек, а за ума му можеше да се каже в най-добрия случай, че е посредствен — нали затова беше симпатичен на Амит, скроен от същия рехав плат. Твърде често мислеше с долната си глава вместо с горната и Надаш знаеше, че трябва някак да се справя с този проблем, защото не би могла да укроти похотливостта му напълно. Но не беше нито гнусен тип, нито садист. Ренеред умееше да проявява и уважение, и нежност, и то в подходящите за това моменти, а и беше сговорчив. Надаш би могла да се примири лесно с всичко това.

Но той ненадейно престана да бъде и нежен, и сговорчив, дори имаше намерение да се откаже от оповестяването на техния годеж. Това щеше да бъде тежък удар по престижа на самата Надаш, който тя можеше да понесе някак, но Домът Нахамапитин щеше да се срине в очите на партньорите си. Всички останали Домове се опираха в деловите си отношения с тях на негласната увереност, че след едно поколение на трона ще седне потомък на Нахамапитин. Да, с фамилията Ву, то се знае, но никому дори не хрумваше, че щом Надаш стане съпруга на емперо, Нахамапитин няма да дърпат конците зад кулисите. Затова се държаха подобаващо.

Но ако той зарежеше Надаш, всичко отиваше по дяволите. И тогава другите Домове щяха да се впуснат в трескава надпревара за короната. Браковете на емперо почти винаги представляваха политически съюзи в един или друг смисъл.

Ако имаше и малко обич, толкова по-добре. Например знаеше се колко е привързан Атавио VI към своята имперска съпруга Глена Косту, за която се бе оженил, защото Домът Косту помогна на неговата майка, печално известната Зетиан III, да се измъкне от финансовата яма заради необмислени инвестиции, които биха опустошили частните сметки на имперското семейство. Но в империя с агресивно династичен дух единственият начин за издигането на някой Дом беше свързването чрез брак с Дома Ву. Всеки брак беше политически. А на тази политическа арена отхвърлянето на Надаш означаваше и отхвърляне на Дома Нахамапитин.

Накрая проблемът отпадна сам, когато Ренеред заби колата си в стена по време на онова състезание, преди да обяви официално, че няма да се сгоди за Надаш. Той умря и щеше да има друга емперо, а според онова, което се знаеше за невзрачното, безлично същество Кардения Патрик-Ву, ставаше твърде невероятно Надаш да бъде имперската съпруга. Ала Домът Нахамапитин запази първото си място в списъка на кандидатите за брак с цел престол.

Надаш не можеше да не се възхищава на майка си, която се справи смайващо добре с убийството. То бе организирано толкова безупречно, че и професионалистите в подозренията — тоест цялата имперска служба за сигурност и следственото управление — не откриха нищо подозрително в катастрофата. Графинята не бе споделила с Надаш какво ще направи, нито как ще го направи, нито кога ще се случи. Самата графиня дори не беше в системата на Средоточие в онзи момент.

Надаш беше потресена и ужасена като всички останали, когато Ренеред умря. За около пет минути. После само се питаше как е било извършено. Хитроумието й стигаше да не каже прямо на майка си чак допреди няколко дни, че знае какво е направила. И единствената причина за тази откровеност беше фактът, че за всички останали и самата тя беше мъртва. Вече нямаше значение.

И чу от майка си само: „Направих го, разбира се. Налагаше се“.

Но за Надаш беше важно, че откакто се прицели в Ренеред Ву до мига, когато той се размаза в онази стена, тя оставаше в центъра на всичко. Да, стремеше се да стане съпруга. Но го правеше самата тя.

Този път просто я поднасяха на тепсия.

— Стой по-изправена — каза графинята на дъщеря си, докато чакаха гостите.

— Съвсем изправена съм си — отвърна Надаш.

— Изглеждаш прегърбена.

— Не е ли все едно, майко? Нали вече съм продадена и купена?

— Така е — потвърди графинята. — Но още не си занесена у дома. Има риск да се откажат от тебе. Случвало се е. Затова се изправи.

Надаш въздъхна и изпъна мъничко гърба си. Графинята остана доволна и пак прикова вниманието си във вратата.

Разликата между Джейсин и Деран Ву беше около пет години, но ако трябваше да съди по външността, Надаш би преценила, че е поне десетилетие. Джейсин, по-възрастен от нея с повече от десет години, беше тантурест и отпуснат, лицето му като от тесто, прическата заслужаваше единствено определението „окълцан“. В изражението му личеше ум, но не и любознателност. Надаш долавяше, че той е консервативен човек, но не в добрия смисъл на предпазливост, съчетана с практичност и разсъдливост. Той просто искаше всичко да бъде правено както той желае, и то защото открай време се прави така. Тя се досещаше, че в леглото Джейсин е вяла буца плът.

Прическата на Деран беше великолепна, показваше грижа за косата, но не и престараване. Костюмът му прилягаше добре, а и той го запълваше приятно за окото. От лицето му лъхаше и ум, и буден интерес. Надаш наблюдаваше как той огледа набързо и внимателно помещението, без да пренебрегва нея и майка й. И в походката му личеше жизненост. Нямаше съмнение, че и той е консервативен, но с нагласа и подход, надхвърлящи „просто така се прави“. Надаш беше убедена, че Деран охотно би проявил гъвкавост за използваните средства, ако резултатът е все същият и постигне целта си, тоест запазване на положението, в което той е на върха. Надаш би очаквала в леглото Деран да я възбуди и задоволи, както и да вземе своето. Непременно.

„Разбира се, падна ми се буцата плът.“

Графинята поздрави Деран сърдечно, но кратко, а Джейсин — по-словоохотливо. За всеки страничен наблюдател щеше да е ясно кой е по-важен според нея. А на Деран май му беше забавно.

— Джейсин, това е моята дъщеря Надаш, както очакваш — представи я графинята.

Това беше знак за Надаш да го доближи с протегната ръка, която Джейсин стисна делово.

— Лейди Надаш, за мен е удоволствие.

— Радвам се на запознанството ни, лорд Джейсин — отвърна Надаш.

— Аз… ъъ… бих искал да ви се извиня, лейди Надаш.

— За какво, сър?

— Докато бяхте в затвора, една от моите наемници…

— А, да. Разбирам. Убийцата с лъжицата.

— Сега осъзнавам, че това не беше най-доброто възможно решение.

— Лорд Джейсин, вие сте вярвали, че така защитавате интересите на своя Дом — каза Надаш. — Както постъпвате и в момента. Мога да разбера подбудите ви, макар да съм щастлива, че вашата наемница не се прояви толкова успешно, колкото сте се надявали тогава.

— И все пак ви поднасям извиненията си.

— Скъпи Джейсин — Надаш се отказа от обръщението „лорд“, за да внуши дружеска близост, — ако ни предстои да бъдем емперо и съпруга, ще бъде необходимо първо да загърбим дребните неприятности от миналото. Няма за какво да се извинявате. Важно е само онова, което можем да постигнем, ако гледаме напред.

— Е, добре, щом е така.

Джейсин се усмихна и пак съсредоточи вниманието си върху графиня Нахамапитин. Надаш, която бе настроила гласа си за топлота с лек намек за интимност, се обезсърчи. Толкова напразно похабени усилия. Обърна се към Деран, чиито устни се бяха извили в усмивчица. Поне той бе схванал какво се опита да направи тя и как то изобщо не стигна до Джейсин.

Когато четиримата седнаха да обсъждат заговорническите си дела, пролича недвусмислено, че Джейсин е дошъл да се занимава само с бизнес — по-точно с плана на графиня Нахамапитин, който тя излагаше до последната подробност. Джейсин слушаше и вмяташе убедителни, но банални забележки и уточнения, а след десетина минути вече беше ясно, че Надаш и Деран стават съвсем излишни в разговора за замисъла и изпълнението му. От време на време някой от двамата се опитваше да вмъкне коментар или идея. Графинята и Джейсин отделяха миг-два да покажат, че са ги чули, после продължаваха да говорят за своите планове. След половин час Надаш вече се нуждаеше от нещо по-силно за пиене.

Деран отиде с нея при бара.

— Ако не греша, в момента се чувствате полезна колкото мен.

— Любопитно е, че ви хрумна думата „полезна“.

Тя си сипа уиски.

— Ами не знам коя друга е по-уместна. — Деран се озърна към графинята и Джейсин, впили погледи един в друг. — Според мен е чудесно, че тази революция ще се осъществи, а за да получим облагите от нея, от нас се иска само да присъстваме.

— Поне докато има облаги от нея — вметна Надаш.

Взе втора чаша, наля уиски и в нея, после я предложи на Деран.

— Благодаря. — Той вдигна чашата. — За „докато има облаги от нея“.

— Амин. — Надаш се взря в него, отпи глътка и стигна до мигновено решение. Изви глава към майка си. — Деран иска да разгледа кораба. Ще го заведа тук-там.

— Да, чудесно — каза графинята и се съсредоточи отново в разговора с Джейсин.

Деран гледаше Надаш.

— Значи искам да разгледам кораба?

— Именно — увери го Надаш. — Особено някои кътчета.

 

 

— Между другото, благодаря — каза Надаш, след като Деран я задоволи и се погрижи да вземе и своето от нея.

— За мен беше удоволствие — отвърна Деран. — И аз ти благодаря.

— Не за това говоря.

— Ох… Толкова зле ли се представих?

— Изобщо не беше зле — успокои го тя. — Но всъщност ти благодаря, че се постара да не ме наръгат с лъжица в затвора.

— А, за онова ли. Нищо особено. Твоята спасителка работеше в службата за сигурност на Дома. Разведе се, започна да прекалява със силните вещества, за да забрави, и напълно си оплеска живота. В затвора се отказа от пагубните навици и влезе във форма. Честно казано, за нея беше най-добре, че я прибраха на топло. Прие с радост тази задача от мен. Поне за малко се почувства както когато работеше за нас.

— Няма спор, че очисти майсторски онази жена с четка за зъби. Не се съмнявам, че са й лепнали още няколко години затвор.

— О, не, няма да й утежняват присъдата. Ще установят, че е действала при самоотбрана.

— И случайно си е носила четка за зъби със затъкнато острие?

— В затвора е. Всички там го правят.

— Не и аз.

— Затова малко оставаше да те наръгат с лъжица.

— Убедителен довод. А ти защо предложи да ми помогнеш?

— Защото знаех, че Джейсин е организирал убийството ти, но аз не бях съгласен, че за нашия Дом е добре да си влошава още повече отношенията с твоя Дом.

— Само това ли?

— И защото прецених, че ако ти направя услуга, ще подобря възможностите за бизнес на нашия Дом.

— Друго има ли?

— И защото си мислех, че може скоро да се нуждаем от нов емперо, който пък ще се нуждае от съпруга. И то съпруга, чийто Дом ще ни бъде безкрайно благодарен за получения втори шанс. Пък и ти бездруго вече беше одобрена за тази роля.

— Може да се каже, че и ти ме изпробва току-що.

— Бих казал, че всъщност ти ме изпробва, но да речем, че си права.

— Моля те да ми простиш. Все пак бях доста дълго в затвора.

— Повярвай ми, няма за какво да ти прощавам.

— Но се отказа от желанието си да станеш емперо. Задоволи се с по-малко.

— Първо, шансът ми да стана емперо беше незначителен. Джейсин е тесногръд и муден, но набере ли инерция, труден е за спиране, пък и стои малко над мен в хранителната верига, така да се каже. Ако бяхме влезли в схватка, силите ни щяха да бъдат почти равни, но предимството е на негова страна. Второ, да се „задоволя“ с цялата власт над Дома Ву никак не е малко. Доста примамлива утешителна награда.

— Жалко — промълви Надаш. — Щеше да ми хареса, ако продължим да правим същото както преди малко.

Деран се ухили.

— Но защо да не продължим?

— Съжалявам, но няма как да се случи. Ще мога да имам свои играчки, Джейсин — също, стига да иска. Но не можем да си позволим забавления с хора, които са реална заплаха.

— Значи очакваш да бъда заплаха.

— Знам, че ще бъдеш. Затова получаваш Дома Ву. Ще бъдеш толкова зает с управлението на Дома и отбиването на атаките от разярени братовчеди, на които сте отнели властта, че не би могъл да си вдигнеш погледа от бюрото през следващите трийсет години.

— Както го представяш, не изглежда много привлекателно.

— Защото не е. Поне в сравнение с онова, което би могъл да имаш, тоест всичко.

Деран млъкна, след малко се подпря да седне на леглото.

— Не ми е ясно защо това те вълнува — каза накрая. — Джейсин ти подхожда идеално. Той е амбициозен, макар и лишен от въображение. Можеш да го тласнеш в каквато посока искаш и той ще стигне до целта, като прегази всичко по пътя си. Нали това би искал Домът Нахамапитин от новия емперо?

— Това иска Домът — подчерта Надаш. — Това иска моята майка. Виж я само как се е вкопчила в Джейсин. Веднага разпознава доброто податливо същество.

— А ти не искаш същото, така ли?

Надаш се надигна, намести се в скута му, обви го с крака и започна да си играе с неговата добре поддържана, но без престараване коса.

— Може би искам човек, на когото не съм принудена да навивам пружинката и да го побутвам в желаната посока. Може би искам човек, който ще цени каквото аз мога да предложа, вместо само да се съгласи, че може да ме използва за собствените си планове и изгода. Може би искам човек, от когото ще родя деца, без да се плаша от вероятността да пораснат потискащо скучни. Може би искам човек, който умее да се чука, и ще бъда щастлива, докато заедно се занимаваме с това.

Деран се ухили отново при тези думи и Надаш усети началото на ерекцията му под себе си, което означаваше, че при него периодът за възстановяване е поносимо кратък и това би й харесало, но не точно сега, когато беше насред маркетинговата си кампания.

— Може би, Деран Ву, искам човек, който наистина ще бъде емперо, а не само инструмент за мен и моето семейство. Грейланд греши за какво ли не, но не и в твърдението си, че всичко се променя. Необходим ни е човек, който може да се справи с това. Грейланд не може. Погледни Джейсин. Готова съм да се обзаложа за нежеланието му дори да приеме факта, че всичко ще бъде различно, объркано и опасно през следващото десетилетие. Мога да го побутвам и да го ръчкам, но той нито ще бъде бърз, нито ще отиде далеч. Ще прегази всичко по пътя си, но никога няма да стигне там, където е необходимо за всички нас. Затова може би искам човек, който ще стигне там, като аз му помагам, а не го тласкам.

— „Не го тласкам“ не е много присъщо за Нахамапитин — вметна Деран.

— Готова съм и аз да се променя — увери го Надаш.

Деран й се усмихна и за миг на лицето му се мярна нещо наистина човешко — съвсем бледа сянка на неувереност.

— Ти изобщо не ме познаваш — каза той. — Както и аз тебе. Искаш твърде много от съвсем чужд човек.

— Определена съм за съпруга на твоя братовчед, когото познавам още по-малко. Пък и хайде да си говорим прямо за предложението ми, Деран. Политически съюз. Нито повече, нито по-малко. Познаваме се достатъчно, за да изясним поне това.

— Значи ми „показа кораба“, за да ме убедиш да сключим сделка.

— Не. Просто исках да се чукам. Но няма да те лъжа, Деран. Ти се прояви в обиколката на кораба достатъчно добре, за да засилиш желанието ми да ти предложа политически съюз.

— Ще приема това като комплимент.

— Както и би трябвало — отбеляза Надаш. — Но сега искам да отговориш дали приемаш моето предложение. Ако отказваш, благодаря ти, че не ме остави на сухо. Ако приемаш, имаме работа за вършене.

— Да попречим на твоята майка и моя братовчед?

— Не — възрази Надаш. — Искам да продължат да правят всичко, с което са се заели.