Първо искам да изкажа своите благодарности на professore за неуморния му труд.
Забелязвам обаче, че Алекс Кош сякаш се изхаби откъм идеи. Той влезе в капана „майстор на късия разказ се опитва да напише епична поредица“. Тъй като нямаше ясен план, в първите книги не разви нито характера на героя си, нито сетинга (чак в шеста книга видяхме малко от училището) и сега ще бъде мъчно. Още в пета книга си казах, че работата отива най-малко към 10 книги. Все повече се убеждавам, че трябват поне две обемни книги. Авторът даде „на пауза“ куп проблеми и взаимоотоншения — разнищването на проклятието, справянето с проблема с разломите, отношенията на Роман с Църквата и Марго Морети….отделно цял куп герои като Джеймс, Миси, Макаров, Хухлик, Вероника бяха изтеглени, появиха се цял куп нови герои…това на практика е нова поредица. Нямаме и централен женски персонаж с когото Роман да завърже нормална връзка, има цял куп прехвърчащи персонажи. Градското фентъзи стана харемно японско аниме. Славянската митология бе заменена с Толкинова — джуджета, елфи и пр. Препратките станаха толкова много (Туийн Пийкс, клоунът от ТО, Замръзналото царство, Стрелата (Ниса ал Гул) и пр.) че вече са досадни. Опита да бъде вмъкната Итания от един свят на Кош в друг не е добра идея, защото е гавра с интелигентността на читателя. Няма как да не се запитаме къде е Велхеор и какво се е случило със света на Огненият факултет. При това за разлика от Огненият факултет, където макар отворен има някакъв финал тук реално финал няма.
Не ме разбирайте погрешно. Алекс Кош пак ми доставя удоволствие. (Макар и по-малко) Пак бих го прочел. И определено съм много благодарен на professore за вложените усилия.
Просто се надявам Алекс Кош да не се е изчерпал откъм идеи и да успее да затвори по подобаващ начин „висящите“ сюжетни линии, както и да се върне към типичният си черен хумор от първите книги.
Присъединявам се към благодарностите към Пламен Панайотов (professore) за огомното количество положен pro bono труд с този превод. При това става все по-добър — прочетох няколко глави от книгата, сравнявайки ги с руския оригинал, и единствените ми корекции са 3–4 неправилно поставени запетаи.
Относно Алекс Кош — той е добре известен в родината си като автор, който до момента няма нито един завършен цикъл. Такава му е стратегията — започва нови и нови поредици, а когато идеите му за развитие на сюжета се изчерпят, просто зарязва до средата поредното произведение за няколко месеца (или години) и започва нов цикъл. Очевидно с мисълта ако някой ден съвсем я закъса и огладнее, да се върне към старите поредици и да ги завърши криво-ляво с по няколко романа, които гарантирано ще бъдат изкупени от читателите, дали пари за първите части. Затова чета с далеч по-голямо удоволствие произведенията на други млади руски автори — Дейлор Смит, Виталий Останин, Тимур Машуков, Виктор Молотов, Александър Лимански, Максим Злобин, Саша Токсик, Борис Романовский, Максим Арх, Алексей Вязовский, Сергей Линник — които умеят да завършват добре поредиците си в рамките на 10–20 романа, намирайки баланс между развръзките по основните сюжетни линии и перспективите за по-нататъшно развитие на главните герои в евентуални следващи цикли.
Тази книга не става за четене. О нея нищо полезно не може да се научи! Прегледах и други книги от този автор… НЕ СТАВАТ!
По добре прочетете Патиланско царство. Или Ян Бибиян на луната!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.