София Лундберг
Червеният тефтер (38)

Епилог

Седнали са на пода в кухнята на Джени и подреждат писмата по дата. Разпечатват пликовете на неотваряните. До Джени е Мери, дъщерята на Алан. Тя й се обади и й съобщи за смъртта му. Беше починал два дни след Дорис. Мери също беше намерила писма.

Пликовете имат нещо общо. На всички тях пише „Неизвестен адрес“ и са върнати на подателя.

7 ноември 1944 г.

Получател: Алан Смит, Париж

 

Скъпи Алан,

Непрестанно се измъчвам от тревоги и се чудя как си. Не минава и ден, без да мисля за теб. Търся лицето ти на снимките във вестниците. Взирам се във всеки войник. Надявам се да си напуснал Париж невредим и да си се прибрал в Ню Йорк. Аз вече съм в Швеция, в Стокхолм.

Твоя Дорис

20 май 1945 г.

Получател: Дорис Алм, Ню Йорк

 

Дорис, жив съм. Войната най-сетне свърши. Мисля за теб всеки ден. Къде си? Питам се как сте със сестра ти, дали сте добре. Пиши ми. Ще остана в Париж. Ако получиш писмото ми, ела.

Твой Алан

30 август 1945 г.

Получател: Дорис Алм, Ню Йорк

 

Скъпа Дорис,

Най-съкровената ми мечта е някой ден да отидеш до пощенския клон на Централната гара на Ню Йорк и да прочетеш няколкото реда, които съм ти написал. Чувствам, че си жива. Ти си в мислите ми. Искам да се съберем. Още съм в Париж.

Твой Алан

15 юни 1946 г.

Получател: Алан Смит, Ню Йорк

 

Понякога се чудя дали не съществуваш само в сънищата ми. Всеки ден се сещам за теб. Моля те, дай ми знак, че си жив, скъпи Алан. Напиши ми само един ред. Аз все още живея в Стокхолм. Обичам те.

Твоя Дорис

1946, 1947, 1950, 1953,1955,1960, 1970… Писали са си цял живот. Кратки съобщения, така и недостигнали до тях. Ако само… Само ако бяха…

Джени и Мери се усмихват една на друга.

— Невероятно. Цял живот са се обичали.