София Лундберг
Червеният тефтер (23)

23

Срамува се от действията си, но просто не може да се въздържи. Претърсва всичко: чекмеджета, рафтове, гардероби, скришни места. Намира снимки, бижута, сувенири, чуждестранни монети, касови бележки, изписани хвърчащи листчета. Разглежда ги внимателно. Слага ги на купчини и ги подрежда по континенти. Толкова много са нещата, за които дори не е чувала.

На един стол е преметната вълнената жилетка на фигури на Дорис. От нея се носи лек аромат на лавандула. Джени се намята с жилетката и сяда на ръба на леглото. Тайра лежи по гръб и спи с ръце, вдигнати над главата. Само по пелена е и закръгленото й коремче се надига при всяко вдишване. Устата й е полуотворена, а от гърдите й се чува леко хриптене. Момиченцето не се оправя от настинката, а и студеният шведски въздух никак не му помага.

— Малкото ми сладурче — прошепва Джени и целува детето по челото. После вдишва аромата на бебешка кожа, докато завива малката с одеяло.

Джени е изморена и също й се спи, но вещите на Дорис са пробудили интереса й. Отпуска се отново на студения под. Започва да чете стари касови бележки, някои от тях изписани на ръка със завъртулки. Открива бележка от Ла Купол. Прибрана е в пожълтял пощенски плик, в чийто край с мастило е нарисувано сърце. Сметката е за шампанско и стриди. Голям лукс. Джени потърсва името в Гугъл и открива, че ресторантът все още съществува и се намира в Монпарнас. Един ден ще го посети и ще усети какво е преживяла Дорис. Чуди се с кого е била там и защо на плика има сърце.

Отваря една дървена кутийка. Вътре има няколко френски монети и носна кърпа на райета. Проблясва и сребърен медальон. Джени го отваря внимателно. Виждала го е и преди, така че знае какво я очаква. Едно черно-бяло лице й се усмихва отвътре. Джени притваря очи, за да види по-добре снимката, защото е избеляла и е намачкана. Чертите на лицето са започнали да изчезват. Мъжът е с къса тъмна коса, сресана на една страна. Дорис не бе отговорила на въпроса на Джени кой е това. Внимателно изважда снимката. Няма име на обратната страна.

Купчината листове от Дорис все още е на леглото. Наближава полунощ, но Джени е любопитна да научи повече. Грабва един лист и започва да чете. Гласът на Дорис прозвучава в главата й.