София Лундберг
Червеният тефтер (15)

15

— Какво се е случило с лицето ти? — Джени се приближава към екрана и сочи с пръст. Бузата на Дорис е покрита с голяма бяла превръзка.

— Нищо. Паднах и се ударих, но не е сериозно. Само съм се ожулила.

— Но как се случи? Не ти ли помагат, когато се изправяш да ходиш?

— Ох, много глупаво беше. Малко се пресилих и сестрата не успя да ме удържи. Трябва да се мъча да се раздвижвам, иначе ще ме пратят в старчески дом.

— Старчески дом ли? Кой ти каза?

— Социалният работник към болницата. Не исках да ти казвам, но той идва от време на време с разни документи. Иска да подпиша и да ида доброволно там.

— Какво мислиш по въпроса?

— Предпочитам да умра.

— Значи ще се постараем да не умираш. Следващия път, когато дойде, ми се обади.

— И какво ще му кажеш, мила? Че мога да си живея вкъщи? Ами явно не мога. Поне на този етап. Така че донякъде е прав. В момента почти нищо не мога да правя. Няма обаче да му доставя тази радост да си призная пред него.

— Ще говоря с него — успокоява я Джени. — Как ти минава времето? Имаш ли какво да четеш? Да ти пратя ли някакви книги?

— Благодаря, но още имам няколко от онези, дето ми прати последния път. Много ми хареса книгата на Дон Делило, онази за 11 септември.

— Falling man. „Падащият човек“. И на мен ми хареса. Ще се опитам да ти пратя ня… Дорис! Дорис! Ало!

Лицето на Дорис е застинало в гримаса от болка. Дорис се държи с дясната ръка за гърдите, а с лявата ръкомаха.

— Дорис! — Джени крещи от малкото прозорче на екрана. — Какво става, Дорис? Отговори ми, какво ти е?

Чува се тихичко стенене. Дорис гледа безпомощно към Джени, а лицето й става все по-сиво. Джени изкрещява с всичка сила:

— Сестра! Елате! Ехооо!

После просто пищи, без да изрича някакви думи. Звукът на лаптопа е намален, та да не пречи на другите пациенти, но жената в съседното легло чува, че нещо не е наред. Приближава се и надниква над леглото. Дорис изглежда така, сякаш спи. Жената натиска спешния бутон. Джени не спира да крещи. Накрая идва една сестра и пита с какво може да помогне. Жената посочва леглото на Дорис. Сестрата маха лаптопа от корема на Дорис и го оставя на нощното шкафче.

— Получи инфаркт! — изкрещява Джени и сестрата се сепва.

— Божичко, как ме изплашихте!

— Погрижете се за Дорис. Получи някакъв пристъп и се хвана за сърцето. После припадна.

— Ама какво говорите? — Сестрата натиска спешния бутон и проверява пулса на Дорис. След като не го усеща, започва да й прави дишане уста в уста. След всяко вдухване вика за помощ. Джени наблюдава случващото се от жълто-зелената си кухня в Калифорния. Трима души нахълтват в стаята — един лекар и две сестри. Лекарят включва дефибрилатора и поставя електродите на гръдния кош. Тялото на Дорис подскача от електрошоковия импулс. Лекарят ги поставя пак и подава нов импулс.

— Усещам пулс! — извиква едната сестра, стиснала здраво с два пръста китката на Дорис.

— Жива ли е? — крещи Джени. — Отговорете ми жива ли е?

Лекарят се обръща изненадано и после повдига вежди към сестрата.

— Защо никой не е изключил лаптопа? — После се обръща отново към Джени и кимва. — Съжалявам, че трябваше да видите това. Роднина ли сте?

Джени кимва и си поема дъх.

— Аз съм единствената й роднина. Как е тя?

— Много слаба и стара. Правим, разбира се, всичко по силите си да поддържаме живота й възможно най-дълго, но сърцето не понася много, ако човек е на възрастта на Дорис. Получавала ли е инфаркти и преди?

Джени поклаща глава.

— Доколкото знам, не. Винаги е била здрава и силна. Моля ви, помогнете й, не мога да си представя живота без нея.

— Разбирам. Сърцето й бие отново. Сега ще я преместим в интензивното, където ще прекара нощта. Може ли да ви затворя?

— Не може ли да виждам какво става?

— Мисля, че е най-добре да си починете. — Лекарят кимва към Тайра, която плаче зад майка си. Джени се протяга и я взема на коленете си. Изшътква й и Тайра се успокоява.

— Няма проблем. Искам все пак да виждам какво се случва, ако е възможно.

Лекарят поклаща съчувствено глава.

— Съжалявам. Няма как да държим лаптоп с интернет в интензивното. Ще пречи на апаратурата. Останете на линия и някоя сестра ще вземе данните ви. Ще се погрижим да ви уведомим как се чувства Дорис. Довиждане.

— Не, не, чакайте, искам само да попитам… — Лекарят и двете сестри обаче изчезват от екрана.