Дейвид Линдзи
Спирала (53)

Глава 52

Лукас Негрете знаеше всичко от теорията на изтезаването. Беше направил прощъпулника си, воювайки срещу селското партизанско движение в Мексико през седемдесетте години, като участник в тайните части на специалната полиция, формирани от правителството и известни като „Бялата бригада“. Тези части бяха отговорни за стотици „изчезвания“ на политически дисиденти по онова време. Беше научил някои неща и в покрития със скандална слава Първи военен лагер, в сърцето на Мексико Сити. Капитан Негрете познаваше и теорията, и практиката на изтезаването.

Знаеше например, че ако имаш достатъчно време, изтезанията неизменно дават резултат. Рано или късно всеки рухваше. Е, разбира се, имаше истории — сам той ги считаше за измислици — за мъж или жена, които не са проговорили, но лично той още не беше присъствал на такъв случай. Знаеше също, че изтезанията са по-надеждни като средство за събиране на информация, отколкото за изтръгване на признания. Някои хора имаха толкова нисък праг на търпимост към болка, че бяха готови да признаят всичко, което искат от тях. Да се измъкват признания с физическо насилие, беше глупост. Сам той не смяташе, че подобни признания имат някаква стойност. Друг въпрос беше да се получи информация посредством причиняване на болка. След определена доза от даден вид измъчване един интелигентен човек, водещ разпита, можеше да получи надеждна информация — ако такава съществуваше. Времето и техниката бяха все пак основните фактори за това, а в случая с Рубио Ариспе те не работеха в полза на Лукас Негрете.

Разполагаше с много малко време, може би два-три часа. А най-подходящите за това техники изискваха професионална обстановка. Негрете имаше само една стая в мотел, без каквито и да е инструменти за пресметнато причиняване на болка. Все пак не беше съвсем неподготвен. Беше донесъл със себе си някои неща, с които, макар и да не беше работил самият той, беше виждал да постигат успех достатъчно бързо.

Негрете се приближи до леглото, така че Рубио, който току-що беше започнал да се свестява, щеше да го види над оголения си корем. Бяха свалили всичките му дрехи, предварително условие почти при всяко изтезание, и го бяха вързали здраво за леглото с разперени ръце и крака. Урбано поднесе шишенце с амонячна сол под носа на индианеца, който отвори стреснато очи и задиша тежко.

— Тук съм, Рубио — каза Негрете. Изчака малко, докато се убеди, че индианецът е дошъл на себе си. — Тъй като имам малко време, ще ти кажа в самото начало, че искаме да знаем къде и кога Блас ще възпламени експлозива. Тъй като не очаквам да ми го кажеш доброволно, ще се наложи да те изтезавам.

Негрете даде знак на Сисено и застана встрани, отстъпвайки мястото си между краката на Рубио.

— Зная, че ти си запознат с тези методи за разпит и вече се подготвяш психически да ги понесеш. Само че трябва да ти кажа, койот, че индианската ти издръжливост този път няма да ти помогне.

Той махна отново на Сисено, който взе два дебели гумени пръстена. Стегна двойно първия над тестикулите на Рубио, а втория — около члена му.

— Както можеш да видиш, Рубио, не разполагам с най-подходящите средства. Липсват ни инструментите. Така че сигурен съм, че очакваш нещо примитивно и гадно.

Негрете кимна на Луис, който извади от чантата навито на макара медицинско маркуче и като започна да го развива, се насочи към банята. Негрете забеляза, че очите на Рубио го проследяват.

— Ето че не е така — каза той. — Ще се мъчиш много, но сравнително чисто.

Той придърпа един стол до леглото и като седна на него, извади от чантата твърд каучуков накрайник на иригатор за клизма и започна да го прикрепва към тръбичката. В същото време продължи да говори.

— Неотдавна бях обучен допълнително, Рубио, и с радост ще ти предам познанията си. На тези неща ме научи един лекар, така че вярвам напълно в това, което ще ти разкажа. Хем ще научиш някои нови думи и може би, когато болката достигне кулминацията си, ще съумея да те направя и по-мъдър. Както дори и ти знаеш, всеки човек си има индивидуален праг на понасяне на болка. Да. В същото време обаче психичните процеси при изпитване на болка са еднакви за всички. Ако пъхна игла под нокътя ти, ще възбудя нервните окончания, които ще предизвикат започване на сложни верижни химически реакции в онези нещица… да използваме точното им наименование, рецепторите. — Той подръпна тръбичката. — Тези рецептори най-напред ще те накарат да се изпотиш. Ще ускорят кръвообращението ти и ще започнат да стимулират отделянето на химически вещества, които ще те накарат да почувстваш болка: хистамини, серотонин, големи пептиди като брадикинин и простагландини. — Той спря за малко. — Това са точните наименования, Рубио — подчерта мексиканецът. — Запомнил съм ги наизуст.

Млъкна отново, с тръбичката с накрайник в ръка, после изгледа тъмното тяло на индианеца, безпощадно разпънато върху миришещата на влага и плесен покривка на леглото. Използвайки равнодушно черния накрайник като показалка, Негрете продължи, плъзгайки накрайника по ръката на индианеца.

— Тези химически вещества изпращат сигнала за болка по нервните влакна към гръбначния мозък и по него — накрайникът се плъзна по рамото на Рубио към тила му — до таламуса в главния мозък и накрая, до мозъчната кора — до едно място, което едва ли си чувал, Рубио — накрайникът започна да обикаля по челото на индианеца, — и което казва на тялото къде трябва да усеща болка. В примера с иглата — под нокътя.

Негрете плясна леко с гумения накрайник лявата ръка на Рубио. После хвърли тръбичката на пода и запали цигара. Тясното му продълговато лице изглеждаше още по-удължено под влияние на ясно отпечаталата се върху него умора. Красивите му бадемови очи бяха замъглени.

— Е, ако това продължи достатъчно дълго време — продължи той, като издуха дима, — тялото се опитва да се защити в това място, където е съсредоточена болката и започва да произвежда други химически вещества, известни като „възпиращи болката“. Те биват насочени към болното място и ти позволяват някак си да понесеш тази болка. Тогава аз трябва да предизвикам друг вид болка в друг участък на тялото ти, за да можеш да усетиш пълната й сила, преди организмът ти да произведе нови инхибитори, задължавайки ме на свой ред да търся нещо ново. Ето защо, за да бъдат изтезанията ефикасни, койот, има нужда от време.

Откъм банята се чу звукът на клещите, с чиято помощ Луис прикрепяше гумената тръбичка към кранчето на чешмата.

Негрете продължаваше да пуши, с едната ръка в джоба.

— Тук обаче съществува и психологически фактор. Някои хора настояват, че когато някой умишлено ти причини болка, това те измъчва и психически и дори може да предизвика отделяне на трети вид химически вещества, които блокират инхибиторите, така че измъчваният усеща болката дори по-остро, отколкото би я чувствал при нещастен случай или, да речем, при болест.

Той сви рамене, като че не беше сигурен дали това твърдение заслужава доверие.

— Как се чувстваш там? — попита Негрете, поглеждайки към слабините на Рубио, през двете струйки дим, пуснати през ноздрите. — Това не е направено, за да ти причини болка, макар и да предполагам, че те боли. Стегнат си така, за да не се напикаваш от болката.

Той погледна към банята, после отново към Рубио. Цигарата беше изгоряла почти до филтъра и той я държеше с края на пръстите.

— Този лекар ми каза, Рубио, че най-лошата болка, която човешкото тяло може да изпита, не идва отвън, а отвътре. От вътрешните тъкани. Става дума за червата. Е, аз бих могъл да те промуша в корема и сигурно ще те боли, но според лекаря най-лоша е болката от „разпъване“. Това означава, когато червата ти се подуят. Тази болка не само ще те кара да чувстваш, че се задушаваш от вътрешното налягане, а ще изпитваш и специфична допълнителна болка.

Той кимна, потвърждавайки правотата на това наблюдение и запали нова цигара от старата, която пусна на килима и разтри с крак. Нито изражението на лицето, нито тонът на гласа му се бяха променили по време на този монолог — в тях липсваха всякакви емоции. Като се обърна назад, той взе от поставената на масата чанта спринцовка и малко шишенце. С цигарата в уста, напълни спринцовката от шишенцето и заговори, без да вади цигарата от устата си.

— Още нещо и ще можем да пристъпим към действие. Казват, че някои от предизвикващите болка химически вещества, изработвани от организма, когато нервните окончания са дразнени, се наричат хистамини. Те могат да се открият във всички тъкани на тялото — ти си целият пълен с хистамини, койот, но най-голямата им концентрация е в белите дробове. Хистамините са най-силно действащите болкопричиняващи вещества. — Той измъкна иглата на спринцовката от шишенцето и изхвърли въздуха с леко натискане, разпилявайки няколко капки по ръкава си. Протегна ръката си към Рубио. — Това са хистамини.

Бръкна в друга чанта и извади стетоскоп, който окачи на врата си. После измъкна и маншет за измерване на кръвното налягане и го стегна около дясната ръка на индианеца. Започна да помпа, като следеше показанията на манометъра. Погледна Рубио.

— Ти си за възхищение, Рубио. Мислех, че сърцето ти вече бие по-бързо. — Той хвърли поглед към Луис в банята, към Сисено, застанал до леглото, и накрая — към Рубио. — Сега, ето какво ще направим. Сисено ще напъха тази тръбичка в гърлото ти и чак до стомаха ти. После Луис ще пусне кранчето в банята. Много бавно ще започнеш да се издуваш като жаба през брачния сезон. Тогава едновременно ще се случат няколко неща. Ще инжектирам хистамини в зърната на гърдите ти веднага, защото хистамините причиняват разширение на кръвоносните съдове, а това ще ти помогне по-бързо да поемаш водата. Това ще задейства и един бавен процес, наричан вътрешен оток, т.е. между всички клетки на вътрешните ти тъкани ще започне да се събира течност. Дори в клетките на кожата ти. Ако това продължи прекалено дълго, ще се пръснеш като подут труп.

Той извади цигарата от устата си и погледна Рубио, оставяйки го да си представя предстоящото преживяване.

— Знаеш ли кое ускорява произвеждането на хистамини от тялото ти, койот? — Той кимна утвърдително, като че Рубио беше отговорил. — Точно така. В тялото ти ще започне един ужасен цикъл. Водата, която вкарваме в теб, ще подуе стомаха ти и ще го притисне в другите вътрешни органи, по-специално в белите дробове, което ще ги стимулира да изхвърлят в организма все повече хистамини. Аз ще инжектирам хистамини и в пъпа ти и ти незабавно ще станеш свръхчувствителен, докато започваш да се задушаваш. Притискането на червата ти ще предизвика най-лошата болка, която си изпитвал някога, а бързото нарастване на количеството хистамини ще повишава твоята свръхчувствителност към усещания, които много малко хора са преживявали.

Негрете погледна безизразното лице на Рубио.

— Но ти не се безпокой, индианецо. Аз ще прислушвам непрекъснато сърцето ти и ще следя за кръвното ти налягане. — Той пусна цигарата на пода и стъпи върху нея. — Каквото и друго да се случи, няма да умреш. Мисля обаче, че ще се молиш за това, преди да сме свършили.

Той изтри челото си с ръка.

— О, да. Ако решиш да ми кажеш онова, което искам да узная, само кимни и ето какво ще направя… ако ти повярвам. Ще облекча болката ти така, че да не си застрашен, докато проверим и видим дали си казал истината. Ако е вярно, ще повикам линейка и лекар. Ако не е, аз ще се върна. Много простичко, а?

Сисено дойде до леглото и взе гумената тръбичка. Когато се наведе над Рубио, индианецът внезапно се изплю без предупреждение и лепна голяма храчка на лицето на Сисено.

— Курва! — изкрещя Сисено и го удари с все сила. Юмрукът му беше свит умело, така че изпъкващото в средата кокалче засегна Рубио във външния ъгъл на лявото око, като го изкара от орбитата. Изваденото око увисна върху носа.

Побеснял, Сисено скочи върху леглото, сграбчи главата на Рубио, разтвори челюстите му и грубо натика края на тръбичката в гърлото на индианеца с такава сила, че разкъса хранопровода му. От устата на Рубио течеше кръв, когато Негрете приготви спринцовката и даде знак на Луис, който пусна водата.