Дейвид Линдзи
Спирала (47)

Глава 46

Самата Рената изглеждаше изненадана, че е открила тази връзка. Всички бяха обърнали очи към нея, очаквайки я да допълни, да обясни, но тя си седеше и гледаше името, стиснала устни.

— Аполинар Медрано Мален — каза тя накрая, като че го представяше — би могъл да проследи историята на рода си до първите заселници в Халиско, в средата на шестнадесети век. Той е креол, без капчица индианска кръв в рода. Това му дава страхотно високо положение в тамошното общество. Думата тапатио, която е един вид прякор на жителите на Гуадалахара, произлиза от индиански израз, означаващ „струващ три пъти повече“. Няма в света група хора, която да вярва по-искрено в това от заможния елит на Гуадалахара, а там никой не е по-убеден в превъзходството си от Аполинар Медрано. Той е горд с гордостта на човек, който поглежда историята на произхода си и вижда само богати, влиятелни и властни хора; горд е с вярата в своята предопределеност и блестящата съдба на потомците си. Неговият католицизъм е не по-малко свиреп от фанатизма, който днес виждаме главно в мюсюлманския свят. Във всяко поколение поне една дъщеря Медрано се е отказвала от света и е ставала Христова годеница (монахиня — бел.прев.). Бащата на Аполинар, дядото на Блас, е бил един от основателите на Автономния университет на Гуадалахара в края на тридесетте години, а самият Аполинар като младеж е участвал в създаването на Националната партия на действието, която винаги е била изразител на интересите на крайната десница и враг на Институционната революционна партия. Той е бил и между създателите на МУРО, фашистка организация в рамките на университета. И, разбира се, той е и един от създателите на движението на „бухалите“. Могъщ Финансово и политически, с него винаги е трябвало да се съобразява всеки, който е искал да поддържа отношения с крайната десница в Мексико.

Рената спря и отпи от чашата си с леден чай.

— А какво знаете за самия Блас? — попита Хейдън.

— Много малко, но познавам една жена, която му е била състудентка. Там това семейство е нещо подобно на клана Кенеди в САЩ. Любима тема на разговор там винаги е била какво правят и какво не правят членовете на семейство Медрано. Само един пример. Въпреки че не ги познавам лично, от вестниците зная, че по-големият брат на Блас е юрист в Мексико Сити, а по-малкият ръководи една от семейните фирми в Гуадалахара. Двете му сестри са омъжени за хора, които също работят в семейната империя. Едната — в Мексико Сити, другата — в Колима. В светската хроника редовно ги споменават. Точно за този Блас обаче не зная нищо. Защо е така? Има нещо подозрително.

— Как е пълното му име?

— Блас Медрано Банда. Майка му, доня Солана Банда, е също от старо семейство на тапатиос. Това е много важно за тях. Могъществото поражда могъщество.

Хейдън бутна встрани чинията си и се обърна към Рената.

— Казахте, че познавате една жена, която му е била състудентка. Дали тя няма да знае за него нещо повече? И може ли човек да й има доверие?

— Отговорът и на двата въпроса е „да“. Тя не познава добре семейството му, но има приятели, които го познават. С Блас са членували в един и същ клуб в университета, а и редица лекции е посещавала заедно с него.

— На колко години е той? — запита Гарнър.

Рената помисли малко.

— Тази жена е на тридесет и две — тридесет и три години.

— Можете ли да се свържете с нея? — запита Хейдън. — И дали ще се съгласи да ви каже каквото знае?

— Мисля, че ще ни помогне. Била е доста полезна за нашата група.

Хейдън стана и се приближи до стола й.

— А бихте ли й се обадила още сега? — запита той, като й помогна да дръпне стола си. — Ей там, в другия край на стаята, има телефон. Задайте й въпросите, както ви подскаже интуицията. Разберете колкото може повече за него — какво обича, какво не харесва, навици, външен вид, какво е правил след университета, къде е пътувал?

— Разбирам — каза Рената.

— И снимка. Помолете я да намери негова снимка.

— Ще й поискам и снимка. — Рената се наведе до стола си и взе от пода дипломатическото си куфарче. — Донесох телефонния указател на Гуадалахара. Направих сметка, че може да ни потрябва.

Хейдън я заведе до противоположния край на стаята, поговори още малко с нея, после се върна на масата.

— Стюарт, как смяташ да разбереш дали това е човекът, когото търсиш? — запита тихо Нина. — Не можеш само въз основа на едно подхвърляне да покажеш снимката му в средствата за информация.

Хейдън поклати глава и седна.

— И аз не зная. Да видим какво ще ни каже тя. — Той погледна Рената, която говореше на испански. После се обърна към Селия. — Още не сме се придвижили много напред. Валверде някога да ви е споменавал за друго убежище, извън дома Белграно на булевард „Чикон“?

— Не — каза тя. — Нищо. Казваше, че тези хора са професионалисти: идват тук, свършват си работата и се измъкват, без въобще да оставят следа.

— Е, този път не са го направили така успешно — каза той. — Вие напълно ли сте сигурна, че сте ни казала всичко?

Изведнъж той се почувства изненадан да чуе напрегнатите, остри тонове на собствения си глас, като че беше глас на друг човек. Имаше чувството, че наблюдава отвън сам себе си и вижда намръщеното си чело, озъбената полуусмивка, стиснатите юмруци. Селия го гледаше изненадана, примигвайки. Той забеляза, че Нина също го гледа, както би гледала чайник, който очаква да заври всеки момент.

Селия не му отговори и не каза нищо повече. Той седна на стола си и погледна към терасата, огряна от обедното слънце. После, погълнат от мислите си, загуби за момент чувство за време и място.

— Буено — каза на висок глас Рената. Гласът й го стресна и го върна към действителността. Обърна се и видя, че всички гледат Рената, която записваше последните думи в бележника си, изправена до телефона.

— Имаме късмет — каза тя уверено, като се приближи към масата. После продължи, обръщайки се към Хейдън. — Приятелката ми каза, че Блас действително е бил „бухал“ през студентските си години. Всъщност през последната година на следването собствените му способности и влиянието на баща му са му позволили да се издигне в Бригадата до една по-важна роля. Каза, че още през тази последна година, той започнал доста често да пътува до Мексико Сити и се разчуло, че се е оженил за тамошно момиче. Скоро след това обаче момичето починало. Известно време след това той се губил някъде из Щатите, година или повече, но в това не е сигурна. После имало слухове, че е станал наемник в Централна Америка, но никой от хората, които го познавали добре, не повярвал това. През последните пет или шест години обаче не е срещала никого, който да го е виждал или чувал. Някои смятали, че пак е свързан с „бухалите“ и пътува много, изпълнявайки техни задачи. Един човек твърдял, че знае със сигурност, че Блас е бил във Франция в началото на осемдесетте, а през последните пет-шест години хора са го виждали в Тегусигалпа (столицата на Хондурас — бел.прев.) и в Гватемала Сити.

Тя погледна бележките, които беше нанесла в стенографски бележник. Обърна няколко страници.

— Да видим… да, преди университета в Гуадалахара е посещавал частно училище на йезуитите и много сериозно и задълбочено е изучавал религиозните дисциплини. Очевидно, канил се е да продължи също в католически университет, но Аполинар, страхувайки се, че младежът ще поиска да стане свещеник, го накарал да се запише в щатския университет.

— Нещо за него самия? — прекъсна я Хейдън.

— Добре, м-м-м, какво представлява? Красив, доста красив. Начетен, интелигентен. Не е буен, но не е и от тихите. Много приятен, много учтив. Тя си спомня, че е обичал да се облича добре. Висок е метър и седемдесет и пет, седемдесет и осем. Добре сложен, но не и с атлетично телосложение. Бил е по-близък с майка си, но имал „коректни“ отношения и с баща си. Аполинар се е налагал на синовете си, но Блас не се е бунтувал и се съобразявал с желанията на баща си.

Рената спря.

— Съжалявам, но записах всичко, което тя ми каза. Знам, че някои неща няма да ни помогнат с нищо.

— Не — каза бързо Хейдън. — Всичко беше важно, всяка дума. Продължавайте. Има ли още нещо?

— Ами, мисля, че това беше — каза тя, прелиствайки бележника. — Тя ме попита защо са всички тези въпроси.

— Какво й отговорихте?

— Че ще й обясня, когато се видим.

— А питахте ли я за снимка?

— О, да. Имала няколко.

— Откога е най-скорошната?

— От 1980 година.

— Попитахте ли я дали е достатъчно ясна?

— Да. Били семейни снимки, които една от сестрите на Блас дала на своя приятелка, която от своя страна ги предала на Консуело.

— Прекрасно, отлично — каза Хейдън. Той помисли малко. — Окей, искам да проверя нещо, преди да продължим. Можете ли да намерите телефонния номер на жилището на Медрано в телефонния указател на Гуадалахара?

— Вече го потърсих, но изглежда, че не е включен.

— Трябва да опитаме да разберем къде е Блас, преди да продължим в тази насока — обясни Хейдън. — Би било непростима грешка да разпространим снимката му и да се окаже, че той си е в Мексико и си гледа работата, като всеки е можело да се свърже с него по телефона.

— В такъв случай най-сигурният начин да се уверим дали е там ще бъде да позвъним на някой от братята Ривас — каза Рената. — Никога няма да успеем да се свържем направо с някого от семейство Медрано — те имат много хора за връзка, чиято задача е точно да държат далеч от тях нежеланите събеседници. Ернан Ривас ще знае най-добре какво да отговори на въпросите ви — каза тя, разгръщайки телефонния указател. — Ето го. — Тя загради с кръгче един номер и подаде книгата на Хейдън.

Той я взе и се върна на бюрото си. Мексиканските секретарки не се оказаха по-лесни за преодоляване от секретарката на Гарнър. Наложи се да говори с две от тях, представи се, почака, разговаря с още една, увери я, че е много важно и конфиденциално. Когато Ривас се обади най-после, не криеше подозрителността си. Хейдън обясни кой е и каза, че му е нужно спешно да говори с Блас Медрано. Когато Ривас запита защо, Хейдън обясни, че полицейското управление на Хюстън има причини да счита, че Блас е замесен в убийство, извършено в Хюстън миналата нощ, но че ако си е в Мексико, ще стане ясно, че това е само грешка. Ривас каза, че всичко това е абсурдно, тъй като той знае лично, че Блас е по семейни въпроси в Коста Рика. Тук Хейдън го попита как би могъл да се свърже с него в Коста Рика, но Ривас каза, че бил в провинцията и връзката е невъзможна. Хейдън каза, че съжалява, но в такъв случай ще бъде издадена заповед за арестуването му. Силно възбуден, Ривас заяви, че това е голяма грешка и поиска имената на началниците на Хейдън. Хейдън му ги даде и му каза, че лично ще задържи заповедта за арестуване до шест вечерта. Ако дотогава Ривас успее да докаже къде е Блас, нека да позвъни. Даде му телефоните у дома и в полицейското управление, благодари му и затвори.

След това се върна при другите и се обърна към Гарнър.

— Митчел, бих искал да ти задам няколко въпроса. — Двамата тръгнаха към вратата на библиотеката. Когато излязоха във всекидневната, Хейдън се спря и каза: — Искам да чартирам самолет и да я изпратя там за снимките. — Той погледна часовника си. — Сега е почти един и половина. Тя би могла да излети от летище Хоби около два и половина. Мисля, че полетът е около два часа. Ако приятелката й я чака на летището, тя ще може да излети обратно в пет и да се върне навреме, за да пуснем снимката за новините в десет вечерта и преди отпечатването на утрешните вестници.

— Това ли е единственият начин да получим снимките? Посолството няма ли някаква апаратура да ги предаде в Щатите?

— Не. Всичко от този род се пренася от дипломатически куриер или просто с писма. Митчел, искам ти да отидеш в Мексико с нея. Не можем да я оставим да го направи сама. Можете веднага да хванете такси, а аз ще уредя всичко, докато стигнете до летището. Чартърни полети „Ричленд“. Използвал съм и преди услугите им за полети до Мексико.

— Окей — каза Гарнър. — Най-напред ще трябва да позвъня на едно-две места и да отложа някои срещи.

— Ще съм ти много благодарен — каза Хейдън. — Можеш да използваш телефона във всекидневната, ако искаш да не те слушат. Това е отделен номер.

— Не повече от пет или десет минути — каза Гарнър, насочвайки се към двойната врата на всекидневната.

Хейдън се върна в библиотеката и обясни на Рената какво се иска от нея. Тя се съгласи с готовност.

— Ще се обадя веднага на чартърната служба — каза той. — Ще уредя всичко и ще уточня часа на пристигането в Гуадалахара. После вие ще трябва да позвъните на приятелката си и да й кажете да ви посрещне на летището. Не искаме да загубим време за отиване в града.

Веднага щом Хейдън уреди полета и уточни часа на пристигане в Гуадалахара, Рената поръча своя разговор. В два без петнадесет в алеята се появи поръчаното такси. Хейдън пъхна в ръката на Гарнър няколко банкноти по сто долара за непредвидени разходи и двамата заминаха.

Хейдън се върна в къщата и се обади на Дистал.