Дейвид Линдзи
Спирала (45)

Глава 44

Към осем и половина Дистал и капитан Мърсър вече бяха провели съвещанието за информиране отговарящите за връзките с медиите и обществеността служители на полицейското управление. Кметът беше се обадил, както и неколцина от членовете на градския съвет. Всички искаха „това нещо“ да бъде изяснено колкото може по-бързо.

Долу, във фоайето на управлението се бяха събрали репортери, хора с телевизионни камери и доста зяпачи, очакващи щурма на новинарите. Откриването на трите трупа в дома на Уейт, в Порт Хюстън предишната нощ и стрелбата в гаража рано тази сутрин, бяха споменати в ранните новини на телевизията. Журналистическите екипи нямаха повече време за сън от полицаите и тъй като самото полицейско управление нямаше сигурни обяснения какво е станало, журналистите си позволяваха собствени мнения повече от обикновено. Възбудата изглеждаше оправдана. В течение на три дни беше осъществено истинско клане от представители на латиноамериканския подземен свят и бяха убити шест граждани на САЩ. Плюс това единият от убитите беше полицай. В тази светлина обществеността и политиците считаха, че не са информирани задоволително. Мнозина стигаха до извода, че целият бизнес с наркотици на Маями се е преместил в Хюстън.

Специалният агент на ФБР, отговарящ за местното бюро в Хюстън, беше вече установил, че Ричард Елкин не е между техните агенти, служители или връзки и че не фигурира никъде в базите данни на техните компютри.

Агентите на Бюрото за борба с наркотиците в Мексико Сити проверяваха в своите бази данни не само за Елкин, а и за имената Рубио и Блас. Същото вършеха и хората от Бюрото за трафика с алкохол, тютюн и огнестрелни оръжия.

Посолството на САЩ в Мексико Сити също беше затрупано от работа. Мексико беше единствената страна в света, където ФБР и неговият съперник, ЦРУ, работеха в рамките на едно неособено лесно сътрудничество. Броят на агентите на ФБР, обявени за „юридически аташета“ към американското посолство, в други страни рядко бяха повече от един или двама и често само формално имаха задачи. В Мексико Сити обаче кадрите на Бюрото се движеха към тридесет и всички бяха много активни. Що се отнася до ЦРУ, Мексико Сити беше един от най-важните им центрове в света. Мексико не само играеше ролята на един вид буфер между САЩ и понякога нестабилните и повлияни от комунистите латиноамерикански страни, но в същото време и по същите причини гъмжеше и от агенти на КГБ. С доста повече от триста души служители, съветското посолство в Мексико Сити, разположено на „Калсада де Такубайя“, беше най-голямата дипломатическа мисия в света. То беше претъпкано с най-модерното електронно оборудване, достъпно за КГБ. Мексико Сити беше истинска арена на шпионското съперничество Изток-Запад.

Представителите и на ФБР, и на ЦРУ в Мексико Сити имаха обемисти картотеки на екстремистките групировки, действащи в страната, но Хейдън и Дистал бяха прагматични хора и не разчитаха много на тези източници, за да научат нещо, което би им помогнало, ако въобще научеха нещо.

Лапиер беше информиран за всичко, което Хейдън беше обсъждал предната вечер с Дистал, и тримата седнаха в кабинета на лейтенанта, за да преоценят положението.

— Около седалката на пътника на волвото намерихме три гилзи от деветмилиметрови патрони — каза Лапиер. Макар и винаги точен и учтив, Пит Лапиер започваше да показва признаци на раздразнение от това, че специалната група, която оглавяваше, беше подложена на нарастващ политически натиск. Реагираше, като действаше още по-методично от обикновено. — Двете бяха на пода и една на самата седалка, което показва, че с револвера е стреляно вътре в колата. Вратата откъм страната на пътника беше затворена, но тази на Ферети стоеше отворена. — Лапиер погледна в бележника си, макар че сигурно помнеше всички подробности. — Ферети изглежда е стоял извън колата, когато са го застреляли. В коридора между колите имаше следи от гумите на две коли, достигащи на около пет метра едни от други. Сигурно колите са набили спирачки, без малко да се сблъскат. Следите показват също, че колата, дошла откъм изхода, след като е спряла рязко, после е дала също така рязко на заден ход, обърнала се и тръгнала обратно към изхода, последвана от другата кола. Пазачът потвърди, че са излезли много бързо една след друга.

Лапиер спря, отпи от кафето си, после продължи:

— Между колите бяха открити още четири деветмилиметрови гилзи. Две — в коридора между паркираните коли, едната от тях смачкана от някоя от двете коли, и две — до външния парапет на етажа. До самия парапет намерихме също седемдесет и три гилзи 45-ти калибър. Точно под парапета пък, около смачканите храсти, имаше още двадесет и осем гилзи от същия калибър.

— Дявол да го вземе — каза Дистал. — Пак тези „Мак-10“.

— Сигурен съм, че са били с такива — съгласи се Лапиер. — Във форсирания им вариант двама души като нищо са могли да изхвърлят всички тези гилзи за няколко секунди.

— Значи мислиш, че те са стреляли по някого, който е скочил през парапета? — каза Дистал.

Той също започваше да проявява нервност. Въпреки че беше успял да се държи любезно със Сиси Фаръл, лейтенантът изгаряше вътрешно от напрежение. Извън реалното съжаление, изпитано при смъртта на Муни, плещестият офицер се чувстваше лично засегнат от силния шум, предизвикан от убийствата в Хюстън. Беше побеснял заради внезапните безредици, предизвикани нагло и безмилостно от Гамбоа и неговия оръженосец Негрете. Дистал не поставяше никого над закона и беше заклет враг на онези, които се считаха за такива.

— Точно така — отговори Лапиер.

— Но пазачът въобще не е чул изстрели — кисело подхвърли Дистал.

Лапиер поклати глава.

— Всъщност знаеш ли, този бизнес се променя бързо — продължи лейтенантът със саркастично изражение на лицето. — Сам аз ходих на една от тези изложби на огнестрелно оръжие с демонстрации. В Пасадена. На една сергия продаваха разглобени заглушители за „Мак-20“ на цена деветдесет долара. Малко по-нататък друг тип продаваше цев и магазин за тридесет и девет долара и деветдесет и пет цента. Сглобяваш тези части и можеш да получиш двадесет години за нелегално производство на оръжие. Да се продават частите обаче, не е забранено.

Той повдигна гъстите си вежди и нетърпеливо размърда крака си, облегнат на изтеглено от бюрото чекмедже.

— Значи сигурно в колите са били момчетата на Негрете — заключи той, поглеждайки Хейдън и Лапиер. — Мисля, че са сгащили тези други типове, само че единият се е измъкнал. — Той погледна косо към Лапиер. — Доста сериозен скок е направил от втория етаж на гаража. Може и да си е счупил крака. Защо не проверим из заведенията за спешна медицинска помощ?

Лапиер си отбеляза.

— А сега — каза Дистал. — Кой е застрелял Ферети?

— След като чухме Сиси Фаръл за продажбата на експлозивите — каза Хейдън, — вече знаем, че има още един „бухал“, Блас. Трябва да го причислим към действащите лица. Ако Сиси беше споменала две нови имена, които не сме чували досега, щях да съм склонен да мисля, че купувачите „бухали“ са използвали фалшиви имена. Тя обаче назова не само Рубио, но и Ирено, като замесени в сделката. Затова смятам, че следва да приемем и Блас за истинско име.

Той помълча, премисляйки онова, което искаше да каже.

— Тъй като Рубио и Блас са били тези, крито са купили експлозива, можем да заключим, че те са ударният екип и поради някаква причина единият от тях — или и двамата — се е срещнал с Ферети. Обстоятелствата може да са били подобни на онези при нападението на лимузината. Изненадан от внезапното пристигане на Негрете, Рубио или Блас е застрелял Ферети, за да не позволи да го заловят жив и да го измъчват, за да проговори.

Лапиер кимна.

— И аз бих разсъждавал по сходен начин. Следобед трябва да получа резултатите от балистичния анализ, които ще ни покажат дали трите деветмилиметрови гилзи вътре във волвото са били изстреляни от същото оръжие като деветмилиметровите гилзи, намерени на пода на гаража.

— Боже всемогъщи — каза Дистал. — Колко важно е да се открият тези двама мексиканци.

— Това е само единият възможен сценарий — напомни предпазливо Лапиер.

— Вярно е — каза Дистал. — Вярно. А ти виждаш ли друг?

Лапиер поклати отрицателно глава.

— Предполагам, че не съм разбрал достатъчно какво става, за да си изградя хипотеза.

— А какво предполагаш, че са правили в гаража? — попита Дистал. — И как, по дяволите, Негрете е разбрал, че са там?

— Може би е научил за Ферети от Уейт — каза Хейдън. — И вместо да провежда нов разпит, е решил да проследи Ферети, надявайки се той да го изведе при другите двама.

Дистал погледна Лапиер.

— Не намерихте ли кръв из храстите? Някой от тях може да е бил ранен.

— Нищо.

— Независимо от това — каза Хейдън — трябва да отстраним Негрете. Досега не сме успели дори да се доближим до тези хора, защото той ги намира преди нас.

Дистал тежко отпусна крака си на пода. Облакъти се на бюрото в любимата си поза за разговор и ги изгледа.

— Първо. — Той вдигна дебелия си показалец. — Ще ни отнеме доста време да открием доказателства, достатъчни за съда, за да се съгласи окръжният прокурор да ни разреши да арестуваме Негрете. Ясно като бял ден е какво става, но обстоятелствата не ни позволяват да го докажем. Второ. — Повдигнат беше втори месест пръст. — Кучият му син си има собствена малка армия из улиците на града. С момчетата си е очистил този приятел, Ирено, семейство Уейт и Фаръл. Стю е прав. Трябва чисто и просто да го спрем. Трето. — Дистал вирна три пръста към Хейдън и Лапиер и бавно поклати глава. — Не разполагаме и с най-малката сигурна следа, която да ни доведе до тези побъркани задници, които искат да хвърлят във въздуха Бениго Гамбоа с двадесет и пет кила RDX. Сега сме петък сутрин, а ние от вторник следобед, когато беше обстреляна лимузината, се въртим наоколо и събираме с един ден закъснение труповете, разпилявани от Негрете.

Последва кратко мълчание, като Дистал продължаваше да седи, облакътен на бюрото, с вдигнати три пръста.

— Та какво ще правим? — запита той внезапно и остави ръката си да падне с грохот на бюрото. — Ще ги хванем за врата. Всичките. В момента Мърсър говори с окръжния прокурор, за да видят как можем да го направим. Ще привикаме Негрете и ще му обясним, че може да ни съдейства или иначе ще бъде изритан оттук. Ще привикаме и всичките му хора. Разполагаме със списъка, който Стю измъкна от Негрете, а от посолството ни в Мексико сега проверяват в Гуадалахара. Който от тях има досие там и откаже да ни сътрудничи, ще бъде екстрадиран. Ако пък нямат досиета, ще ги депортираме. И то не само да ги заведем до границата, за да ги пуснем, а ще си направим труда да вдигнем голям шум. Ще хвърлим прах в очите. Ще намесим и Гамбоа, ще му направим малко антиреклама. — Дистал тъкмо се канеше да каже още нещо, когато телефонът иззвъня. — Майната му — каза той и вдигна слушалката.

— Тук Дистал. — Той изслуша онова, което му казваха, и каза: — Добре, да ме вземат мътните. Разбира се, само секунда. — Той заклещи слушалката между бичия си врат и рамото и грабна молив и бележник. — Окей — каза той и започна да си записва, повтаряйки „Аха“, „Почакай малко“ и „Така“, докато си отбелязваше. Накрая каза: — Много съм ти задължен, Робърт. Пак ще се свържа с теб.

След като затвори, погледа написаното и заклати глава.

— Беше Нън, от оня гараж. Ровили из всички цепнатини в гаража и едно от момчетата открило парче хартия, напъхано между бетонния стълб и стената, точно където някой е скочил през парапета. Това се оказало бележка.

Поглеждайки бележника, той прочете какво му беше продиктувал Нън.

К. избяга в Мексико. Полицията знае, че А. е замесен и го търси. Хората на Н. се вмъкнаха с взлом в моя кабинет и ме търсят. Не мога да се прибера у дома. Да не би да има провал? Трябва да разбера. Бъди внимателен. Ще се въртя наоколо, докато получа вест от теб.

Ф.

— Той е писал това до Блас — каза незабавно Хейдън.

Дистал кимна, а мисълта му вече работеше.

— К. е Кордеро — каза Лапиер. — А. е Рубио Ариспе. Ф. е Ферети. — Беше извадил собствените си бележки и сверяваше нещо.

— Тогава може би този Блас, а не Рубио ръководи тази работа — каза Дистал, повече на самия себе си. Разглеждаше написаното и почукваше с молива по листчето.

— Гаражът е бил тайник — каза Хейдън. — Негрете е научил някак за това.

Дистал кимна.

— Да, точно така. Негрете изглежда знае много повече, отколкото би трябвало. — Той погледна Лапиер. — Пит, направи сметка колко души можеш да събереш, за да отидем да ги приберем. До един. Ако Мърсър не е опекъл нищо с окръжния прокурор, докато ги докарате, ще измислим нещо сами.

Той погледна Хейдън.

— Стю, заведи онази жена, Ислас, у вас и съпостави онова, което знаят тя и Морено. Трябва ни нещо повече за момчетата с експлозива.

Дистал се надигна.

— Аз ще тропам по масата и ще се карам с другите ведомства, забъркани в тази каша. Тези „бухали“ не са от въздух — някой трябва да знае имена… — Той спря насред изречението и щракна с пръсти. — Стю, гледай да доведеш и Митчел Гарнър.

— Още нещо — каза Хейдън. — Защо да не разпространим чрез средствата за информация описанието на Рубио Ариспе? Имаме само описанието на Ислас и то от втора ръка, но пък белезите са характерни: дълбок белег на долната устна, индианец, доста тъмен, под среден ръст. Дори само белегът може да се окаже достатъчен. Може да успеем да изготвим и скица до пускането за печат на вечерните вестници; със сигурност за телевизионните новини в шест.

— Направи го — каза Дистал.