Дейвид Линдзи
Спирала (36)

Глава 35

Хейдън тръгна по „Фаунтинвю“ и спря до първия забелязан уличен автомат. Най-напред се обади вкъщи.

— Нина — каза той, — водя със себе си Селия Морено. Ще кажеш ли на Габриела да приготви една от стаите за гости?

— Какво става?

— Мисля, че тя ще бъде ключът към разгадаването на всичко това — каза той. — Трябва обаче да бъде скрита някъде за няколко дни.

— Окей.

— Аз съм в една телефонна будка на „Фаунтинвю“. Сега ще позвъня на Боб и тръгвам за вкъщи.

Нина не му зададе други въпроси. Хейдън затвори и набра номера на полицейското управление. Каза от кой номер се обажда, окачи слушалката и зачака, облегнат на алуминиевата поставка, наблюдавайки Селия в колата.

След минута телефонът иззвъня и той вдигна слушалката.

— Обажда се Дистал.

— Боб. Слушай. Аз съм в една телефонна будка на „Фаунтинвю“. Селия Морено е с мен. Твоите хора намериха ли Даниел Ферети?

— Не съвсем — каза Дистал. — Отишли са на адреса и него го нямало, но разтревожената му съпруга била там. Казала им, че се обадил от кабинета си в Хюстънския университет — там е професор по политология — преди обед й казал, че ще закъснее тази вечер. Само че вече бил закъснял много повече, отколкото й казал.

— А в кабинета му? Проверихте ли?

— Аха, разбира се. Беше претършуван и обърнат с главата надолу.

— Дявол да го вземе.

— Сега проверяват в околните стаи в университета и вземат имената на другите преподаватели, които са били там днес следобед и на студентите, на които е изнасял днес лекции. Искат да видят дали някой не е забелязал нещо. А има ли нещо ново около Морено? Каза ли нещо, което би могло да ни помогне?

— Каза много неща. Каня се да я заведа у дома. Засега ще остане там. Ще се убедиш сам, че онова, което има да каже е доста интересно.

— Е, тук, на Стенг Стрийт е отвратително. Мисля, че Пит вече се е оправил. Ще дойда у вас веднага щом се освободя.

— Ще има доста неща за преценяване.

— Слушай — каза Дистал. — Не ми се иска да го споменавам сега, но не мисля, че ще мога да те покривам повече. Прекалено много убийства, Стю. Трябва да ме разбереш.

— Разбирам те — каза Хейдън. — И оценявам онова, което правиш досега.

— След малко тръгвам — каза Дистал и затвори.

Хейдън излезе от телефонната будка и се качи в колата. Докато караше по „Ричмънд“, мозъкът му се опитваше да вникне в смисъла на наличните факти. Въобще не обърна внимание на Селия.

— Какво ще стане сега? — попита тя внезапно.

— Ще останете у нас, докато се ориентираме в някои неща.

— Исках да кажа, в този момент, тази вечер — каза тя.

— Обадих се на прекия си началник, лейтенант Дистал. Той ще намине тази вечер у нас и бих искал в негово присъствие да прехвърлите още веднъж онова, което ми разказахте. Всичко, което знаете, от игла до конец. — Той я погледна. — Пазите ли копия от информациите си за ФБР.

— Не. Имаше строги правила в това отношение.

— Очевидно ние ще искаме да научим всичко, което можете да ни кажете.

Когато наближиха дома му, Хейдън натисна бутона на дистанционното управление, отвори вратата и без да спира, мина по алеята, настлана с плочки. Свали стъклата на прозорците, за да влезе в колата нощният въздух и ароматът на влажна трева, аромат, който го привличаше на терасата през летните нощи, въпреки потискащата горещина. Докато се приближаваха до входа на къщата, Селия се наведе напред, гледайки стария каменен дом с неговия покрив с плочки в холандски стил.

— Господи — каза тя, като се наведе към него, за да погледне през прозореца. Той усети твърдите й гърди да се опират в рамото му.

На входа Хейдън представи Селия на Габриела, която, възбудена от пристигането на гости, беше дошла още с отварянето на вратата. Габриела попита Селия дали ще желае да се освежи в стаята си и двете тръгнаха през всекидневната.

— Ние ще бъдем в библиотеката — каза Хейдън. После се заизкачва по стълбището към спалнята, където Нина привършваше тоалета си, като се сресваше пред огледалото на тоалетката. Беше се изкъпала и преоблякла.

— Как вървят работите? — попита тя, като се обърна към него.

Той свали сакото си и го хвърли на леглото, после се приближи до нея и я целуна.

— По-добре вече. Мисля, че се насочваме към нещо. — Той разхлаби вратовръзката си, влезе в банята и пусна студената вода. — Ако Селия Морено знае и половината от онова, което аз мисля, че знае, тя може да ни помогне да разкрием загадките и може би да попречим да убият Гамбоа. Ако само времето ни стигне.

Той свали часовника си и го остави на мраморния плот на шкафчето. После наплиска лицето си, потапяйки го в напълнените си със студена вода шепи. Насапуниса и изми ръцете си до лактите, после лицето. Избърса се с кърпата и се върна в спалнята.

— Боб също ще дойде тук — каза той.

— А какво е положението със Селия Морено?

— Ще я подържим тук на сигурно място няколко дни. Не се реших да я върна в жилището й тази вечер, за да си вземе дрехи и тя е само с онова, което е на гърба й. Ще трябва да прескоча там утре и да взема някои от нещата й, за следващите няколко дни.

Той остави кърпата в банята и се върна при тоалетката, където Нина се опитваше да реши дали да вдигне косата си на кок, или да я пусне свободно.

— Защо не я оставиш разпусната? — каза той, закопчавайки каишката на часовника си. — Имаш ли нещо против да присъстваш на разпита? Бих искал да видя реакцията ти.

— Да реагирам на какво? — запита тя, прекарвайки няколко пъти четката през косата си.

— На Селия Морено.

Разнесе се звънецът на портата. Хейдън отиде до стената и натисна бутона на интерфона.

— Тук е Дистал. — Провлеченият говор на лейтенанта звучеше уморено.

Хейдън натисна бутона, задействайки автомата на портата, и двамата с Нина заслизаха надолу.

Селия тъкмо влизаше във всекидневната заедно с Габриела, когато Дистал позвъни на входа. Настъпи малко объркване, докато всички бъдат поздравени и представени. После Хейдън покани всички в библиотеката. И Дистал, и Селия отклониха предложението да получат нещо за хапване, но приеха идеята за напитки.

Когато се настаниха, Хейдън забеляза, че Селия Морено се чувства неудобно. Съчувстваше й. Не знаеше какво беше очаквала, когато й беше казал, че ще я заведе у дома си, но явно не беше това. Забеляза я, че крадешком поглежда Нина. Дори за отракана млада жена, свикнала да се оправя в света на булевард „Поуст Оук“, Нина изглеждаше фигура от друг свят, предизвикваща чувство за малоценност.

Самият Хейдън също не се чувстваше съвсем удобно. Разбираше добре, че Дистал е излязъл далеч от рамките на официалното разрешение, позволявайки му да работи самостоятелно. Рано или късно щеше да се наложи да обяснява — точно или с известно украсяване — откъде е получил цялата тази информация, надхвърляща значително резултатите от официалното разследване, организирано от Лапиер. Беше възможно, разбира се, голяма част да се припише на „външни източници“, но това едва ли беше много убедително. С Дистал трябваше да уточнят тези неща.

— Селия — каза Хейдън. — Разказах на лейтенант Дистал само основното около вас и бих искал сега да започнете отначало и разкажете всичко, както го направихте пред мен. Опитайте се да давате колкото може повече подробности. — Той я погледна. — Аз ще запиша разказа ви. Това е обичайна практика. Просто няма друг начин да запомним всичко, а то ще ни е нужно, за да може по-късно да ви зададем допълнителни въпроси.

— Добре — каза тя. — Преди това имам само един въпрос. — Изглеждаше малко стресната, но решена. — Как ще се съчетае всичко това с отношенията ми с ФБР? Искам да кажа, няма ли това да бъде погледнато като един вид свидетелстване срещу тях? Няма ли да ме преследват за това? Какво ще стане с мен, ако се окаже, че има противоречие на интереси между федералните служби и щата?

Хейдън погледна отново Дистал. Очите на лейтенанта се бяха спрели върху момичето, като че в стаята нямаше друг. Споменаването на ФБР беше погълнало цялото му внимание. Беше готов да изслуша внимателно всичко, което тя щеше да разкаже и да си състави мнение и за разказа й, и за нея самата.

— Не мисля, че ще възникне някакво противоречие, Селия — каза Хейдън. — По-късно ще ви съобщя защо. Отсега ви давам личната си гаранция, че няма да имате юридически неприятности, ако ни разкажете всичко. — Подобна гаранция не означаваше нищо, помисли си Хейдън.

Той стана и включи магнетофона. На малката витринка между тях беше поставен микрофон, който щеше да записва гласовете им. Издиктува датата, обстоятелствата на разпита и изброи присъстващите.

— Окей, Селия. Можеш да започваш.