Дейвид Линдзи
Спирала (34)

Глава 33

След като окачи слушалката, Хейдън отвори вратата на будката и се облегна на стъклото. Помисли си за Муни. Всичко изглеждаше дяволски нереално. Сега Муни можеше да е вътре в магазина, да си взема кифла за закуска, купувайки нещо дребно и на момиченцето със златни обеци така естествено, като че то беше влязло с него, и същевременно да наблюдава с едно око дали двете момчета, които бяха оставили отвън велосипедите си, щяха да откраднат пакетче дъвка от щанда с бонбоните. Вместо това той просто не съществуваше вече, не участваше в нищо. Беше се превърнал или по-скоро смъртта му беше станала част от загадката, която разследваха. Беше станал число в едно по-голямо уравнение с много неизвестни. Кандидат за разпитване от необичайната детективка Воайант.

В близкото и толкова вече далечно минало Муни обичаше да се забавлява, осмивайки мечтата на отчаяния детектив „ако само мъртвият можеше да проговори“. Преобразяваше се в прочутата жена детектив Клер Воайант (clairvoyante — ясновидка, фр.). Детектив Воайант разрешаваше сложни случаи, разпитвайки мъртвите, вземайки показания от жертвите, единствените в деветдесет и девет случая от сто, които можеха да кажат кой ги е убил. Това изглеждаше като отговор на молитвите на детектив от отдел „Убийства“, но както се оказваше, смаяната детективка често откриваше, че духът на жертвата въобще си няма понятие кой е убиецът.

Докато стоеше до телефонната будка, на Хейдън му дойде наум, че повече няма да чуе историите за детектив Воайант. Струваше му се обаче, че тя още веднъж, за последен път, е изпробвала метода си при убийството на този, който разказваше за нея и беше неин колега детектив. Сигурно беше оценила иронията, съдържаща се във факта, че дори Ед Муни всъщност не беше разбрал кой го е застрелял в онази тъмна нощ.

Той пристъпи навън от будката, качи се на колата и потегли към къщи.

Беше седнал в библиотеката по риза, с разхлабена вратовръзка и засукани ръкави и отпиваше джин с лимон, който си беше приготвил веднага щом се върна вкъщи. Беше приготвил една чаша и за Нина, която седеше срещу него, облечена в същата бяла ленена рокля, която носеше и в ранния следобед. Лицето й беше сериозно, почти напрегнато. Току-що беше й казал какво беше открил в бунгалата „Ла Конча“ и на Стенг Стрийт и какво беше съобщил на Дистал.

— Селия Морено не се ли обади отново? — попита той след малко.

Нина само поклати глава. Хейдън я погледна. Беше оставила чашата на масичката до стола си и седеше със скръстени ръце, поза, която беше заела, докато го слушаше. Въобще не беше мислил как може да й се отрази разказаното. Възбуден и напрегнат, просто беше споделил всичко. Това едва ли беше най-разумното. Усещаше как тя вече се страхува за него и разказаните отблъскващи подробности от улица „Стенг“ едва ли бяха я успокоили. Пък и не беше свикнала с такава откровеност от негова страна.

Той разбираше добре, че тя все още иска той да предаде всичко по случая на Дистал и да се измъкне сам от цялата каша, като остави на другите да доведат разследването докрай. Сега обаче не искаше да повдига отново този въпрос.

Той отпи глътка и мислите му се върнаха към събитията от този ден. Пресяваше отделните факти и се опитваше да открие нещо, което би могло да го ориентира, да му помогне да забележи нещо ненормално.

— Някъде във всичко това — каза той — трябва да има пряка връзка с личността Рубио Ариспе. Още не сме открили тази връзка. Трябва да се поровим още по тази връзка на „бухалите“. Кордеро. Той знаеше нещо, но го изтървахме.

Хейдън се наведе напред, с лакти на коленете, хванал чашата си с две ръце.

— Негрете играе дяволски мръсна роля в тази загадка. И ни обърква много. — Той помълча. — Не виждам никакъв смисъл „бухалите“ да убиват собствените си хора. Имам предвид Лопес — до къщата Белграно, а сега и Уейт. Сигурно е бил Негрете. Дистал ще трябва да направи нещо и за него. Не зная как ще го обвържат официално с тези убийства. Няма да е лесно.

— Кой остава? — попита Нина. — Имам предвид от „бухалите“.

— Единственият, за когото знаем, е Ферети.

— А какво са вършили Лопес и Уейт за „бухалите“? Каква е била ролята им? — Тя се беше навела.

— Нямам никаква идея — каза той.

— Добре, а кои са били другите двама в къщата на Уейт? Мислиш ли, че и те са от „бухалите“?

Хейдън отново поклати глава.

— Струва ми се, че ако Рубио Ариспе е бил другият мотоциклетист, можем да сме сигурни, че едва ли би имал някакви задръжки да убие и тях — каза Нина. — Искам да кажа, че не е бил непременно Негрете.

— Мислих и за тази възможност — каза Хейдън, като натисна надолу резенчето лимон в чашата си. — Само че в такъв случай не мога да намеря никаква причина за измъчването. Не само това, ако е професионалист — а аз се обзалагам че е така — не е било в негов интерес да привлича вниманието по такъв начин. Ариспе би следвало най-силно да желае да стане невидим… преди да атакува Гамбоа.

Нина взе чашата си и отпи. Прекара пръсти през косата си — жест, който му напомни за Рената Ислас.

— Какво те кара да бъдеш толкова сигурен, че другият е бил Рубио Ариспе? — запита внезапно тя. — Може да не си открил нищо, свързано с него, защото подобна връзка не съществува. Не е ли това следа, която може да се окаже безперспективна? Рената Ислас ти е дала само име и описание. Това не е достатъчно.

— Не само това, а и сигурността, че е действал тук и преди.

— Тя няма доказателства за това.

— Не. Поне не такива доказателства, с каквито бихме искали да разполагаме. Все пак тази следа е най-конкретното, което имаме — каза Хейдън. — Но ако не е бил Ариспе, трябва да е бил някой друг, за който още дори не знаем. Това е за нас значителна пречка. Ядосвам се, като си помисля, че още сме на този етап.

— Каза ли на Боб за Ариспе?

— Не съм имал време да го направя. Ще му кажа всичко, когато дойде тази вечер.

— Може би убиецът, когото търсиш, е Кордеро или Ферети?

Хейдън й се усмихна.

— Ако беше видяла Кордеро, щеше да го задраскаш от списъка на заподозрените. Не се съмнявам, че той има някаква роля в подготовката на атентата, но лично той е адски далеч от типа на убиец.

— А Ферети?

— Нямам никаква представа, но ми се струва много слаба възможността организация на крайнодесни, военизирани мексиканци, с участие в ескадроните на смъртта не само в Мексико, а и в Централна Америка, да използва като убиец дебеличък професор, който живее в квартала на заможните, Майерленд.

— Това, което казваш, ми се струва логично — каза Нина. Тя погледна чашата си и прокара пръст по външната й страна, изтривайки капчиците, оформили се по изпотената повърхност. — Наистина ли мислиш, че Негрете е по-добре ориентиран във всичко това?

— Ами, той очевидно е провел сериозни „интервюта“ с Лопес и Уейт. — Хейдън като че говореше на себе си. — Сигурно е научил нещо. Надявам се само Дистал да намери Ферети преди Негрете. А също и Селия Морено. — Той спря и погледна Нина. После, без да каже дума, стана и отиде до бюрото си. Прерови купчината книжа и измъкна копията от бележника на Кордеро. Беше се показал идиот. Разбира се, беше видял името, когато преглеждаше телефоните, записани от Кордеро. Бързо потърси буква „М“. Точно така. След Бернардо Монтес идваше С. Морено.

Набра номера и изслуша четири иззвънявания, преди някой да вдигне слушалката. Обади се женски глас, но това не беше Селия.

— Обажда се Стюарт Хейдън — каза той. — Там ли е Селия? Търсила ме е преди един час.

— Не, няма я — каза момичето. — Обажда се съквартирантката й. Тя излезе преди около половин час.

— Знаете ли къде мога да я намеря?

— М-м-м. — Момичето се поколеба. — Тя ми каза, ако се обадите, да ви попитам с кого сте разговаряли днес в дома на майка й.

Хейдън схвана смисъла.

— Освен с нея разговарях с двама младежи; мисля, че бяха нейни братовчеди. Смятаха, че не ми е там мястото.

Момичето повтори думите му, като че ги записваше, а след това по телефона се обади самата Селия.

— Ало? — Гласът й беше тих и колеблив, като че търсеше закрила, без да е сигурна обаче, че трябва да се обърне именно към него.

— Тук е Стюарт Хейдън.

— О, господи. — Тя разпозна гласа му. — Слушайте, трябва да говоря с вас, но не по телефона.

— Нали разбирате, че може би сте в опасност? — каза той.

— Мисля, че да — отговори тя с треперещ глас.

— Ще дойда да ви взема.

— Не, не смятам да остана тук. Махам се. И двете с Ники изчезваме.

Това беше добре.

— Тогава, къде?

Последва пауза и Хейдън можеше да си представи как тя се чуди по какъв начин да му обясни къде да се срещнат, без да разкрива мястото за чужди уши.

Той й помогна.

— Знаете ли къде видях едно момиче да прави упражнения?

— Какво?

— Покрийте слушалката с ръка и попитайте Ники.

Последва приглушен разговор, после тя се обади.

— Да, окей. Разбрах.

— Там наблизо има бензиностанция и сервиз.

— Най-близката ли?

— Да. Ще ви взема оттам. Чакайте ме вътре, при служителите. Мястото е добре осветено.

— Ще бъда там.

— Идвам до десет-петнадесет минути — каза той. — Има ли някакви проблеми? — Не искаше да я паникьосва повече.

— Не. Ще ви чакам там.

— Тръгвам — каза Хейдън и затвори.