Дейвид Линдзи
Спирала (31)

Глава 30

Хейдън продължи работата си с дешифрирането още два часа и половина: отгатваше, правеше опити, поддържаше даден подход, променяйки го по-малко, после опитваше противоположния път.

Една от основните трудности при дешифрирането беше не толкова да се открият действителните думи, а по-скоро кои от буквите представляват паразитен пълнеж без значение, предназначен да заблуждава. Точно с тази част от знаците се залови най-напред. Имаше предчувствие, че най-добър шанс да бъдат такъв заблуждаващ пълнеж имат двойните букви, каквито имаше на различни места и в четирите поредици. С калкулаторчето започна да пресмята еквивалентите буква-цифра за всички редици, изключвайки удвоените букви.

За един час беше запълнил няколко страници с комбинации от числа, изписани със специфичния му почерк — стилизирани, характерни драскулици, които според Нина, не без известно основание, приличаха повече на асирийски кунеиформни знаци, отколкото на арабски цифри. Нищо не излизаше.

Следващият му опит беше да вземе единствената двойна съгласна — двете F в началото на втория ред — като единствено неозначаващо нищо съчетание, докато двойните гласни трябваше да представляват едноцифрени числа, доколкото съответстваха на първите девет букви от азбуката. След час и половина опити още не беше напреднал дори на сантиметър. Никоя от системите, извлечени от обработката на втората редица и приложени към другите съчетания, не даваше резултат. Върна се отново на първоначалните си предположения.

Постепенно схвана, че първата буква във всяка от четирите поредици няма нищо общо със следващите я комбинации от цифрови еквиваленти. Тя си беше наистина отделно. Всички останали букви представляваха числа. Ключът към криптограмата беше в удвояването на гласните, а объркващият елемент — втората гласна. Когато в поредицата имаше EE, това не съответстваше на 55, а просто на 5. Втората буква във всяка такава двойка беше само за отклоняване на вниманието.

Работейки вече по-бързо по този метод, Хейдън разшифрова всяка от поредиците букви и откри, че има пред себе си четири местни телефонни номера, всеки предшестван от единствена буква: V, F, W и L.

Досети се, че буквите сигурно са инициали на име и предположи, че първата отговаря на Валверде. Провери по специалния кръстосан (по имена и по ред на цифрите) указател, с какъвто разполагаше. Не го изненада, че четирите номера не фигурираха в него.

Погледна часовника си. Имаше още два часа, преди смяната на Джек Кроуел в телефонната компания да приключи работа. Кроуел отговори почти преди да е набрал последните цифри. Щом чу гласа на Хейдън, той каза колко е опечален от прочетеното във вестниците за Муни. Хейдън се измъкна от тази тема и му каза, че е открил четири номера, невключени в указателя. Кроуел побърза да обещае помощ и каза, че ще позвъни, щом ги открие.

Хейдън се изправи, сложи ръце на гърба си и се изпъна назад. Не беше ставал от стола повече от два и половина часа, през които беше работил по зашифрованите номера. Сега се надяваше да получи някои истински следи, макар че единственото сигурно беше, че това са номера, които някой е искал да скрие. Ако се окажеше, че V отговаря на Валверде, щеше да е сигурен и за останалите.

После му хрумна нещо, вдигна телефона и избра номера на Кордеро. Позвъни два пъти, преди да се обади мъжки глас. Позна Райън Коутс и затвори. Съжали, че не се беше обадил по-рано и направи сметка откога може да са там хората на Лапиер. Чудеше се дали Кордеро е успял да си вземе бележника с телефонните номера.

Когато собственият му телефон звънна, той веднага грабна молива.

— Ето ги, Стюарт — обади се Кроуел. — Готов ли си да записваш? — Най-напред му прочете името на Валверде; беше на адреса на „Официални лимузини“, макар това да не беше основният номер на фирмата. Следващият номер беше на Ферети, Даниел Б. После идваше Уейт, Тъкър. И накрая, Лопес, Ирено Х. Хейдън поблагодари на Кроуел и окачи слушалката.

Обърна се пак към списъка, после се наведе над бюрото и извади специалния телефонен указател на окръга Харис. Адресът на Ферети беше в Майерленд, квартал на висшата прослойка на средната класа, разположен около устието на Браас, точно на юг от Белеър. Откри улицата и постави листче на страницата. Тъкър Уейт живееше в квартал, наречен Порт Хюстън, от другата страна на „Клинтън Драйв“ и плавателния канал. Ирено Лопес по всяка вероятност живееше в някой апартамент на улица „Лакона“, недалеч от Шестдесет и девета улица.

Погледна списъка по-нататък. Следваше голямо разочарование: нямаше номер, записан на името на Рубио Ариспе. Единствената му надежда оставаше един от горните да е връзката на Ариспе.

Хейдън затвори указателя и записа трите адреса на чисто листче. Надраска бързо бележка на Нина, която беше поела задълженията на Габриела по ежедневното пазаруване. Уведомяваше я къде отива, както и че ще й се обади след 2–3 часа. Подписа бележката и отбеляза часа: пет и двадесет.

Беше най-горещата част на деня и моментът на най-интензивното движение. Избягвайки главните транспортни артерии, той се насочи по странични улици, заобиколи южната част на Хюстънския университет, прекоси парка Макгрегър и стигна до „Стария испански път“, по който зави на север. При залива булевардът промени името си на „Уейсайд“ и отново навлезе в кварталите с най-многобройно латиноамериканско население в града. Веднага след като мина покрай „Кънтри клуб на устието“, зави надясно по Шестдесет и девета, която беше успоредна на „Уейсайд“ по целия път до устието на Бъфалоу.

Откри „Лакона“, невзрачна улица, покрита с тебеширен прах от варовиковата си настилка. Вдясно от него се виждаше работилница за заваряване с голям двор. Ламариненият покрив на работилницата беше събирал горещината през целия ден и от разтворените й врати лъхаше като от пещ.

Вляво, на отсрещната страна на улицата, беше разположен комплексът „Ла Конна“, група небоядисани бунгала със стени от фазер, наредени от двете страни на алея, която продължаваше до съседната успоредна улица. Това бяха мизерни жилища, наемани главно от мизерстващи хора или от чуждестранни моряци от търговски кораби, нуждаещи се от легло и стая за една-две седмици, място, където да си водят проститутки и да си отспиват при махмурлук. Към всяко бунгало имаше навес за кола и когато Хейдън зави в алеята, забеляза, че навесът на номер осем беше празен. Тъй като не искаше да рискува да съобщят за посещението му в полицията, спря колата си до първото бунгало, на което с разкривени букви беше написано „Управител“. Излезе от колата, отиде до вратата и почука.

— Que quiere? (Какво искате? — исп.). Гласът звучеше, като че собственикът му беше консумирал непрекъснато от години уиски и цигари и идваше от непроницаемия мрак зад решетката.

Хейдън протегна значката си на невидимия събеседник.

— Детектив Хейдън, Хюстънско полицейско управление. Може ли да дойдете на вратата, моля?

Отвътре се чу нещо подобно на дълбоко ръмжене, последвано от скърцане на стари пружини на легло и мъчително хриптене. После на вратата се показа дебел мъж, чийто корем се опря на решетката. Беше по мръсен потник и сив панталон, който навярно никога не беше пран. Погледна Хейдън, дъвчейки нещо с беззъбите си венци.

— Какво има? — каза той.

— Искам да говоря с Ирено Лопес — каза Хейдън. — Той в бунгалото ли си е?

Управителят бутна вратата с решетката, измъкна се навън и тръгна към бунгало номер осем. С два пръста държеше бутилка бира „Самотна звезда“.

— Няма го.

— Кога ще се върне?

Дебелакът сви рамене и го погледна с безизразни очи, като продължаваше да дъвче.

— Откога го няма?

— От два-три дни.

— Кога сте го виждали за последен път?

Дебеланкото сви рамене със сумтене.

— Откога живее тук?

Човекът пристъпи тежко на другия си крак и отпи от бирата, прокарвайки храната, която дъвчеше. От работилницата за заварки се разнесе бръмчене на бормашина, после някой заудря с чук по метал.

— Живее тук от пет-шест седмици. — Коремът му подскочи, повдигнат рязко от мощно оригване.

— Трябва да ме пуснете да вляза в жилището — каза Хейдън.

— Момент. — Дебелият мъж се обърна и се загуби в катранения мрак във вътрешността на бунгалото. Когато се върна, не излезе навън, а само подаде ключа на Хейдън.

Хейдън му поблагодари, качи се в колата и се насочи към номер осем.

Вратата не прилепваше добре на рамката си и въобще беше само символ на сигурност. В бунгалото беше задушно и миришеше на застояло. То се състоеше от една стая с двойно легло, диван, едно кресло, шкаф за дрехи и масичка с три хромирани стола. В единия ъгъл на стаята беше разположена „кухнята“: емайлирана мивка, газова печка с два котлона и малък хладилник. В другия край на бунгалото беше банята с ъглова порцеланова мивка, шкаф със зле прилепваща вратичка и кабинка с метален душ и белеща се бяла боя по стените.

Хейдън извади от джоба си хирургически латексови ръкавици и ги постави на ръцете си.

В аптечката не намери почти нищо: малка кутийка аспирин, пластмасова еднократна самобръсначка, кутийка с лейкопласт, четка за зъби и евтин одеколон. После отвори вратата на шкафа, погледна вътре и я затвори. Вътре имаше само мръсна кърпа за лице. В душовата кабинка, на пода се търкаляше изтрито парче сапун. В банята миришеше на овлажнял гипс.

Очевидно Лопес рядко използваше кухнята. Нямаше никакви кухненски съдове освен едно кафениче, което беше чисто. На шкафчето до мивката седеше тенекиена кутия с кафе и картонена опаковка с бисквити. Когато отвори кутията с бисквити, изпод восъчната хартия на дъното й изскочиха четири-пет хлебарки. В хладилника намери половин литър мляко, две презрели праскови, сбръчкана червена камба и три бутилки бира.

Хейдън се наведе и разгледа съдържанието на пластмасовото кошче за боклук. Три костилки от праскови, три празни бутилки от бира, всичко обсипано с фасове и пепел от цигари.

Шкафът за дрехи беше метален, боядисан в мръснозелено и почти празен. Освен дето и той беше пълен с хлебарки. В горното му отделение имаше няколко чифта тъмни мъжки найлонови чорапи и една мрежеста долна фланелка. Останалите отделения бяха празни.

Няколко вестника и списания на испански бяха разпилени върху стария мръсен диван. Хейдън повдигна седалката на креслото и зърна пликче с презервативи и няколко дребни монети. После коленичи на линолеума, за да погледне под леглото. Измъкна кутия за обувки, покрита със сив мазен парцал, който миришеше на машинно масло. Отмахна парцала и намери в кутията три кутийки патрони 45-ти калибър за автоматичен пистолет „Мак-10“ и заглушител. Имаше и силно изтрита карта на Хюстън, сгъната така, че „Ривър Оукс“ да остава в средата. С химикалка беше начертан малък квадрат върху „Инвърнес“, където се намираше домът на Гамбоа. Ресторантът „Чарли Т.“, където мексиканецът беше обядвал преди атентата, беше ограден с кръгче, а маршрутът по булевард „Ричмънд“ до Западната транспортна детелина беше отбелязан с пунктир. Бяха прокарани и други маршрути от „Инвърнес“ до други места, очевидно често посещавани от Гамбоа.

В кутията за обувки нямаше почти нищо друго. Няколко малки отвертки и чифт островърхи клещи, кутийка с масло и тубичка с грес.

Хейдън се изправи бързо, излезе до колата, намери сгъната карта на града в жабката и се върна в бунгалото. Приклекна до кутията и прекопира върху картата си обозначенията от другата карта, като я разгръщаше постепенно, внимавайки да не пропусне нещо.

Когато привърши, постави картата обратно в кутията и я покри отново с парцала. Докато се навеждаше да я пъхне пак под леглото, забеляза на единия край на кутията почти нечетливо пожълтяло етикетче „“Обувки Канада", ул. „Хидалго“ №1262 Гуадалахара, Халиско". Явно Муни беше объркал нещата. Идеята за мексиканец от Канада го беше подвела.

Преди да си отиде, имаше още една задача: леглото. Повдигна матрака, като го хвана отстрани и го опипа внимателно, но не намери нищо. Разгледа внимателно сгънатите чаршафи; леглото не беше застлано. Върху долния чаршаф откри няколко тъмни срамни косъма. За момент си помисли да ги сгъне в ръкавиците и да ги отнесе, но после се отказа. Трябваше да моли Ванстратен да ги изследва отделно, което може би щеше да дублира официалните лабораторни изследвания. В същото време имаше усещането, че тези косми щяха да помогнат да се установи някаква връзка между произшествията.

Премествайки се към горната част на леглото, той разгледа плоската възглавница и откри по нея няколко дълги косъма.

Изправи се и огледа стаята още веднъж. В ъгъла на нощното шкафче имаше нещо като миниатюрен олтар. Хейдън огледа изкуствените цветя, подредени под изображението на един женствен Христос, застанал в Гетсиманската градина. После отиде до телефона и поиска Боб Дистал. Когато Дистал се обади, Хейдън му каза:

— Обажда се Стюарт.

— Какво става? — В Гласа на Дистал се долавяше нотка на предпазливост.

— Това е анонимно обаждане, Боб.

Последва кратка пауза.

— За какво става дума?

— Трябва да изпратиш хора от лабораторията в бунгалата „Ла Конча“ на 802, Лакона Стрийт. Това е непосредствено до Шестдесет и девета. Обадете се на управителя. Каза ми, че наемателят Ирено Лопес не се е появявал в жилището си от понеделник сутринта. На леглото има косми, които стават за изследване. В картонената кутия под леглото има интересна карта. На самата кутия ще видите етикет „Обувки Канада“. Нашият неидентифициран труп от дома Белграно беше с обувки „Канада“.

— Това не ми харесва — каза Дистал.

— Лопес е имал телефон, който не фигурира в указателя. — Хейдън му издиктува номера и помълча. — Намерихте ли Кордеро?

— Не. Изтървахме го. Беше изчезнал — изръмжа Дистал. По гласа му Хейдън реши, че сигурно е брал ядове. Това беше голяма грешка.

— Открих телефона на Лопес в кабинета на Кордеро.

— Дявол да го вземе.

Хейдън искаше да попита дали са намерили бележника с адресите и телефоните, но реши да не споменава за него.

— Още нещо. Трябва да наблюдавате Лукас Негрете. Бил е нечестен полицейски служител в Мексико Сити преди пет или шест години. Под негово ръководство тук работят шест души и ми се струва, че вършат много повече от обичайните задачи, свързани с охраната на Гамбоа.

— Ти ще бъдеш ли там, когато пристигнем?

— Не. Ще ти се обадя по-късно — отговори Хейдън и затвори, преди Дистал да успее да го попита още нещо.

Когато излезе от бунгалото и го заключи, целият беше плувнал в пот. Върна ключа на дебелия мъж, който му извика от тъмното да отвори вратата и да го хвърли вътре. Поблагодари на гласа и в отговор получи истинско свинско изгрухтяване.