Николай Райнов
Дяволско питие

Тарторът (началникът на дяволите) поискал да види кой от дяволите е най-голям майстор, та да го направи свой помощник. Изпратил всички дяволи на земята между хората — всеки да извърши по едно зло, па да дойде да му обади.

Като се върнали всички дяволи и дяволчета от земята, тарторът ги събрал и почнал да ги разпитва кой какво е сторил.

— Аз — рекъл един, — скарах един мъж с жена му.

— Аз — обадил се друг, — накарах един богат да изпъди един просяк.

— Аз — обадил се трети, — научих едного да излъже съседа си.

— Аз пък — извикал четвърти, — подсторих двама братя да се сбият помежду си.

— А аз — рекъл пети, — подучих един син да убие баща си.

И така нататък се изреждали дяволите да разправят кой какво е извършил. Дошло най-сетне едно малко дяволче.

— Ами ти какво направи? — попитал тарторът засмяно, като не мислел, че толкова малко дяволче би могло да направи някакво зло.

— Научих — отговорило то, — селяните от едно село да правят ракия и да я пият.

— Какво е това ракия? — попитал тарторът, защото не бил чувал за такова питие.

— Питие от грозде, от сливи, или от жито — рекло дяволчето.

— Хе! Хе! Хе! — изсмял се тарторът и заедно с него всички дяволи. — И ти мислиш, че си накарал селяните от това село да направят някой голям грях?

— Елате, та вижте, какво прави човек, когато пие това питие, па тогава говорете! — рекло дяволчето.

Всички дяволи тръгнали след него и отишли в селото, дето селяните се научили да варят и пият ракия. Заварили много от тях събрани в широка стая, разтворена към пътя, без двор и градина.

— Какво е това? — попитал тарторът дяволчето.

— Това е кръчма, дето селяните пият ракия.

Насядали всички около селяните, без последните да могат да ги видят — защото дяволите не могат да се виждат — и гледали какво става в кръчмата.

Един селянин стоял прав и сипвал на другите ракия. Изпърво селяните приказвали малко. Полека-лека устата им се развързали и те почнали да се хвалят един други и да се лъжат.

— Бре — казал тарторът, — ако почнат хората тъй да се лъжат, те скоро всички ще ни бъдат в ръцете.

— Почакай — казало дяволчето, — да видиш какво ще стане по-нататък.

Изпили селяните още по няколко ракии и почнали да говорят по-високо и по-грубо. Вместо да говорят мазни приказки и лъжи, почнали да се карат, а след това захванали и да се бият едни други.

— Потрай малко! — рекло дяволчето на тартора. — Да видиш още какво има да стане. Нека пийнат още малко!

Селяните пили и съвсем се забравили. Някои тръгнали да си отиват. Двама души, които излезли от кръчмата, престъпили две крачки и в една локва кал край кръчмата се отърколили като свине.

— Елате — рекло малкото дяволче, — да видите там оня, дето носи повече пиенето и върви бързо, какво ще прави у дома си.

Тръгнал тарторът с дяволчето и с други няколко дявола след пияния селянин. Когато стигнал дома си, той взел да вика и да се кара, та изплашил всичките си деца. Едно бягало на една страна, а друго на друга. Стопанката, майка им, взела да се моли на мъжа си да не прави тъй, но той като звяр се нахвърлял върху й и я набил. Викал й, карал се след това, докато отмалял и се търколил, та заспал.

— Е — казал тарторът на дяволчето, — хубаво питие си измислил ти.

— О, ти не си видял всичко — казало дяволчето; — да идем да видим, какво ще стане в кръчмата.

Като отишли в кръчмата, намерили още двама, които си допивали. Кръчмарят ги канел по-скоро да свършат, но те не искали да го чуят. В това време пристигнал един старец.

— Само тоя старец не пие в селото — рекло дяволчето; — само него не можах да измамя.

Старецът бил баща на един от запилите се селяни. Той се изправил на вратата на кръчмата и почнал кротко да гълчи сина си.

— Пак ли идеш? — извикал пияният син. — На̀ ти тебе! Да знаеш да не дохождаш!

Рекъл това пияният и извадил ножа от джоба си, та го забил в гърдите на баща си.

Тарторът от радост не искал да вярва на очите си. Той прибрал дяволчето в пъкъла и го направил свой помощник, защото изнамерило средство, та дяволите с никакъв труд да могат накара хората да вършат всички престъпления на света.