Николай Райнов
Дявол и владика ^[0]

Имало едно време една добра и праведна бабичка. Тя никога не ставала нощно време да пие вода. Една нощ се пробудила от сън много жадна. Устата й горели за вода. Помъчила се да заспи, но сън я не хванал. Най-после станала, взела стомната, прекръстила устата й, но изведнъж си помислила: „Какъв ли дявол ме кара да пия вода нощно време? Защо да го послушам?“ И се върнала, та си легнала.

Наистина, тази нощ един дявол искал да я излъже. Когато тя станала, той се вмъкнал в стомната, за да подслади водата, та жената повече да пие — да се простуди и да се разболее. Но жената прекръстила стомната. Кръстът затворил за дявола устата на стомната и той останал вътре. Жената заспала и прекарала спокойно нощта. На заранта станала рано, като всякога, облякла се и отишла да си донесе прясна вода. На улицата изсипала старата вода от стомната, а заедно с нея, паднал и дяволът. Жената нищо не видяла. Дяволът останал на улицата да се чуди, накъде да тръгне. В това време забила камбаната за църква. В този град живеел и един владика. Владиката тръгнал на църква, а след него вървял и прислужникът му. Те вървели тъкмо по тази улица, на която стоял още дяволът. Погледнал владиката и видял едно голо, мъничко детенце, че плаче и се търкаля.

— Това детенце трябва да е на бедни хора, които са го оставили, за да го вземат други — рекъл владиката на прислужника си. — Аз пръв го видях, затова ще бъде мое. Скоро го вземи и намери една дойка да го гледа и кърми.

Прислужникът изпълнил заповедта и от този ден дяволът станал владиково момченце. То бързо расло и хубавеело. Пратили го и на училище, където се учело добре. Владиката много го обикнал и му поверил ключовете от стаята и сандъците си. Имал го за най-верен човек. Сам той го изучил на църковно пение и го направил певец в църквата. Никой не подозирал, че това хубаво момче е дявол. Обичали го и гражданите, но едно им било чудно и неприятно: те забелязали, че пее в църква само до преноса (когато излиза свещеникът със светата чаша да обикаля през църквата). Щом наближи пренос, момчето избягвало навън. Подир преноса то пак се връщало да пее.

Една сутрин владиката намерил под възглавницата си писмо, написано на хубава хартия със златни букви. Там пишело — владиката да се сгоди и ожени.

— Кой остави това писмо? — сърдито попитал той момчето.

— Не знам — отговорило то; — никой не е влизал, вратата беше заключена.

След няколко дена, владиката намерил под възглавницата си второ писмо, дето се казвало, че сам Бог му позволява да си вземе млада булка и да се венчае с нея.

Този път вече владиката се уверил, че писмата се пращат от Бога, и замислил да се ожени, но рекъл да се посъветва със свещениците, затова свикал духовен съвет, та разправил за намерените писма и ги прочел.

Свещениците се зачудили как може владика да се жени. Ала те не могли да си обяснят откъде са писмата, затова посъветвали владиката да почака и ако се получи трето писмо, тогава вече ще повярват, че е Божа работа. За по-голяма сигурност поставили двама свещеници да вардят къщата, за да не влезе чужд човек. Но още на втората сутрин владиката намерил под възглавницата си трето писмо, в което се казвало, че Бог му позволява да се ожени и че свети Петър ще му бъде кум.

Свещениците се събрали пак, чели писмото, мислили, говорили и най-после се съгласили, че владиката трябва да се ожени, понеже от Бога му се позволява. След това избрали една мома и разпратили покани до роднини, приятели и познати — да дойдат на венчавката, па захванали да приготовляват за сватбата. В поканите се казвало, че женитбата е позволена от Бога.

Владиката имал брат, който живеел в едно село. Братът получил поканата и останал като гръмнат. „Де се е чуло — владика да се жени! — извикал той. — Моят брат трябва да е изгубил ума си!“ Както и да е, и той тръгнал на сватба, като взел за подарък един петел и една кокошка. Вървял, вървял и замръкнал близо до града, до реката, на която мостът бил развален. Побоял се той да мине по разваления мост в тъмнината, да не би да падне във водата с новите си дрехи, затова останал да пренощува край реката. Качил се на една голяма върба. Към среднощ чул плясъци и крясък из водата.

— Еей, елате да ви кажа, какво направих, един човек днес си отсече ногата!

— Аз, аз какво направих, едно дете го пребиха от бой!

— Аз пък накарах една жена да се обеси!

Това били дяволите, които един по един се събирали под върбата.

— Чувайте, чувайте! — завикал един дявол до корена. — Аз накарах владиката да се ожени. Отдавна съм уж негово момче, той много ме обича и всичко ми е доверил. Оставих му под възглавницата писмо и той мисли, че е от Бога, та се съгласи да се ожени: утре ще стане сватбата.

— Урааа! — извикали всички, нахвърляли се в реката и почнали да се премятат.

В това време един дявол, който бил навирил крака нагоре, случайно съгледал човека на върбата.

— Ето един човек на върбата — извикал той, — скоро да го удушим!

Веднага всички дяволи се спуснали към върбата и се покатерили по нея. Човекът се изплашил и в страха си натиснал, та събудил петела, който изкукуригал. Изведнъж дяволите се изгубили и всичко утихнало. Той постоял до заранта на върбата, не мигнал, не задрямал. Като се съмнало, бързо слязъл и се затекъл в града при брат си — владиката, комуто с разтреперен глас разказал всичко видяно и чуто през нощта. Владиката и свещениците си прехапали бърните от почуда.

— Скоро — казал най-старият свещеник — да почнем литургията. Момчето ще пее. Аз ще затворя всички врати и прозорци, ще поставя на тях кръстове и тамян.

Така и направили. Когато наближило време да минава пренос, момчето се втурнало пак да излиза, ала не намерило изход. Никой нищо не му продумал. То се разтърчало ту към една страна, ту към друга — всякъде било затворено. Спряло се всред църквата, затреперило, косите му настръхнали, то погрозняло, почерняло — и най-после паднало на пода и се пръснало. От корема му излезли жаби, мишки и прилепи.

В църквата имало и един свят човек. Той си извадил ръкавицата и я хвърлил. Тя станала на котка, която издушила мишките и жабите. Църковната служба се завършила. Владиката си останал неженен. От благодарност, че Бог го избавил от грях и срам, той съградил манастир и се преселил в него да прекара дните си в пост и молитва.