Николай Райнов
Що е право и Богу е драго

Когато светците ходели по земята, излязъл веднъж Иисус Христос със свети Петър и свети Павел, та отишли при един сиромах. Той си имал едно малко лозе и всред него колиба. Помолили го да им набере грозде, та да си похапнат. Сиромахът взел кошничка и отишъл при лозите, които му давали най-много и най-хубаво грозде.

Но току-що почнал да бере, Христос му извикал от колибата: „Не щем от там — иди набери от лозето на съседа!“

Тогава сиромахът казал: „Що е право и Богу е драго; това не мога да сторя, додето съм жив.“ Ала Христос повторно му рекъл: „Иди, ти казвам — аз отговарям! Кой ще те види?“

Но сиромахът пак отговорил: „Що е право и Богу е драго. Ако не видят човеци, ще види Бог. Дори и главата да ми вземат, не мога да открадна чуждо.“

Светците се показали доволни, седнали със сиромаха на трапезата и взели да зобат от гроздето. След това станали да си вървят. Старецът излязъл да ги изпрати. Но додето излезе от колибата, Иисус Христос взел един запален въглен, па го пъхнал под стряхата. Старецът ги извел на пътя. Когато се сбогували с него, погледнали към колибата му, а тя била цяла в пламъци.

Старецът се затекъл към лозето, а светците се обърнали към Христа и Го запитали: „Какво е сгрешил този сиромах, Господи, та му запали бедната колибка? Нали видя, че заради Тебе не иска да падне в грях?“

Христос им отговорил: „Тъкмо затова му запалих колибата — че е сиромах и с добро сърце, че е прав и мисли добро. Тази колиба някога са стопанили^[1] лоши люде, които са заровили голямо имане под прага й. Те са измрели вече и за парите никой не знае. Не знае и сегашният й стопанин, сиромахът. Сега той, ще — не ще, ще прекопае мястото и ще намери имането, защото го е заслужил пред Бога.“

Сиромахът се върнал на лозето си и като видял, че колибата му гори и става на пепел, въздъхнал си, па рекъл: „Хвала на Бога и за този му дар! Що е право и Богу е драго.“ Па взел мотиката да поразгребе пепелта. Но щом копнал веднъж, ударил на гърне. Извадил гърнето и какво да види? То пълно с жълтици! Като въздъхнал от радост, той рекъл: „Хвала Богу за дара му! Що е право и Богу е драго.“