Николай Райнов
Белият крилат кон (Старогръцка приказка)

Една вечер, когато в бистрите струи на река Пирена се отразявали облаците, които позлатявало залязващото слънце, на брега се явил един момък по име Белерофон. Той идел отдалече. Носел великолепна юзда, украсена със скъпоценни камъни, със златни зъбалци^[1].

На брега на реката стояли в това време старец, мъж на средна възраст, мома и момченце. Момата току-що била наточила вода от реката. Белерофон я помолил да му даде да се напие. Той бил толкова жаден, че изпил едва ли не целия кърчаг, плиснал останалата вода, напълнил отново кърчага и го дал на момата, като я запитал, как се казва реката.

— Пирена се казва, — отвърнала девойката. — Баба ми разказваше, че някога си имало една жена. Диана, богинята на лова, убила сина й със стрела. Нещастната жена плакала, плакала, докле се превърнала на поток.

— Благодаря — рекъл Белерофон. — Аз съм тръгнал нарочно да диря тая река.

Възрастният мъж, който бил довел крави на водопой, се загледал в юздата на момъка и го попитал:

— Отде ти е тая хубава юзда? Да не ти е избягал конят?

— Не е — отвърнал Белерофон. — Търся кон, не съм изгубил кон. Тръгнал съм да диря прочутия кон, наречен Пегас. Той е, както ще да сте чували, бял и крилат. Казват, че идвал тъдява: от тоя ручей пиел. Не сте ли го виждали? Кон, със сребристи крила, бял като сняг.

Мъжът отвърнал:

— Не само не съм го виждал, ами и не вярвам, че може да има крилати коне.

— Ти, старче, какво ще кажеш? — запитал Белерофон дядото.

— Не знам, синко, що да кажа. Слушал съм да разказват за Пегас, че живеел на връх планината Хеликон и летял леко и смело като орел. Не знаел ни юзда, ни седло. Трябва да е много хубаво да го види човек как се носи над облаците — и той бял като тях. Нощем, казват, той преспивал навръх Хеликон, а денем хвърчал по въздуха. Понякога се спущал и на̀земи^[2], но много за малко. Някои го виждали как прерязва облаците и ту се скрива в тях, ту изплува отново. През време на буря и дъжд се мяркал — светъл и бял — всред черните облаци или се спущал като бляскава ивица от светлина на̀земи. Хора казват, че го били виждали, как слиза лете, когато е горещо, свива си крилата и тича — бърз, като вятър — по бърда и планини. Дори доскоро се приказваше, че идвал тук, да пие от Пирена бистра вода, каквато няма другаде, търкалял се по тревата и пасял млада детелина. Но аз, право да си кажа, не съм го виждал.

— А ти, хубавице — обърнал се момъкът към девойката, — не си ли го виждала?

Момата се изчервила и отвърнала:

— Веднъж го видях. Но той летеше много високо. Друг път го чух, че цвили. Пегас не цвили като другите коне: сякаш слушаш музика.

— Ами ти, момченце, що ще кажеш? — запитал Белерофон детето, което слушало внимателно всичко.

— Аз съм го виждал много пъти — отговорило момчето весело. — И вчера го видях. Когато идвам тук да събирам пъстри камъчета или да пускам корабчета по реката, виждам във водата отражението на крилатия кон. Той слиза понякога, но е много плашлив: мръдна ли се, и той хвръква.

От тоя ден Белерофон почнал често да се скита по бреговете на Пирена с надежда да улови крилатия кон. Затова носел постоянно юздата. Селяните го смятали за луд. Само онова момченце вървяло с него.

А защо се толкова искало на Белерофон да обуздае Пегас? В Азия върлувало едно страшно чудовище, наречено химера. Опашката му била като боа (змия удушвачка), тялото — като на змей, а главите — три: лъвска, козлешка и змийска — все големи. От трите уста на химерата излизал постоянно пламък и дим. Тя тичала като козел, хвърляла се като лъв и пълзяла като змия.

Това чудовище било страшно: то изгаряло гори, нивя с узряло жито, дори цели села — с къщите и стоборите им. Поглъщало живи хора и домашни животни, които изпичало в търбуха си, като в гореща пещ.

Както пътувал Белерофон, стигнал в ликийската държава, дето царувал Йобат. Юнакът му отишъл на гости. Царят му се оплакал от бедите, които причинява на населението химерата; ако не се наеме някой да я убие, тя щяла скоро да опустоши оная страна. Йобат, който бил слушал за големите подвизи на младия гостенин, го помолил — ако желае — да излезе на борба с чудовището.

— Добре — казал юнакът. — Но с химерата човек може да се бори, само ако има крилат кон. Ако успея да хвана и обуздая Пегас, мога да се надявам на победа.

Затова Белерофон отишъл в Гърция, след като се снабдил с вълшебна юзда. Тази юзда била такава, че — ако юнакът успее да я сложи на Пегас, конят щял да стане отведнъж кротък и послушен, каквито са питомните коне.

Всеки ден идвал юнакът край река Пирена, но крилатият кон все още не се явявал. Момчето, което придружавало Белерофон, го насърчавало всяка сутрин, като му казвало:

— Мили Белерофоне, струва ми се, че днес ще видим Пегас.

И един ден наистина го видели. Той летял, като грамадна бяла птица. Крилата му били сребристи, като на лебед, и много бляскави. Сърцето на Белерофон се разтупкало силно при тая гледка, но малко след това Пегас се скрил зад голям бял облак. Скоро обаче той пак се явил и се спуснал малко по-долу. Юнакът хванал момчето за ръка и се скрил с него в храстите.

Крилатият кон направил няколко кръга над реката, все по-ниско и по-ниско, и най-после слязъл на брега. Той се напил, сетне се окъпал, хапнал малко детелина, па почнал да се търкаля по ливадата край реката. По едно време дори се изтегнал и задрямал.

Белерофон и момчето го гледали със затаен дъх. Но ето че Пегас станал, почнал да си протяга нозете и да подскача. Той се готвел да отлети. Тогава юнакът го извардил, изскочил иззад храстите, промъкнал се зад него и му се яхнал на гърба.

Крилатият кон усетил за пръв път през живота си ездач. Той побеснял от досада и яд. Почнал да подскача във въздуха много нависоко, да се хвърля лудо насам-натам, да рита, да се обръща надолу с главата си. Опитвал се дори да си извие врата и да захапе своя ездач. Но Белерофон бил опитен в укротяване на коне. Той успял да издебне мига, когато било най-лесно да сложи юздата на Пегас. Изведнъж конят станал мирен и послушен, като че ли цял живот е бил язден. Хубавите му очи се налели със сълзи. Той погледнал юнака с дълбока скръб. Белерофон го погалил няколко пъти. Конят се развеселил.

През това време те били стигнали до върха на Хеликон. Там юнакът слязъл, но не изпуснал юздата из ръцете си. След като конят си отпочинал, Белерофон го яхнал и почнал да го разиграва. Тъй прекарали те няколко дена на планината, докле конят привикне да слуша заповедите на своя господар.

Тогава юнакът си облякъл бронята — препасъл си меча, взел си щита и яхнал крилатия кон. Те полетели към ликийските планини. Скоро Белерофон стигнал високите върхове и дълбоките теснини, където се говорело, че се крие химерата. Наоколо се чернеели изгорели нивя, опожарени села и останки от човешки заселища, опустошени от чудовището. Долу било тъмно: в долините и пещерите не се виждало нищо. Само три стълба от задушлив дим се издигали над планинските висини. Белерофон видял, че те излизат от една пещера. Той мушнал коня и го насочил натам. В това време чудовището спяло. Но то спяло само с двете си глави — лъвската и козлешката; змийската била будна и дъвчела останки от агне.

Чудовището усетило коня и човека. То се пробудило, подигнало си и трите глави и почнало да бълва огън и дим. Главите се подали из пещерата и загледали наоколо да видят къде са враговете. Химерата се измъкнала из своето скривалище, изправила се на опашката си и се приготвила за борба. Огромни снопове от искри, пламъци и задушлив дим полетели към Пегас и Белерофон.

Юнакът погалил своя кон, който — не свикнал да диша такъв отвратителен въздух, — полетял нагоре.

— Хайде сега, приятелю, да нападнем това грозно и страшно чудовище — рекъл юнакът на коня. — Или ще победим и ще отървем света от него, или ти сам ще се върнеш на Хеликон.

Като чул тия думи, конят зацвилил, обърнал се и като стрела се спуснал право към химерата. Трите глави съскали, ревели и бълвали пламъци. Белерофон замахнал бързо и нанесъл силен удар. В тоя миг Пегас, опърлен малко от огньовете, подскочил и се вдигнал високо към небето — да си отдъхне. Но Белерофон видял, че е отсякъл козловата глава.

— Хайде, приятелю, още веднъж — рекъл юнакът на коня.

Пегас полетял отново към химерата, като направил голям кръг във въздуха. При втория удар паднала лъвската глава. Но химерата успяла да одраска дълбоко Белерофон по рамото, като му разкъсала бронята. Тя закачила и лявото крило на коня.

Сега всичката сила на чудовището се събрала в змийската глава. Химерата побесняла от ярост и злоба. Цял ураган от пламъци и дим извирал от устата й и се издигал много нависоко. Чудовището надавало такъв рев и писък и тъй силно се извивало, че цялата земя треперела под него.

След като конят и юнакът се отморили, те нападнали за трети път химерата. Но тоя път Белерофон не се хвърлил към него отстрана, ами го нападнал право срещу лицето. Химерата била настръхнала: тя чакала своите врагове, изправена на опашката си, цяла във въздуха. Змийската глава се била разтворила толкова на широко, че можела да глътне и коня, и ездача. Тя ги посрещнала и обвила с огромен сив облак, който миришел на сяра; пламъците опърлили крилата на коня и косата на ездача.

А когато Пегас се приближил до чудовището, то изведнъж направило отчаян скок, впило си ноктите в бедрата на коня, обвило го със силните си лапи, опасало го няколко пъти с яките си мишци и увиснало на него. Но конят не се уплашил. Той полетял нагоре, издигнал се високо над планини и облаци. Химерата не се пуснала. Белерофон се озовал лице с лице към нея. Само благодарение на своя щит, той успял да се спаси от страшните й пламъци. Той погледнал иззад щита чудовището: очите на химерата били пълни с ярост.

Пегас продължавал да лети. Чудовището, загледано втренчено в ездача, извивало шията си насам-натам, за да го ухапе. По едно време си извило врата над главата на Белерофон: още малко — и щяло да го налапа. Но тъкмо в тоя миг гърдите на химерата се показали — и Белерофон забил в тях меча си чак до дръжката.

Членовете на чудовището се изопнали от болка, освободили Пегас и химерата се стоварила като тежък труп от облаците долу. Огънят в търбуха й не угаснал, а се разпалил още повече и изгорил безобразния труп.

След победата, Белерофон прегърнал Пегас и му рекъл:

— Хайде сега, приятелю, да отидем при река Пирена.

Конят се понесъл като светкавица към реката.

Там ги чакало момченцето, което идвало всеки ден да види не се ли е върнал приятелят му. Юнакът му разказал за страшната борба с химерата и момчето тъй добре запомнило целия разказ, че — като порасло, — възпяло в звучни стихове победата на Белерофон над страшната и зла химера.

А конят се окъпал във водата на Пирена и раните му зарасли. След това юнакът го яхнал, сбогувал се с момчето и отлетял при цар Йобат — да му съобщи радостната вест, че е убил чудовището.