Николай Райнов
Главата на Горгона (Старогръцка приказка)

Персей бил син на една царкиня, която се казвала Даная. Когато бил малък, лоши хора го затворили, заедно с майка му, в един ковчег и го пуснали в морето. Бързите морски вълни отнесли ковчега далеко от брега. Даная здраво притискала о гърдите си своето момченце. Морето често заливало ковчега, но той плувал все по-надалеко и по-надалеко.

Когато се свечерило, той се приближил до един остров и се хванал в една рибарска мрежа, хвърлена край брега. Този остров се наричал Сериф и се управлявал от Полидект, брат на рибаря, който бил проснал мрежата си.

Рибарят бил честен и добър човек Той с радост посрещнал Даная и нейния син и ги завел в къщата си. Те преживели много години у дома му. Персей пораснал. Станал хубав юноша. Той бил силен, смел и добре въртял оръжие.

Но цар Полидект не приличал на брат си. Той бил зъл и завистлив. По всякакъв начин измъчвал и оскърбявал Даная, а за да се отърве от нейния син, намислил да го погуби. Дълго време размислял той по какъв начин да погуби момъка и най-сетне намислил да го накара да извърши един подвиг, който ще му струва живота. Полидект обмислил добре всичко и заповядал да повикат Персей.

Довели момъка в двореца. Той застанал с почит пред престола на царя.

— Персей — му казал Полидект и злобно се усмихнал, — приятно ми е, като те виждам, че си станал хубав и силен юноша. Но припомни си, че аз и брат ми, рибарят, сме направили много добрини на тебе и на майка ти. Надявам се, че не ще откажеш да ми се отблагодариш.

— Заповядай, царю честити: готов съм да направя всичко.

Царят отново се усмихнал и казал:

— Ще ти поръчам нещо лесно. Ти си храбър и силен момък. Ако искаш, можеш да се отличиш. Аз желая да се оженя за младата княгиня Хиподамия. Ти знаеш, че в такива случаи годеникът подарява на годеницата си нещо много скъпо и необикновено. Право да си кажа, отначало аз не знаех какво би могло да се хареса на княгинята — нейният вкус е много изтънчен, но сега най-сетне намислих с какво да й угодя.

— Не мога ли да ти помогна, царю честити?

Полидект любезно изгледал Персей и казал:

— Разбира се, че можеш — ти не си страхлив… Желая да подаря на годеницата си главата на Горгона — Медузата с коса от змии. Колкото по-скоро тръгнеш да я дириш, толкова по-добре. Твърде много ми се иска по-скоро да се оженя за княгинята.

— Още утре заминавам.

— Моля ти се, приятелю! Само бъди предпазлив: когато отсичаш главата на Медузата, внимавай да не повредиш лицето й. Ако ми донесеш цяла главата, уверен съм, че този подарък ще се хареса на княгинята, при все че е много придирлива.

Персей си отишъл, а Полидект се късал от смях. Той бил много доволен, че успял лесно да се отърве от Персей.

Наскоро всички населници на острова се научили, че Персей заминава да донесе главата на змиекосата Медуза, и много се зарадвали: на този остров, освен царевия брат — рибаря едва ли би се намерил поне един добър човек. Народът се събрал да изпрати Персей; събрал се като на празник. Някои се мушкали и се смеели, а други сочели с пръст момъка и викали след него:

— Змиите на Медузата ще го изядат!…

В това време имало три горгони. Те били най-ужасните чудовища на света; били три сестри и до някъде приличали на жени, но още повече приличали на страшни хвъркати змейове. Вместо коси по главите им се виели стотици змии, които се извивали, протягали се и изплезвали отровните си двойни езици. Зъбите на горгоните били много дълги, най-вече кучешките им зъби; те имали медни ръце, тялото им било покрито с лъскави люспи, корави като желязо. Освен това имали крила, всяко перо на които блестяло като чисто злато.

Когато горгоните хвърчали на слънце, човек не можел да ги гледа, защото го ослепявали с блясъка на крилата си. Всеки, който се случи на пътя им, трябвало да бяга, колкото му крака държат. Иначе или змиите биха го ухапали, или горгоните биха му схрускали главата с ужасните си зъби, или биха го разкъсали с медните си нокти. А още по-опасно било да погледне човек горгоните. Погледне ли някоя от тях, веднага се превръщал на статуя.

Когато Персей обмислил всичко, сам той видял, че няма да го сполети добро. Той не ще може да донесе на царя главата на Медузата, защото щом се приближи до нея и я погледне, ще се превърне на камък. Всеки на мястото на Персей, колкото и да е смел, щял да се уплаши: не стигало да се приближи до змиекосото чудовище с грамадни зъби и медни нокти, а трябвало и да го убие, без да го гледа. Ако дори юнакът успее да се приближи до Медузата и да замахне към нея с меча си, доста е в тоя миг да я погледне — за да се вкамени начаса и завинаги да остане вкаменен, докле времето го превърне на пясък.

Персей много се угрижил, но решил да не казва нищо на майка си. Той се облякъл в броня, взел си щита и меча, преплувал пролива и от острова се намерил на сушата. Седнал на едно усамотено място и се разплакал.

Но отведнъж чул глас:

— Персей, защо плачеш?

Юнакът много се зачудил. Той мислел, че е сам, а като се озърнал, видял човек. Тоя човек изглеждал умен, пъргав и много хитър. Той носел къса мантия и чудновата шапка, а в ръцете си държал малка кръгла пръчка. На Персей той се видял весел и добър и веднага му се харесал. Докривяло му само за едно: че чужд човек го е издебнал, когато плаче. Засрамил се. Веднага избърсал сълзите си и казал:

— Аз обмислям едно нещо: нашият цар ми възложи трудна работа, и не знам, как да постъпя.

— Разкажи ми каква е работата. Може би ще ти помогна. Мнозина съм избавял от беда. Ти може и да си чувал за мене: името ми е Хермес, а ме наричат Живакът или Палавият. Разкажи ми какво те измъчва, па заедно ще размислим, какво може да се направи.

Персей решил да му се довери. Той му разказал всичко.

— Не бой се — рекъл му Живакът, — аз ще ти помогна. Па и сестра ми няма да се откаже да ни помогне — и работата ще се уреди.

Момъкът се поободрил и попитал събеседника си:

— А коя е сестра ти?

— Моята сестра е много умна. Ако слушаш всичко, което ти кажем, няма защо да се боиш от Горгоната. Преди всичко, изтъркай щита си и то толкова добре, че да можеш да се оглеждаш в него като в огледало.

Персей се зачудил много. Той мислел, че ще му е потребен здрав щит, за да се защищава от ноктите на Горгоната, а не огледало, в което да види хубостта си. Но все пак си помислил, че Палавият ще знае по-добре от него какво трябва да се направи и с усърдие се заловил за работа. Скоро щитът блестял като месечина. Тогава Палавият снел малкия си крив меч, препасал го на Персей вместо неговия и казал:

— Само моят меч може да ти послужи за тая работа. Той е толкова остър, че с него би могъл да прережеш и желязо, и мед като най-тънко клонче. Хайде сега да вървим. Преди всичко, трябва да намерим трите белокоси бабички и от тях да научим къде са нимфите.

Това се видяло на Персей още по-чудно. Той не можал да се сдържи и попитал Палавия:

— Какви са тия бабички? Аз нищо не съм чувал за тях.

Хермес се засмял.

— Те са чудновати жени. И трите имат едно око и един зъб. Само нощем можеш ги видя, при светлината на звездите. През деня никъде не се показват; крият се и нощно време, докле свети месецът.

Персей попитал:

— Но защо да губим време? Защо ни са тия бабички? Не бихме ли направили по-добре — направо да отидем да подирим Горгоните?

— Съвсем не. При Горгоните се отива мъчно. И мъчно се намират те. А намерим ли бабите, ще можем да бъдем уверени, че и Горгоните не са далеч. Да вървим.

Юнакът се уверил в опитността на своя другар. Той решил да го слуша за всичко.

Те потеглили на път. Персей едва успявал да върви след другаря си. Той дори се питал няма ли оня на краката си крила. Като поглеждал крадешком Хермес, струвало му се, че не само на нозете, а и от двете страни на главата си има крила; такава била неговата чудновата шапка. Но най-много помагала на Палавия кривата му пръчка.

С нейна помощ той вървял толкова бързо, че Персей се запъхтявал, вървейки след него.

Хермес забележил, че момъкът остава назад, и казал:

— Виждам, че моята пръчка е много по-нужна на тебе, отколкото на мене. Вземи я.

И той дал пръчката на Персей.

Щом юнакът взел пръчката, тръгнал много по-бърже и никак не се уморявал. Двамата вървели весело и си бъбрели. Хермес разказвал много необикновени случки от живота си. Персей още повече се убедил в опитността и разумността на приятеля си. Той с голямо внимание го слушал, искало му се да се научи на ум и разум.

По едно време си спомнил за сестрата на Живака и го попитал:

— А къде е сестра ти? Скоро ли ще я видим?

— Всичко ще стане на времето си. Но сестра ми никак не прилича на мене. Тя е много строга и предпазлива, никога не се смее и дори не се усмихва, твърде малко говори — само когато трябва, и слуша само онова, което е умно.

Това уплашило Персей.

— Аз не ще смея да приказвам пред нея, — рекъл той.

А Хермес продължил:

— Тя е много учена; изучила е всички науки и изкуства. Затова мнозина я наричат Премъдрата. Името й е Атина Палада. Тя е най-умна от всички. Когато се срещнеш с Горгоните, ще трябва да слушаш нейните съвети.

Стъмнило се. Двамата приятели стигнали до едно пусто и диво място. През тях изникнала гъста гора от храсти и шубраци. Човешки крак не бил стъпвал там. Тъмнината ставала все по-голяма.

Персей недоверливо^[1] се озъртал. Той попитал другаря си още много ли има да вървят.

— По-полека, не вдигай шум! Всеки миг може да се срещнем с трите белокоси бабички. Пази се, да не би да те забележат. Трябва най-напред ти да ги видиш, а не те да видят тебе. При всичко че^[2] и трите имат само едно око, пак виждат добре.

— А как да се скрия от тях?

Хермес обяснил на Персей как трите баби си служели с едното око: те една по една го вземали и гледали с него. Най-напред една от тях гледала с окото, сетне го изваждала от очната си дупка и го давала на друга. Тъй щото, когато едната бабичка гледа, двете други били слепи; а докато една от тях предава окото на друга, те и трите нищо не виждали.

Персей гледал внимателно.

Най-сетне, той видял трите бабички. Било много тъмно. Момъкът едва различавал техните лица. Той ясно виждал само дългите им бели коси. Когато се поприближили, Персей съзрял, че на челото на двете баби има по една празна очна дупка, за да поставят в нея окото; това око блещело^[3] като елмаз, и юнакът помислил, че те сигурно и нощно време виждат все тъй добре, както и посред бял ден.

Но бабите вървели тъй сигурно, като че ли и трите виждат: бабата с окото водела сестрите си за ръце. Персей и Хермес се скрили зад един храст. Момъкът се боял, да не би бабата и там да ги види: тя тъй внимателно се озъртала навсякъде, че той се уплашил.

Те навлезли в гъстата гора. Едната баба казала:

— Сестро Плашило, стига си гледала, — дай и на мене окото!

Сестрата Плашило отговорила:

— Още една минутка, Мора̀, струва ми се, че има някой там зад драката.

А сестра й Мора̀ изръмжала:

— Що като има? Аз не по-зле от тебе ще го видя! Окото не е твое, то ни е общо. Дай ми го. Аз искам да видя кой е зад храста.

В този миг се намесила и третата сестра, Треперушка. Тя извикала, че е неин ред да погледа. Най-сетне, бабата Плашило извадила окото и го дала на сестрите си, като рекла:

— Вземете го, стига сте се карали! Аз мога да постоя и в слепота. Хайде го вземете, че пак ще го туря на челото си!

И двете сестри прострели ръце. Те пипали и се мъчели да намерят окото, но все не можели.

А Живакът зад храста едва не прихнал да се изсмее. Той пошепнал на Персей:

— Тъкмо сега е време. Скоро дръпни от ръцете на Плашилото окото, додето го дирят сестрите!

Персей излязъл пред храста и грабнал окото.

Окото още по-силно почнало да блещи в ръцете му и с укор изглеждало Персей, като че ли разбира, що правят с него.

Само бабите не разбирали каква е работата. И трите мислели, че една от тях гледа с окото. Те отново почнали да се карат.

Персей помислил, че е по-добре да им обясни каква е работата и казал:

— Мили бабички, не се сърдете, моля ви се. Аз взех окото ви и му се любувам. Колко чудно блещи и свети то!

И трите сестри едновременно се развикали. Дивият им рев се разнесъл далеко из гората. Те страшно се изплашили.

— Ти ли си взел нашето око? А кой си ти? Какво ще правим сега без окото? Та ние нищо не виждаме. Бърни ни го! То е нашата едничка светлина!

В този миг Хермес пошепнал на Персей:

— Обещай, че ще им върнеш окото, ако ти кажат де живеят нимфите, които пазят крилатите обувки, омагьосаната торбичка и шапката, под която човек не се вижда.

Тогава Персей им казал:

— Мили добри бабички! Моля ви се, не се безпокойте — зло няма да ви направя. Аз ще ви върна окото, ако ми кажете, де живеят нимфите.

Първа заговорила бабата Плашило.

— Нимфи ли? Кой те знае за какви нимфи питаш! Хората казват, че имало разни нимфи: нимфи — ловджийки, горски нимфи, водни нимфи. Ние нищо не знаем за тях. Не виждаш ли ни, че сме нещастни стари жени, които ходят все из тъмнина? И трите имахме само едно око, а ти ни грабна и него. Молим ти се, върни ни окото!

Старите баби през цялото време пипали — да намерят Персей. Но колкото и да протягали дългите си ръце, все не можели да го хванат.

Персей повторил:

— Мили бабички! Каквото и да ми говорите, няма да ви върна окото, додето не ми кажете, де живеят нимфите. Думата ми е за ония нимфи, които пазят крилатите обувки, омагьосаната торбичка и шапката, която прави човека невидим.

И трите вкупом завикали:

— Божичко, какво говори той?… Крилати обувки ли?… Та той би се преобърнал с главата надолу, ако си обуеше такива обувки. Шапка, която правела човека невидим!… Та откъде ще се вземе? Тя трябва да е толкова голяма, че да го скрие цял! И каква е тази омагьосана торбичка?… Де се е виждало такова нещо? Добре си го измислил! Ти поне не си сляп: защо дириш неща, които няма никъде? С какво можем да ти помогнем ние? Ние сме слепи баби, нищо не знаем.

Персей започнал вече да мисли, че наистина бабите нищо не знаят.

Станало му жално, че ги е напразно обезпокоил. Той се готвел да им върне окото, но Палавият му пришепнал:

— Не ставай такъв простак! Освен тия бабички, никой не може да ти посочи мястото, дето живеят нимфите. А без трите неща, които те пазят, ти никога няма да отсечеш главата на Медузата. Ако не им върнеш окото, всичко ще тръгне по мед и масло.

И тъй станало. Окото било много скъпо за бабите, то им служело вместо три чифта очи. Те видели, че работата върви на зле, и разправили на Персей, по кой път да тръгне, за да намери нимфите в тяхната пещера.

Тогава юнакът им върнал окото, поблагодарил им и тръгнал с другаря си.

Персей и Палавият вървели бързо.

Те скоро намерили живелището на нимфите. Горските богини били млади и хубави; в ясните им очи блестяла доброта и кротост — те никак не приличали на белокосите баби. Виждало се, че познават Палавия. Щом той поискал от тях поверените им скъпоценности, те веднага му ги дали. Най-напред донесли малка платнена торбичка. Тя се отличавала с чудните си извезани шарки.

Сетне извадили две обувки с крилца.

Хермес ги подал на Персей.

— Хайде, обуй ги! С тях няма да се умориш през целия път.

Персей взел обувките, сложил едната на земята, а другата започнал да обува. Внезапно сложената на земята обувка разтворила крилцата си и хвръкнала. Добре че Хермес успял да я хване.

Той я подал на момъка и му казал:

— Трябва да бъдеш по-внимателен. Ти ще изплашиш всички птици с крилатата си обувка.

Като си обул обувките, Персей литнал над главите на нимфите. Едвам успял, и то с голяма мъка, да слезе и отново да застане на земята. Хермес прихнал да се смее. Той напомнил на другаря си, че не трябва да бърза, защото не е още получил шапката, която прави човека невидим. Нимфите дали и шапката, но тогава станало нещо чудно: щом сложили на Персей вълшебната шапка с черно перо, юнакът внезапно изчезнал, заедно с шлема си и щита си и дори със самата шапка. Там, дето стоял малко преди това, се виждало празно място.

Хермес попитал засмяно:

— Къде се дяна, Персей?

Гласът от въздуха му отговорил:

— Тук съм. На същото място, дето бях. Мигар ме не виждаш?

— Не. Шапката, която прави човека невидим, те е скрила от нас. Щом е тъй, и горгоните няма да те видят. Върви след мене. Аз ще те науча как да управляваш обувките.

В този миг шапката на Хермес разперила крилата си и той полетял във въздуха, а Персей — след него. На юнака много се харесало да хвърчи като птица.

Било все още нощем. Персей погледнал нагоре. На небето светела сребристата луна. На момъка се поискало да литне към нея и да отиде на това небесно светило. Но ето че погледнал надолу: земята се явила пред него с цялата си хубост. На една страна бучело и се пенело морето, на друга течало бистро поточе; по-нататък се издигали снежни планини, а до тях се разстилала зелена равнина. Тук-таме се виждали гъсти, непроходими гори, а другаде — белокаменни градове… А ето и островът, дето живее майка му Даная.

И всичко това се осветявало от спокойната лунна светлина. Каква хубост! Понякога те навлизали в някой облак. От далеко той им се виждал като сребристо руно. Те долитали по-наблизо, потъвали в парите, като в студена вода. Само че толкова бързо хвърчали, щото след една минута излизали от облака.

Внезапно на Персей се сторило, че някой хвърчи до него. Той ясно усетил, че до ухото му се допряло някакво тънко платно. Той чувал как това платно се развява от вятъра. Юнакът попитал Хермес:

— Кой хвърчи редом с мене?

Палавият отговорил:

— Сестра ми. Нали ти казах, че тя ще ни се притече на помощ? Без нея нищо не можем направи. Ти не можеш да си представиш колко е умна тя. А и какъв остър поглед има! Тя и тебе вижда, при всичко че носиш шапка, която те прави за другите невидим. Тя първа ще забележи горгоните. Ще видиш!

Те хвръкнали над океана. Под тях бучели и се пенели страшни вълни, високо се издигали и с шум и рев се разбивали о скалите, а те чували само нежно шумолене, сякаш диша полузаспало дете. Внезапно един нежен женски глас казал:

— Персей, погледни горгоните!

— Къде са? Не ги виждам.

— Ето ги там, на острова, тъкмо под нас. Ако пуснеш камък, той ще падне право върху тях.

И наистина Персей видял под себе си голям остров. Морската пяна го обкръжавала като с пръстен; само от една страна нямало пяна и там, на брега, пясъкът бил бял като сняг. Персей почнал да се спуска. Той се взирал внимателно и видял един дълбок дол. Там светел огън; в дола той видял горгоните. Те спели дълбоко — приспивало ги бученето на морските вълни. Крилата и люспите им блещели на лунната светлина. С ноктите си те се били хванали за скалите: навярно сънували, че разкъсват някаква жъртва^[4].

Змиите на главите им били също заспали. Понякога някоя от тях се протягала, като изплезвала двойния си език, съскала и отново дълбоко заспивала.

Хермес пришепнал на Персей:

— Отсечи по-скоро главата на Медузата, додето сестрите й спят.

— Та коя е Медузата?… Те са всички еднакви.

И да искал, Персей не можел да отсече главите на двете Медузини сестри, защото и най-острият меч не би им нанесъл ни най-малката вреда.

Гласът на Атина Палада отново пошепнал на Персей:

— Бъди предпазлив! Ето, едната от горгоните се е разшавала и след малко ще стане. Тя е Медузата. Не я гледай в лицето, да не би да те превърне на камък. В твоя щит Медузата се вижда като в огледало. Гледай я само в щита си.

Чак тогава Персей разбрал, защото Хермес му е казал да излъска щита си: в него той можел безопасно да гледа отражението на Горгоната.

Медузата Горгона все още спяла. Но тя изглеждала разтревожена, като че ли сънува мъчителен сън. Тя стискала зъбите си и с ноктите си дращела пясъка.

Изглеждало, че тоя сън е неприятен и за змиите. Те се протягали, съскали и се извивали, без да си отворят очите.

Хермес нетърпеливо шепнел на Персей:

— По-скоро, по-скоро, хвърли се върху чудовището!

А нежният и спокоен глас на Атина повтарял:

— Не бързай! Гледай внимателно в щита си, и внимавай — да не би ударът да излезе несполучлив!

Персей слязъл на земята. Той продължавал да гледа в щита си. Колкото повече се приближавал, толкова по-ужасно ставало отражението. Най-сетне той се приближил до самата Медуза и замахнал с меча си. Тогава всички змии едновременно се надигнали и засъскали ужасно.

Самата Горгона си отворила очите, но мечът с бързината на светкавица нанесъл удара… и главата на Медузата се търкулнала на земята.

Хермес радостно извикал:

— Юнак си ти, Персей! Сега скрий веднага главата в омагьосаната торбичка.

Омагьосаната торбичка висяла на шията на Персей. Тя била много малка, но отведнъж се разширила и скрила цялата глава на Горгоната. Персей твърде много се зачудил. Той грабнал главата и я пуснал в торбата. Змиите се гърчели и съскали, но и те влезли в торбата.

Гласът във въздуха заговорил отново:

— Ти си свърши работата. Сега бягай по-скоро, иначе двете живи горгони ще отмъстят за сестра си.

И наистина, колкото и предпазливо да извършил работата си Персей, все се вдигнал шум: мечът изфучал, змиите изсъскали, главата паднала; тоя шум разбудили другите две горгони. Те станали и почнали да си търкат очите с медните си пръсти. Змиите се заядосвали, засъскали и се заизправяли на главите им. Горгоните скоро забележили трупа на сестра си. Те ужасно се разпищели и разревали. Змиите почнали още по-страшно да съскат.

Чудовищата заскърцали със зъби, започнали да дращят с медните си нокти, размахали крилата се и полетели след убиеца. Няколко златни пера паднали във водата. Горгоните злобно се озъртали наоколо, очите им хвърляли навсякъде искри, надявайки се да погубят с тях врага си. Но Персей летял още по-бързо. Със своите крилати обуща той хвръкнал толкова нависоко, че дори и виковете на горгоните не достигали вече до ушите му. Той все по-бърже летял към остров Сериф.

По пътя си юнакът убил едно морско чудовище и с това избавил от смърт една хубава девойка. Освен това, като показал главата на Горгоната, преобърнал на каменна планина един грамаден великан.

Най-сетне се върнал в остров Сериф. Но майка си не намерил. Царят я бил толкова измъчил, че тя избягала и се скрила в храма. Там й дали подслон старците жреци. Освен тях и рибаря, на острова нямало нито един добър човек. Всички били зли.

Персей отишъл в двореца. Завели го при царя. Полидект го посрещнал студено. Той не се зарадвал, като го видял, че се е върнал, но скрил от него омразата си и го попитал изпълнил ли е поръчката.

— Удържа ли си думата? Донесе ли главата на Медузата със змийски коси?

Персей спокойно и скромно отговорил, като че ли не е извършил нищо особено:

— Царю честити, аз ти донесох главата на Горгоната.

— Наистина ли? Покажи ми я! Много ми се иска да я погледам. За нея разказват такива чудеса!

— Вярно е. От нея човек не би могъл да отвърне погледа си. Позволи ми, царю честити, да ти предложа едно нещо: събери всичките си поданици да се полюбуват на това чудо. Не вярвам — никой от тях да е видял главата на Горгоната.

Царят знаел, че неговите поданици са лениви и копнеят за всякакви гледки. Той послушал съвета на Персей, разпратил по всички краища на острова глашатаи и им заповядал да свирят с тръби и да свикат народа в двора на двореца. Цяла тълпа зяпльовци се събрала в назначения ден. Всички искали да се научат какво се е случило с Персей. Само добрите хора, колкото и малцина да били те на острова, останали в къщите си. А ленивците и зяпачите се събрали пред двореца. Всеки се блъскал да си пробие път и да отиде по-наблизо до балкона, дето бил застанал Персей с торбата в ръце.

Царят бил седнал на една площадка, срещу балкона. Той бил заобиколен от лошите си съветници и от ласкателите си.

Всички гледали завистливо победителя на Горгоната.

Народът викал:

— Главата, главата, главата на Медузата със змийски коси!

Изглеждало, че те на драго сърце биха разкъсали младия юнак, ако не им покаже главата.

На Персей домъчняло за това множество и той рекъл:

— Царю честити и вие, почтени граждани, позволете ми да не ви показвам главата на Горгоната!

Множеството се разсърдило и се развикало:

— Той е измамник, той е лъжец! Той се гаври с нас! Той не е отрязал главата на Горгоната! Заповядайте му веднага да я покаже, иначе ще го убием!

Съветниците шепнели на царя, че Персей се хвали. Придворните повтаряли едногласно, че момъкът е лъжец и че е оскърбил царя. Полидект заповядал на Персей веднага да изпълни волята на народа:

— Покажи ни главата на Горгоната, иначе ще заповядам да ти отсекат главата.

Персей тежко въздъхнал.

Полидект повторил:

— Ти ще бъдеш умъртвен!

Тогава Персей казал с гръмовит глас:

— Добре. Ето я: гледайте!

И той повдигнал страшната глава и я показал на народа.

Лошият цар, немилостивите му съветници и злите му поданици — всички загинали. Те замръзнали на местата си: превърнали се на статуи със злоба в очите и на лицето си.

Персей скрил страшната глава в омагьосаната торбичка. Той побързал да отиде при майка си и да й съобщи, че няма вече от кого да се боят на остров Сериф.

Бележки

[1] Недоверливо (остар.) — недоверчиво. — Бел.ел.кор. ↑

[2] При всичко че — при все че. — Бел.ел.кор. ↑

[3] Блещя (разг.) — блестя. — Бел.ел.кор. ↑

[4] Жъртва (остар.) — жертва. — Бел.ел.кор. ↑