Николай Райнов
Заекът и Месецът (Негърска приказка)

Веднъж месецът, като изгрял, видял селяни, че се прибират от полска работа и пеят. Той си казал:

— Тия хора ми се радват, че съм изгрял, за да им светя по пътя. Те ме поздравяват с песни. Ще трябва да ги наградя някак.

Той извикал бръмбара Сечко-Бечко, който обича да се разхожда по месечинка, и му рекъл:

— Ще отидеш при хората и ще им кажеш, че съм решил да им направя голямо добро. Както изгрявам и залязвам, сиреч, умирам и се раждам отново, ще направя и тях — след като умрат, да се родят отново. Тъй ще умират и ще се раждат постоянно. Това им кажи! Мисля, че ще се зарадват.

Сечко-Бечко тръгнал, но вървял бавно, както бил свикнал. Па и месецът му казал, че трябва да не бърза. Като излязъл на полето — а то било вече на сутринта, — съзрял го заекът и го попитал накъде е тръгнал.

Бръмбарът казал:

— Праща ме месецът да отида при хората, за да им кажа нещо хубаво.

— Какво ще им кажеш?

— Ще им кажа, че — както месецът изгрява и залязва, тъй и те се раждат и умират.

— Само това ли ще им изкажеш? Че те го знаят и без да им го казваш.

— Не е само това: има още. Ще им кажа, че както месецът изгрява отново, след като е залязъл, тъй занапред и те ще се раждат отново, след като са умрели. Това е вече друго нещо, нали?

— Ба, то си е същото нещо, само че ти го каза първия път отпред назад, а после отзад напред. Ами ще те награди ли месецът, като кажеш това на хората?

— Виж, за награда не сме приказвали. Но все ми се струва, че ще бъда награден.

— Ти вървиш много бавно, приятелю. Додето стигнеш до хората, те ще измрат до един и няма да има кой да чуе новината. Не е ли по-добре да отида аз? Ти ме знаеш, че съм от бързите.

То се знае, че заекът се полакомил за наградата. Но Сечко-Бечко му казал, че щом е обещал на месеца да свърши една работа — ще я свърши, макар и късно. Разделили се.

Заекът си рекъл:

— Додето тоя тромав Сечко-Бечко се дотътри до първото село, аз ще отида сто пъти и сто пъти ще се върна. Ще обадя на месеца, че съм видял пратеника му на пътя, как бере душа, и че ми е поръчал да кажа на хората ония думи.

Какви думи — заекът не помнел вече точно. Но той бил уверен, че ще си ги спомни, щом стане нужда.

И той изтичал до селото, събрал хората и им казал:

— Слушайте, що ми поръча месецът да ви кажа. „Кажи на хората — ми рече той, — че както аз залязвам, тъй и те умират; и както аз умирам, тъй и те залязват“. Чухте ли? Радвате ли се? Дайте ми сега награда, че ви казах новината.

Но хората се ядосали, защото си помислили, че заекът им се подиграва. Вдигнали сопи да го бият. Много бой изял той, додето се откъсне да избяга.

Заекът дошъл на себе си чак в гората. Той почнал да проклина хората, заради тяхната неблагодарност. После решил да отиде при месеца и да му се оплаче. То се разбира, че поне там ще бъде награден.

Стигнал той в сребърната колиба на месеца. Поклонил се и казал:

— Казах на хората каквото трябва.

— Тъй ли? Че аз не съм те пращал никому нищо да казваш.

— Но нали беше пратил Сечко-Бечко? Аз го намерих край пътя, че бере душа от умора. Той ми каза твоите думи и аз побързах да зарадвам с тях хората.

— Не си сторил зле. Ами те зарадваха ли се много?

— Никак не се зарадваха. Вместо да ми се отблагодарят с някой дар, те ме съсипаха от бой. Едвам се отървах.

— Повтори ми що си им казал!

— Казах им: „Както месецът залязва, тъй и вие умирате; и както месецът умира, тъй и вие залязвате.“ Мисля, че не съм сбъркал. Имай предвид и това, че за много късо време съм изпълнил поръчката.

Месецът се ядосал. Той викнал:

— Как смееш да казваш от мое име на хората думи, които никога не съм казвал?

И го цапнал с тоягата си по носа. От тогава муцуната на заека е разцепена над устата.

А бръмбарът отишъл при хората много по-късно от заека. Той им предал истинските думи, що бил му казал месецът, но хората се били напатили от подигравката на заека, та не му повярвали. Затова и до днес много малко хора вярват, че след като умрат, ще се родят отново подир време. Месецът наградил бръмбара, като му дал най-дългите рога, каквито имат насекомите. И затова между всички бръмбари, буболечки и пеперуди, Сечко-Бечко има и днес най-големи рога. Те са толкова дълги, че му пречат да върви.