Майкъл Еберхарт
Задължен да мълчи (9)

Глава осма

Макбийн ни придружи надолу по слабо осветения коридор до една малка ниша. Две униформени ченгета се бяха пльоснали на въртящите се столове зад очуканото бюро. Те сърбаха кафе и си разправяха смешки. Като видяха Сара, очите и на двамата станаха на ластици. Даже да беше опряла пистолет в челото на Макбийн, пак нямаше да забележат нищо.

— Искам копие от полицейския доклад — каза Сара на Макбийн.

— Ти гледай да не ти падне полата, адвокатке. За доклада не се грижи, ще го получиш.

Сара го прониза с поглед.

— Да се надяваме — кимна тя, отново без да обърне внимание на мръснишкото подмятане. — Знаеш, че не мога да взема никакво отношение, преди да се запозная с уликите.

Макбийн нямаше какво да губи в случая, защото тя така или иначе щеше да получи копие от прокурора преди съдебното заседание. Освен това явно хранеше някакви надежди Сара да склони Джаред да си признае всичко достатъчно бързо, за да може информацията за това да влезе в новините по телевизията още довечера.

— Ето. — Макбийн извади от чекмеджето на бюрото няколко листа и докато вървяхме към килията, където беше затворен Джаред, ги подаде на Сара. Сетне отключи с един голям ключ стоманената врата и тя се залюля на пантите си. — Само имай грижата да му втълпиш едно — че прокурорът ще оцени както подобава усърдието му.

Преди Сара да може да му отвърне и двамата изведнъж се вцепенихме от вида на човешката купчина в ъгъла на студената клетка. Облечен в затворнически дрехи, Джаред седеше в локва от собствената си урина и се тресеше неудържимо.

Макбийн се ухили до ушите.

— С пръст не сме го пипнали — заяви той и затръшна вратата след себе си.

Сара клекна до Джаред, който беше пъхнал главата си между коленете и се люлееше напред-назад.

— Добре ли си? — попита тя, като го докосна нежно по рамото.

Джаред не отговори. Вместо това той покри главата си с ръце, сякаш искаше да се защити от злите сили, които го бяха наобиколили.

За пръв път през този ден видях, че Сара губи контрол над себе си.

— Дай да видим с какво разполагат — казах, като посочих полицейския доклад в ръцете й.

Тя седна на крайчеца на старото подобие на легло и започна да чете доклада. Контрастът между чистата й пола и мръсния дюшек беше поразителен, но нищо не можеше да се направи. Докато на нея май не й пукаше особено, аз гледах да стоя по-надалеч от гъмжащата със зарази постеля. Но след като огледах малката стая, установих, че единственото друго място за сядане беше тоалетната чиния от неръждаема стомана, върху чиято седалка се забелязваха засъхнали петна урина. Неохотно седнах до Сара. Стоманената рамка изстена от прекомерната тежест.

Сара ми подаваше листовете, след като ги прочетеше. Скоро ми подаде и последния и се загледа в Джаред, който изобщо не беше помръднал през цялото това време.

— Не виждам защо смятат, че изобщо има някакви основания за арестуването му — избързах аз.

Сара ме погледна въпросително, май без да споделя моя оптимизъм.

— Наистина ли така мислиш?

— Горе-долу. Онова хлапе Бъртън даже не е могло да разпознае физиономията му измежду шестте снимки. — Бях прочел, че шестте снимки са били показани на момчето ден след нападението. Едната била на Джаред.

— Дори ако пренебрегнем този факт, те имат достатъчно силен довод. Имат описание на колата му… Но — Тя се поколеба за миг, сякаш съобразяваше нещо. — Всъщност опаковката от бонбоните, която са намерили вътре в колата, ще му изяде главата.

— Не се излагай — казах. — Има стотици коли наоколо, които по един или друг начин отговарят на непълното описание, дадено от момчето.

Сара ми хвърли поглед, с който сякаш искаше да каже „размърдай си малко мозъка“.

— Не и при положение че опаковката от дъвчащите гумени мечета на жертвата се намира на предната седалка.

Аз тръснах глава. Нещо не се връзваше. Изглеждаше прекалено нагласено.

— Преди всичко трябва да изчакаме предложението, което ще му направи прокурорът — реши тя.

— Няма смисъл.

— Защо?

— Защото знам нещо, което ти не знаеш.

На Сара изобщо не й хрумваше какво имам предвид.

— Ще ми кажеш ли най-сетне?

— Опаковката на гумените мечета.

— Какво по-точно?

— Ами, мога да се закълна, че не я видях вътре в колата.

— Нещо не те разбирам — поклати глава тя. — Ти пък кога си бил в колата на Джаред?

— Докато те чаках в имението, надникнах вътре. И мога да ти кажа, че на предната седалка нямаше никаква опаковка от дъвчащи гумени мечета.

Сара ме погледна озадачено.

— Сигурен ли си?

— Хубава работа. Човек не вижда всеки ден шевролет модел петдесет и шеста година. Това пробуди интереса ми. Наистина в купето имаше всякакви боклуци, но по средата на предната седалка нямаше нищо. Убеден съм.

Тя премести тежестта на тялото си върху леглото и старата развалина изскърца.

— Мислиш, че някой я е сложил нарочно там?

— При Макбийн всичко е възможно.

Беше й доста трудно да проумее, че полицията може да подхвърля улики.

— Май гледаш много телевизия — сряза ме тя. — Те няма да направят такова нещо.

— Наистина, рядко го правят — признах. — Но се случва. И не го знам от приказки, а като човек, който е стоял с Макбийн от двете страни на барикадата.

Сара наведе глава и мълчаливо се втренчи в доклада, който лежеше на скута й. Знаех, че е съкрушена от чутото, както и от непосилната отговорност, която лягаше на раменете й. Обикновено случаите изглеждат твърде ясни според полицейските доклади. Най-опасното нещо е да си създадеш мнение, преди да си проучил и изяснил всички възможни факти.

— Стани ортак на дявола — посъветвах я. — Не вярвай нито на една дума от полицейския доклад, без значение дали е в ущърб или в изгода на клиента ти. Проверявай абсолютно всичко сама. — Махнах с ръка към Джаред, чиито рамене бяха започнали да се тресат от плач. — Това се отнася с пълна сила и за неговите приказки — прошепнах. — Ако изобщо го навиеш да си отвори устата.

Сара докосна ръката на Джаред.

— Джаред — каза тя с майчинска интонация, — трябва да поговорим.

Той повдигна малко глава, тъй че да се видят очите му. Те бяха тъмни и подути и гледаха право в мен.

— Кой… кой е този? — попита страхливо.

— Хънтър Добс — отвърна Сара. — Нали си спомняш, че го видя в имението? Той е адвокат по наказателни дела от Сан Франциско.

Джаред се огледа бързо наоколо, сякаш едва сега разбра, че е арестуван.

— Къде ми е герданът?

— Гердан? — удиви се Сара.

Очите на Джаред бяха станали огромни като палачинки.

— Коженият ми гердан — заекна той. — Искам си го обратно.

Ако не беше толкова потискащо, щеше да падне голям майтап. Току-що беше арестуван за твърде сериозно престъпление, с вероятност да изгние зад решетките, а той се тормозеше за тъпия си гердан.

— Ще видя какво мога да направя — обеща топло и с разбиране Сара. — Но сега трябва да поговоря с теб какво точно се случи.

— Нищо не се е случило, тъй че отиди да ми вземеш гердана.

— Обикновено не се позволява да се държат лични вещи, след като влезеш тук — намесих се аз в желанието си да й помогна.

— Но той е част от мен — изпищя Джаред и скочи на крака. — Без него съм кръгла нула. Трябва да ми го върнете. — Той сграбчи Сара за ръката и я повлече към вратата на килията. — Донеси го, моля те!

Сара се опита да се отскубне.

— Боли ме така — извика тя.

Той я хвана за раменете и започна да я разтърсва като парцалена кукла, викайки:

— Защо не ми помогнеш?

Търпението ми преля. Дръпнах Джаред и го хвърлих на леглото.

— Я мирясай! — изкрещях.

Докато Сара си оправяше дрехите, аз допрях показалеца си до слепоочието и завъртях ръка. На езика ми беше да я попитам как изобщо са наели на работа такъв кукумицин.

Сара ми хвърли един от своите погледи, означаващ „страшно ти благодаря“. Свих рамене и се дръпнах, като клатех глава. Исках единствено да се махна оттук. Къде се бавеше тоя Макбийн? Нали двайсетте минути вече изтекоха?

Приближих се до нашарената с надписи стена и се опрях на нея, за да имам готовност, ако Джаред пак подивее.

— Знам, че те е страх — каза Сара, — но разбери, че трябва да говориш с мен.

Джаред започна да трепери като малко кутре, захвърлено на студа.

— Госпожица Харис ще ти донесе гердана — намесих се аз, като съзнавах, че няма такава вероятност. Но ако тази лъжа можеше да го укроти, си струваше да го излъжа.

Джаред вдигна глава и погледна нетърпеливо Сара.

— Наистина ли?

— Само ако и ти ми помогнеш.

Очите на Джаред се напълниха с кръв, докато се мъчеше да проумее за какво става дума.

— Нищо не съм направил.

Сара се пресегна, вдигна полицейския рапорт, който в схватката беше паднал на пода, и му подаде снимката на Дани Бъртън.

— Виждал ли си някога това момче?

— Никога — отговори Джаред без капчица колебание.

— Можеш ли да обясниш как опаковката от неговите дъвчащи гумени мечета се е озовала в твоята кола?

Джаред обиколи с поглед стаята и отново се втренчи в Сара.

— Дъвчащи какво…? — попита той, като че ли за пръв път чуваше тези думи.

— Дъвчащи гумени мечета — повтори Сара. — Вид бонбони.

Джаред оживено поклати глава.

— Няма такова нещо. Ако казват, че е имало бонбони в колата ми, значи лъжат.

— Сигурен ли си?

— Как няма да знам какво има в собствената ми кола?

— Знаеш ли нещо относно нападението над момчето?

Раменете на Джаред увиснаха. Явно нейните въпроси го бяха изморили.

— Всеки знае за това — измърмори той накрая. — Нали писаха във вестниците?

— Извинявай — каза Сара. — Бях извън града.

Джаред пое дълбоко въздух и бавно го изпусна.

— Те си търсят изкупителна жертва и сигурно аз съм им се сторил най-подходящият.

Сара потърси очите му.

— Сигурен си, че не знаеш нищо друго за нападението, освен това, което си прочел или чул?

— Точно така. — Изразът на Джаред стана отчаян и умоляващ и той хвана китката на Сара. — Моля те, кажи им, че ако ми върнат гердана, ще се съглася да говоря.

— Не — отсече тя. — Искам да ми обещаеш, че няма да разговаряш с никого, докато аз не кажа, че може.

Той наведе главата си и я поклати бавно.

— Обещай ми — повтори Сара.

— Добре, няма — отрони накрая Джаред.

Чух дрънкане на ключове в коридора. Почуках на вратата на килията и след като Макбийн отвори, изчаках първо да излезе Сара. Докато минаваше край мен, тя леко ми се усмихна. Знаех какви мисли й се въртят в главата. Това беше най-сериозният случай, с който се бе захващала и сигурно имаше доста колебания и съмнения. Не бях сигурен дали ще може да се отърве от тях. Иначе смелост и решителност изобщо не й липсваха, бях се уверил идеално в това. Но гаврата с дете беше сред най-мръсните случаи, на които можеше да се натъкне един адвокат, занимаващ се с наказателни дела. Комбинацията от опитен прокурор, печен следовател и симпатична жертва беше в състояние да притесни и най-каления адвокат. А доколкото това бе първият случай на Сара, беше повече от ясно колко много не й достига.