Майкъл Еберхарт
Задължен да мълчи (37)

Глава трийсет и шеста

Когато съобщих на Прайст, че Джаред отхвърля предложението, Браг излезе от кабинета на съдията, без да каже и дума. Той навярно си беше въобразявал, че Джаред не само не може, но и няма да откаже. Знаех, че в момента Браг се чувства така, както се бях чувствал и аз; с това, което Мери Бъртън, а най-вероятно и синът й, се канеха да кажат, сигурната съвсем доскоро победа на прокурора се бе спукала като балон.

Процесът се възобновяваше, за да произнеса встъпителната си реч. След това щеше да продължи в понеделник сутринта, когато щях да призова първия си свидетел. Докато чакахме съдебните заседатели да заемат местата си, мислено се подготвях за това, което щях да кажа. Встъплението ми щеше да бъде съвсем кратко. Просто щях да обобщя показанията на свидетелите си.

— Може да започвате, господин Добс — каза Прайст.

Аз пристъпих към сектора на съдебните заседатели.

— Дами и господа, сега ще направя кратък преглед на това, което защитата смята за важно да изтъкне, но първо искам да ви съобщя, че защитата не чувства необходимост да представя каквито и да е доказателства. Спокойно можем да се опрем на доказателствата, представени вече от обвинението. Защо, бихте се попитали?

Замълчах, за да подчертая важността на онова, което се канех да кажа.

— Защото обвиняемият се смята за невинен и това предположение остава в сила до момента, в който обвинението не докаже подложените на основателно съмнение елементи на престъплението. Може би някои от вас ще погледнат на тези основателни съмнения като на митична завеса, зад която всички адвокати се крият. Но това не е така. Те са в основата на нашата правна система, която сте се заклели да поддържате.

Изправих се пред Браг; както винаги, той се правеше на незаинтересован, драскаше нещо в папката си, потънал дълбоко в стола, и по лицето му се четеше скука.

— Не трябва да искате от адвоката да разсее вашите съмнения — повиших глас аз, като посочих към прокурора. — Защото това е негова работа. Ако във вас има и най-малкото съмнение, че престъплението не е извършено от моя клиент, това е всичко, от което имате нужда. Друго не ви трябва. Защо? Защото това означава, че прокурорът не е успял да се справи със задълженията си.

Погледнах надолу към Браг и поклатих глава.

— Господин обвинител, по всичко личи, че сте забравил какво представлява един процес. Казах забравил, защото знам, че тази материя се изучава във всички юридически факултети. Но изглежда част от знанията са закърнели във вас. — Наведох се към Браг. Лицата ни бяха на сантиметри едно от друго. — Къде е вашето доказателство? Всички ние много търпеливо го чакахме. Или може би забавянето ви се дължи на факта, че така и не сте намерил доказателство? И моят клиент седи тук, просто защото сте имал нужда от изкупителна жертва? Вие арестувахте и обвинихте господин Джаред Рейнър, за да премахнете напрежението, което се бе създало около вашата служба. Толкова ли ви измъчи това напрежение, господин Браг? Та се наложи да обвините клиента ми въз основа на жалки доказателства, за които ние бяхме принудени да слушаме тук дни наред!

Браг погледна към Прайст. Очаквах протеста му във всеки един миг. Бях излязъл от допустимите граници на встъплението. Борех се със зъби и нокти за своята победа. Реших, че съм изложил позицията си и вече е време да хвърля светлина върху свидетелите, които възнамерявах да призова.

— Защитата ще призове двама, най-много трима свидетели. Единият ви е познат, за другите двама още не сте чували. Моят пръв свидетел ще бъде Каръл Сийли, продавачка в дрогерия. Тя ще обясни, че не само добре си спомня Дани Бъртън и неговата покупка на опаковката с дъвчащи гумени мечета през нощта, когато е бил нападнат, но също така си спомня и факта, че Дани Бъртън е бил с ръкавици на ръцете през цялото време на престоя си в магазина.

Изведнъж главите на съдебните заседатели се обърнаха като по команда към дъното на съдебната зала. Един униформен полицай бързаше към заседателната маса. Той прошепна нещо на Макбийн, който незабавно го последва. Подобно на всички и аз нямах никаква идея какво се е случило.

Спрях, за да дам възможност на съдебните заседатели да се успокоят.

— Следващите ми свидетели ще бъдат майката на Дани Бъртън и евентуално самият Дани. — Изпитах леко колебание, когато забелязах как две съдебни заседателки се спогледаха. Те, разбира се, не одобряваха мисълта Дани Бъртън отново да бъде травмиран със спомена от онази нощ.

— Ще призова единият от тях или и двамата, защото вие имате нужда от отговор на един много важен въпрос. Въпрос, повдигнат лично от лейтенант Макбийн. Ако си спомняте, лейтенант Макбийн ме попита… не се побоя да поиска да му обясня как биха могли да се появят отпечатъците от пръстите на Дани Бъртън върху опаковката с бонбоните, ако не става дума за една и съща опаковка, онази, която Дани бе изгубил. Спомняте ли си? — Няколко съдебни заседатели кимнаха и аз продължих нататък: — Моите свидетели ще отговорят на въпроса на Макбийн. И след като чуете техния отговор, ще се убедите, че единствената улика, която пряко свързва моя клиент с нападението, всъщност е била подхвърлена. — Посочих към празния в момента стол на Макбийн. — Двама или трима свидетели ще са ми достатъчни да ви убедя, че моят клиент, господин Джаред Рейнър, е задържан единствено по вина на лейтенант Макбийн.

Точно както Прайст бе обещала, съдебните заседатели бяха разпуснати до понеделник. Аз и Джаред изчакахме залата да се опразни. Той искаше да ми каже нещо.

— Ами мен? Няма ли да призовеш и мен като свидетел?

— Няма причина да го направя. Обвиняемият може да свидетелства единствено, при положение че това е абсолютно наложително.

Джаред погледна към Сара — явно разчиташе, че тя ще го подкрепи.

— Но те искат да ме чуят.

— Моментът не е толкова критичен — каза тя и го докосна по рамото. — Имай доверие на Хънтър.

Джаред поклати глава.

— За разлика от другите свидетели, ако макар само за миг си помислят, че ги лъжеш за нещо — допълних аз, — те ще гласуват задължително против теб, без значение колко е слабо обвинението.

— Но те няма да си помислят, че ги лъжа — каза той и в този миг вратите на служебния изход на съдебната зала внезапно се отвориха. Макбийн и онзи полицай, който го беше извикал преди малко, ни видяха и се затичаха право към нас.

— Той е мъртъв! — извика Макбийн, когато наближи.

Първата ми мисъл беше, че става дума за бащата на Сара.

— Айвъри? — изтърсих аз.

— Айвъри ли? — смутено отвърна Макбийн. — Аз говоря за Майлс.

— Боби Майлс! — възкликнах. — Как така?

— Гърлото му е било прерязано от ухо до ухо.

Аз подскочих.

— Майната ти, нали те предупредих, че са по петите му.

— Пазех го по най-добрия възможен начин.

— Не ми звучи така!

— Абе я се разкарай! — изкрещя ми той. — Затворът не е дискотека. Понякога стават такива работи.

— И както гледам, нямаш и най-малка представа кой може да го е направил?

— Не — отвърна с равен глас Макбийн. — Но който и да е бил, явно е трябвало да докаже на някой друг, че го е извършил.

— За какво говориш?

— Обецата на момчето е откъсната с месото. Ще намерим у кого е обецата и ще заловим убиеца.