Майкъл Еберхарт
Задължен да мълчи (35)

Глава трийсет и четвърта

В Калифорния е задължително всяка страна да представи на другата имената на свидетелите, както и информация за всяко изявление, което те възнамеряват да направят на процеса. Аз се бях разположил в кабинета на Прайст, стиснал в ръка онова, което според мен щеше да предизвика истински обрат в делото — извлечение от интервюто с госпожа Бъртън.

След като изчете доклада ми, Браг метна листовете върху бюрото на Прайст и заяви, че се нуждае поне от седмица, за да провери достоверността му.

— Кога получихте тази информация? — попита Прайст.

— Миналата нощ. — Аз се обърнах към Браг, който седеше вляво от мен. — Можех да я имам и по-рано, но нито момчето, нито майка му поискаха да разговарят с мен.

— Вината не е в нас — вдигна рамене Браг. — Просто не си избрал най-верния подход.

— А ти просто нареди на свидетелите да не разговарят със защитата — повиших глас аз. — А Макбийн ми забрани да припарвам в къщата им.

Браг махна с досада.

— Чувах за това. Майката сама бе потърсила помощта на Макбийн.

Изобщо не му се вързах.

— Добре тогава.

Прайст разлистваше доклада ми.

— Какво има да съобщава нейният син?

Браг се омръзна. Той се боеше от отговора ми повече, отколкото и Прайст.

— Още не знам — казах. — След целия шум, който вдигна този процес, бащата на Дани се е появил със съдебно решение за право да го посещава. До утре Дани е с него.

Прайст кимна.

Браг удари с ръка по доклада, пренебрегвайки важността му.

— Изобщо не знам за какво е цялата тази шумотевица. Какво лошо има, ако лейтенант Макбийн е решил, че някога в бъдещето тази опаковка може да се окаже важна?

— Само защото е възнамерявал да я подхвърли като улика.

— Наясно съм какво ти се върти през цялото време в главата, защитник. Съдебните заседатели също са наясно — повдигна веждата си Браг. — Те не изглеждат като хора, които се пребиват да ти вярват. Защо пък аз да го правя?

— Тогава още нямах доказателството.

— И все още го нямаш. Всичко това е една спекулация.

Прайст се обърна към мен.

— Съгласен ли сте на отлагане с няколко дни?

За миг се замислих. Бях сигурен, че Джаред няма да се съгласи да загубим нито ден. Беше казал това ясно още в началото. Освен това, нямах намерение да бутам гювеч на Браг, че да има достатъчно време да измисли някакво оправдание за подозрителните действия на Макбийн.

— Жертвата в този процес е Дани Бъртън. И полицията, и прокуратурата отделиха десетки часове да разпитват и него, и майка му. В случая не говорим за нов свидетел, който изневиделица съм измъкнал от шапката си. Всичко, което се искаше от тях, бе да проведат серия от разговори с момчето и майка му. Колко време, по дяволите, ще им трябва още за това?

Щом свърших, Браг се наведе към мен.

— Аз съм този, който решава колко време ще ми е необходимо, за да проведа разследването си. А не някакъв изветрял адвокат.

Съдията удари с ръка по бюрото.

— Господин Браг, аз пък съм тази, която определя начина за протичане на процеса. Достатъчно ясно ли се изразих?

Прокурорът кимна от възпитание.

— Разбрахте ли, господин Браг?

— Да — каза той, скърцайки със зъби. — Идеално ви разбрах.

Като въздъхна дълбоко, тя погледна към мен.

— Вие няма да се съгласите на удължаване на процеса, без значение за какво време става дума, така ли?

— Няма да бъде в интерес на клиента ми.

По лицето на Прайст премина сянка на несигурност. После, без да каже и дума, тя излезе от стаята. С Браг седяхме мълчаливо и я чакахме. След няколко минути съдията се върна, придружена от Макбийн.

— Запознат ли сте с този доклад? — попита тя лейтенанта.

Изражението му стана гневно.

— Добс ми връчи копие — изръмжа Макбийн. — Но всичко това представлява само купчина лайна!

Браг скочи и хвана лейтенанта за ръката. Той знаеше нещо, което онзи още не знаеше: че търпението на Прайст е пред изчерпване.

— Една секунда — каза прокурорът, направи знак с ръка и отведе побеснелия лейтенант в ъгъла на стаята.

— Отговори ми само на едно нещо — изсъска му той. — Не виждаш ли, че тя вече бълва пламък и дим?

Макбийн измъкна ръката си от хватката на Браг и се намръщи.

Прайст пусна една тънка усмивчица, докато ги гледаше в ъгъла, залепени един за друг като сиамски близнаци.

— Лейтенант? — попита тя. — Доколкото разбрах, вие сте запознат с целия доклад?

— Да, с целия — изпъшка Макбийн.

— В такъв случай, колко време ви е необходимо, за да установите неговата достоверност?

— Не виждам необходимост от това. Няма какво да се разследва.

Браг трепна. Той не бе имал време да предаде на следователя си, че току-що бе настоявал за удължаване на процеса. Това бе всъщност причината Прайст сама да доведе Макбийн, а да не изпрати прокурора.

— Защо мислите така?

— Защото както аз виждам нещата, от едната страна са моите твърдения, а от другата — нейните.

— А вероятно и тези на сина й — допълни съдията.

Макбийн издаде пренебрежителен звук с уста.

— Момчето няма никакво значение. То говори само това, което му каже майка му. Съдебните заседатели сами ще могат да се убедят в това.

— Значи вие не смятате, че има нужда от удължаване на процеса?

Макбийн отговори, без да погледне към Браг.

— Няма причина.

— Но вие ще искате да се обсъди това, което майката е споделила с господин Добс?

Макбийн се поколеба, след като видя как Браг отиде до прозореца и се загледа към парадния вход на съдебната зала. На стълбите вече се тълпяха репортери, озадачени от закъснението.

— Да, със сигурност бих настоявал за това — отвърна накрая Макбийн.

— Господин Добс? — обади се Браг, все още с гръб към мен. — Защо сте толкова убеден, че опаковката не се е намирала в колата по време на претърсването й? Или това е просто един от евтините ви адвокатски номера?

— Никакъв номер не е — започнах да обяснявам. — Бях пристигнал в имението на Харис само час преди ареста на Рейнър. Държа да ви кажа, че съм голям любител на старите автомобили.

— Например на шевролет — лимузина, модел хиляда деветстотин петдесет и шеста — вметна Прайст.

— Точно така. Щом видях тази кола, паркирана в двора, веднага надникнах вътре. Съгласен съм — кимнах в посока на Макбийн, — че хаосът във вътрешността на колата бе пълен. Но, заклевам се в живота си, не видях нищо на предната седалка.

— Голям праз — озъби се Макбийн. — При положение че не си търсил нещо определено.

— Както и да е — демонстрирах пълна липса на интерес към думите на Макбийн.

— Ако си толкова сигурен, по дяволите — допълни Макбийн, — защо не влезеш в ролята на негов свидетел, наместо да се правиш на скапан адвокат?

Като имах предвид от чия уста излязоха тези думи, направих се, че не съм чул последните.

— Кой ще повярва на човек, който не само е приятел на семейството, за което е работил Рейнър, но на свой ред използва адвокатските услуги на дъщерята на работодателя? На всичкото отгоре — казах, загледан в гърба на Браг, — със сигурност ти си проверил обстоятелството, че в Сан Франциско срещу мен има повдигнато обвинение, касаещо директно моята професионална чест и доблест. Тоест, доверието в мен би трябвало да клони към нула.

Макбийн отметна глава.

— Точно затова не трябва да вярваме на думите ти.

— Не ме е еня на какво вярваш — на свой ред се озъбих аз. — Просто отговарях на въпроса на Браг.

Макбийн вдигна дясната си ръка и я насочи към мен.

— Опаковката си беше в колата и ти чудесно знаеш това.

— Добре, добре — прекъсна ни Прайст и погледна към Браг, който все още изучаваше тълпата долу. — В крайна сметка, на какво се спираме?

— Може би не подходихме правилно към въпроса — каза областният прокурор с лек ентусиазъм в гласа. — Така, както аз виждам нещата, господин Добс има намерение да използва свидетелството на продавачката, която ще каже, че момчето е носело ръкавици.

— Но тя не може да знае дали то не ги е свалило щом е излязло от магазина — прекъсна го Макбийн.

Браг направи знак с ръка на Макбийн да пази тишина.

— Нека за момент да допуснем, в името на спора, че Мери Бъртън и нейният син единодушно държат на твърдението си във връзка с това, което си направил с опаковката при разпита. Ако слеем това показание с факта, че единствената вещ с отпечатъци на момчето, намерена в колата, представлява идентична опаковка с бонбони, ами тогава излиза — взе да клати глава той, — че наистина разполагаме с чудесна улика.

Макбийн направи крачка към прокурора.

— Какво искаш да кажеш?

— Наместо да се чудим дали да удължаваме процеса, защо просто не обсъдим евентуалната присъда?

— Не става! — извика Макбийн и сграбчи Браг за раменете, обръщайки го с лице към себе си. — Намирам се само на косъм от това да докажа, че Рейнър носи отговорност и за изчезналия Гари Косгроув.

Прокурорът се намръщи и свали ръцете на Макбийн от себе си.

— И какво от това, че няколко хлапета са видели, че момчето на Косгроув се качва в някакъв червен блейзър? Какво от това, че и Рейнър е имал достъп до същия модел кола? — Браг рязко поклати глава. — Всичко това е съвсем недостатъчно.

— Трябва ми само малко време — настоя Макбийн. — Ще се добера до още факти.

— Не ме разбираш — каза Браг. — Намираме се твърде далеч от доказването на факта, че Рейнър е шофирал този блейзър или че изобщо някой се е качвал на него. Даже не знаем дали момчето наистина е пострадало. Засега нямаме нищо. Нямаме дори труп. Така че — разпери ръце Браг и се обърна към Макбийн, — какво изобщо си въобразяваш, че правиш?

Имах чувството, че Браг обяснява в какво са затънали те двамата не само на Макбийн, но и на самия себе си.

— Нямаме никакво време — допълни Браг и отново се приближи до прозореца и погледна навън. — Ако се доберем до нещо ново, ще повдигнем обвинение в убийство. Но по отношение на този процес, просто забрави за тази възможност.

— За протокола — избухна Макбийн. — Не съм съгласен с нито едно от нещата, които казваш!

— Няма нужда да си съгласен — заяви Браг и се обърна към мен. — Какво е необходимо, за да се споразумеем за присъдата?

— Ще видя дали клиентът ми ще се съгласи на една година затвор и три години условно.

— Това е тъпа шега! — извика Макбийн.

Прайст се засмя. Тя вероятно беше също толкова изненадана от промяната в позицията на Браг, колкото и аз. За пръв път от началото на делото се появяваше някаква възможност за споразумение между страните.

— За условна присъда с периодично разписване ли става дума? — попита Браг.

— На кой му пука? — свих рамене аз. — При другия вариант той просто ще напусне областта. И ще изчезне от живота ти завинаги.

Браг наведе глава и се зае да обмисля предложението.

— Хайде, Джей Джей — обади се Макбийн, — не може сериозно да смяташ…

— Виж какво — наежи се Браг, като почти допря с носа си носа на ченгето. — Ти за последен път ми дишаш във врата.

Макбийн го изгледа, после обърна очи към мен и отново към Браг.

— За какво, по дяволите, говориш?

— За това говоря, което направи с проклетата опаковка — разкрещя се Браг. — Сега не разполагаме с едно сигурно нещо.

— Нищо не се е променило, освен това, че едно десетгодишно момче и майка му малко са се объркали. Съдебните заседатели ще повярват в крайна сметка на мен.

— С твоите предишни изпълнения, Добс може да те накара да коленичиш и да молиш за милост само в рамките на десет секунди.

— Какви предишни изпълнения?

— Ти си се показал веднъж като мошеник, Бил. В Сан Франциско. А сега правиш същото нещо тук.

— Изобщо не искам да слушам брътвежите на човек, който щеше още да бере грозде, ако не бяха мангизите на баща му.

Браг шумно въздъхна.

Макбийн май веднага си даде сметка, че всички политици задължително са дебелокожи същества и с лични атаки няма да стигне доникъде. Той сложи ръка на рамото на Браг, сякаш бяха приятели от детинство.

— Ние сме от един отбор, нали, Джей Джей? Все още можем да спечелим играта. Сигурен съм.

Браг се отскубна от прегръдката на Макбийн и пак отиде до прозореца.

— Има един голям проблем, на който не обръщаш внимание. — Той посочи към прозореца. — След като семейство Бъртън заемат свидетелската банка, тези акули отвън ще те изядат с парцалите. Всяко обвинение, повдигнато срещу теб от завършването на полицейската академия, ще се появи на първите страници на вестниците. Тези съдебни заседатели не са изолирани и на теб ти е добре известно какво означава това — продължи Браг. — Даже и миналото ти да не бъде изнесено в съдебната зала, журито ще знае всичко.

— Нали им е забранено да четат вестници и да гледат телевизия? — възрази Макбийн, но си личеше, че куражът му го е напуснал.

— Къде живееш ти, момко? — потупа Браг лейтенанта по рамото, докато минаваше покрай него. — Съдебните заседатели ще имат много повече информация, отколкото адвокатът с неговите голи твърдения.

Объркан, Макбийн отпусна ръце.

— Съгласен — каза Браг и ми протегна лапа. — Една година затвор и три години условно без разписване.

Аз станах на крака.

— Решението не е мое. Все пак ще го съобщя на Рейнър и ще ви предам мнението му.

Тръгнах към вратата, но Браг извика след мен.

— Направи всичко възможно да кандърдисаш виновната отрепка да приеме, защото мога да си променя решението.

Този път не оставих нещата без последствия и реагирах веднага.

— Виновна отрепка значи? А само преди секунда се държеше така, сякаш си мислеше, че всичко срещу него е скалъпено.

— Стига, Добс. Постъпвам така, както смятам за правилно. Най-лесно е да извадиш патлака. Ама за целта се иска далеч по-солидно разследване. — Той хвърли поглед към Макбийн, който се беше стоварил в стола на прокурора с наведена глава. — Едно от моите първостепенни задължения като областен прокурор е да следя за спазване на справедливостта. Само защото поставям под въпрос някои от действията на полицията, не означава, че оправдавам клиента ти и не го намирам за виновен.

— Знаеш ли къде те стяга чепикът, Браг — извиках. — Теб не те интересува справедливостта. Ти даже нямаш и най-малка представа какво е тя. Интересува те единствено това, което е добро за теб. Искаш да се харесаш на журналистите, нали? — посочих към настръхналите и готови за действие екипи отвън. — Изпитваш ужас, че при загуба на делото ще трябва да се разделиш с политическата си кариера.

— Предайте предложението на клиента си, господин Добс — прекъсна ме Прайст, уплашена, че след малко всякаква надежда за споразумение ще отпадне.

Но аз знаех нещо, което съдията не знаеше. Браг никога нямаше да изтегли предложението си. Твърде много се боеше от загубата.

Не можах да се сдържа да не се озъбя за финал.

— Голям цирк направи, Браг. Мисля, че от самото начало си знаел, че уликата е подхвърлена и въпреки това повдигна обвинение. Сега вече времето неумолимо тече и май ще се наложи да превърнеш Макбийн в изкупителна жертва.

— Запази си мнението за себе си — каза безизразно Браг.

Погледнах Макбийн, който внимателно ни наблюдаваше и слушаше какво си говорим.

— А ти, лейтенант, можеш да започваш молитвите. Защото ако Рейнър отхвърли сделката, ще бъдеш разпънат на кръст. Това, което Браг каза тук, е нищо, в сравнение с помията, с която ще те залее, ако загуби. Той няма да позволи на никого да провали възхода му към губернаторската резиденция.