Майкъл Еберхарт
Задължен да мълчи (26)

Глава двайсет и пета

— Всички да станат — изрева тържествено старият съдебен плъх Били Данкс, щом съдия Прайст, облечена в току-що изгладена черна тога, изприпка нагоре по дървените стъпала да заеме мястото си. — Щатът Калифорния срещу Джаред Рейнър, председател съдия Мери Джейн Прайст.

Обикновено стомахът ми не се събираше на топка преди началото на процеса, но случаят с Джаред беше по-различен. И не защото не познавах съда и участниците в процеса или пък не бях достатъчно наясно със сериозността на обвиненията. Имах твърде голям опит, за да не се впечатлявам от тези неща. Всичко идваше от дълбокото ми убеждение, че Джаред е невинен. Според мен Дани Бъртън изобщо не беше единствената жертва на този процес. Джаред Рейнър бе задържан заради мръсотиите на едно ченге. Сега от мен зависеше дали щях да успея да изоблича лейтенант Джеймс Макбийн и да върна свободата на Джаред, който, подобно на всички нас, я ценеше до болка. Отговорност, чиято тежест добре съзнавах.

Вдясно от мен Джаред, издокаран в един от сивите костюми на Айвъри, ми хвърли напрегнат поглед. Като изключим брадата, той нямаше нищо общо с онзи шантав параноик, който само преди месеци скимтеше като пеленаче, докато се търкаляше в собствената си урина. Изглеждаше пълна противоположност на образа, който, бях убеден, щеше да се опита да представи тук Браг. До него седеше Сара, която ми се усмихна сковано, щом погледите ни се срещнаха. Всички чакахме съдията да започне. Сара бе облечена в костюмче, което тя наричаше „убиец на съдебни заседатели“ — прилепнали по тялото й сако и пола от фин вълнен плат в класическо сиво. Кройката беше такава, че хем впечатляваше съдебните заседатели от мъжки пол, хем не дразнеше излишно съдебните заседатели от женски пол.

На предната редица точно зад Джаред седеше Айвъри, изписал на лицето си типичното за него стоическо изражение — прекрасно изглеждащ шейсет и пет годишен мъж със здрав тен, елегантно облекло и приятни обноски.

Изборът на съдебните заседатели бе отнел по-голямата част от седмицата. Винаги е трудно да намериш дванайсет човека, особено за такъв широко коментиран процес, които, въпреки всекидневната бомбардировка от страна на медиите, все още да са запазили съзнанието си необременено. От деня, в който Джаред бе арестуван, всички медии бълваха единствено информации, обслужващи тезите на обвинението. Според тях прокурорът разполагаше с милион доказателства, процесът бе ясен като две и две четири и всичко бе чиста формалност, представляваща само загуба на време и средства от страна на властите.

Колкото до мен и Браг, ние знаехме, че не е точно така. Единственото сигурно нещо бе неясният изход на процеса. Бях спечелил повечето си дела, без да имам и капчица сигурност до края. Това определено важеше и за Браг. Никога не знаеш какво точно ще решат дванайсетте съдебни заседатели. Всичко си беше чист късмет.

Браг, който седеше вляво от Макбийн, нервно се въртеше на стола. Ако сега той загубеше тази, според поддръжниците му, вързана му в кърпа битка, всички шансове да бъде следващият губернатор се стопяваха. Нито връзките, нито парите щяха да му помогнат. Голямото напрежение си казваше думата и при него.

— Искам да напомня на уважаемата публика да пази тишина по време на разискванията — каза съдия Прайст, стрелкайки залата с очи от високия си трон. Тя бе висока и слаба, но с широки като на плувец рамене. На възраст бе около четиридесет и пет годишна. Лекият грим, който използваше, изсветляваше още повече бледозелените й очи и ги лишаваше и от последния оттенък на женственост. Ако не беше дългата й кафява коса, човек лесно би я сбъркал с деветнайсетгодишния й син, който се бе изпружил до пристава, явно избягал от занятията в Юридическия факултет на Станфорд.

Най-важното качество на Прайст бе това, че тя се отнасяше абсолютно обективно и към двете страни, без да се влияе изобщо от обстоятелствата. Точно такъв съдия трябваше на този процес, станал най-прочутия, откакто имаше съдопроизводство в окръг Мендосино.

— Смятам ви за свои гости — завърши встъпителното си слово тя, — и поради тази причина мога да изгоня всеки от вас или даже всички ви по всяко време.

Настъпи всеобщо раздвижване, докато хората се оглеждаха и се чудеха кого точно има предвид. След секунди духовете се успокоиха, всеки се настани удобно и съдията кимна на Браг да започва речта си.

Областният прокурор носеше черен костюм, трептяща от белота риза и вратовръзка на сини и червени ивици. Като въздъхна дълбоко, Браг започна да подрежда документите, пръснати на масата пред него. Знаеше, че е приковал в момента всички погледи, изгарящи от очакване да разберат какви са доказателствата в подкрепа на тезата му… и Браг не можеше да пропусне да си начеше крастата.

След като подреди документите, той нежно ги събра и ги подравни върху масата. После, стиснал ги в ръка, изчака още малко и бавно се изправи. В залата се чу единствено как столът му изскърца.

Забол очите си в пода, Браг се разходи с тъжно изражение в пространството между катедрата и съвещателната маса.

— Благодаря, Ваша светлост — каза той с лека чупка в кръста. След като направи къса пауза, извъртя се върху тока на единия си крак към съдебните заседатели. С ръка на брадичката се вторачи в наръча документи, които държеше пред себе си.

Аз се извърнах, за да скрия усмивката си. Перкото бая се стараеше и нямах търпение да видя следващите му действия.

— Нямам нужда от тези хартии — каза Браг и хвърли листовете върху съвещателната маса. Повечето от тях се изсипаха на пода.

— Защо? — попита още по-високо той и мълчаливо се приближи към съдебните заседатели. — Отговорът е прост. Аз знам, дами и господа, фактологията наизуст. Но преди това, да ви се представя — казвам се Джей Джей Браг, прокурор на окръг Мендосино. В този процес аз представям народа на щата Калифорния. Сами виждате — продължи той и усили темпото, — че когато в този окръг някой извърши престъпление, за мен е не само професионално задължение, но и въпрос на морал да се уверя, че този човек ще си получи заслуженото.

Браг бързо се обърна и като направи голяма крачка, заби пръста си по посока на смаяното лице на Джаред.

— Ето затова сме тук — извика силно.

Съдебните заседатели насочиха погледите си към Джаред.

— Този тук — добави по-тихо, с глас, изпълнен с отвращение Браг, — е обвиняемият, господин Джаред Рейнър.

Прокурорът отпусна изпънатата си ръка и изгледа заседателите, като не спираше да клати главата си.

— Един напълно пропаднал тип.

Докато те отново насочваха погледите си към Браг, аз хвърлих едно око към Джаред, за да видя как се държи. Бях го предупредил, че може да се случи нещо подобно. Прокурорът щеше да го върти на шиш, разчитайки на някаква необмислена реакция от негова страна под погледа на съдебните заседатели. Джаред бе скръстил ръце на гърдите си и гледаше право пред себе си. Изглеждаше напълно спокоен и владеещ се. На всичкото отгоре, като че ли мярнах някаква усмивчица в ъгъла на устните му. По този начин искаше да ми каже, че при него всичко е наред.

— Какъв зъл човек е Джаред Рейнър — продължи излиянията си Браг, като пристъпи пак към съдебните заседатели. — Как може изобщо да му хрумне на някого да стори подобно ужасно нещо на едно дете?

Браг погледна към небесата и разпери ръце.

— Милостиви Боже — простена той, — та това е просто едно дете. Но неговата детска невинност бе отнета в нощта на двайсет и пети септември сред тъмната гора. Отне я това животно — провикна се прокурорът и посочи отново към Джаред.

Навел глава, Браг мълчаливо отиде до сектора на съдебните заседатели и постави ръцете си на парапета. Очите му бавно обходиха лицата на хората.

— Аз ще докажа, че Джаред Рейнър е отвлякъл и бил едно десетгодишно момче на име Дани Бъртън. И ако Бог не беше толкова милостив, това бедно невинно дете щеше да претърпи и сексуална гавра от страна на изверга.

Браг измъкна червена кърпичка от горното джобче на сакото си и като свали очилата си с метална рамка, хубаво изтри стъклата им.

— След като завърша встъплението си, всеки в тази съдебна зала, всеки в този окръг, всеки по света добре ще знае какво чудовище е лицето Джаред Рейнър. — После Браг започна да шепне. — Той е чисто и просто един педофил или… боже пази, даже нещо още по-лошо.

Браг си сложи очилата и се втренчи в Джаред. Изневиделица, бърз като гърмяща змия, простря ръка към него.

— Но това не ви е за пръв път, нали, господин Рейнър? За Дани Бъртън — да, но не и за вас. Не, господине. И преди сте правил подобни работи. — Браг почти крещеше. — Колко пъти? Два пъти? Три пъти? Десет? Сто? Кълна се, Дани е голям щастливец. Не само защото успя да избяга, но и защото е жив днес. Колко от вашите жертви вече не са живи, а?

Прайст беше на път да го прекъсне. Сигурно бе яла попарата на неговите речи. Но аз лично не бях и вече ми бе дошло до гуша.

Встъпителната реч не е нищо повече от груба скица или да речем, пътна карта на това, което всяка от страните ще се стреми да докаже в хода на процеса. Все пак знаех, че не е изключение прокурорите понякога да залагат още на един аргумент — емоционалния. Когато това се случеше, нямах навика да протестирам — просто защото и аз правех често същото. Но встъплението на Браг надхвърли всички граници. Нещо повече, той май се опита да вкара в кюпа и изчезването на онова момче от Бонвил, въпреки че онзи случай нямаше нищо общо с настоящото дело.

Скочих на крака.

— Защитата протестира!

Прайст кимна и протегна ръката си с разперена длан към мястото до нея.

— Може ли да се доближите — нареди ни тя, сякаш идеята беше нейна. За части от секундата бях там.

Съдията извъртя очите си.

— За пръв път ли слушате встъпление на Браг?

— Да, и се надявам да ми е за последно.

Двамата изчакахме бавното приближаване на Браг, който, със сведени рамене, искаше да внуши на всеки присъстващ в съдебната зала, че прекъсването от моя страна е незаконно.

— Давайте нататък — каза Прайст, когато Браг най-сетне също се довлече. — Изложете основанията си.

— Мисля, че дадох прекалено голяма свобода на обвинителя, като не си позволих да отхвърля част от съжденията му до този момент — започнах аз. — Но виждам, че господин Браг отдавна прекрачи общоприетите рамки на встъпителната реч. Той не само се опитва да ни убеди в своето виждане, но намесва и материя, която няма никаква връзка с настоящия процес. — И сега почти зашепнах. — Той иска да внуши на съдебните заседатели, че моят клиент носи отговорност и за други престъпления.

— Истина ли е това, господин Браг?

— Законът ясно сочи, че по време на встъплението си аз мога да привлека като доказателствен материал всичко, което смятам за необходимо. Включително и сходни престъпления. — Браг ме дари с кисела усмивка.

Прайст нетърпеливо поклати глава.

— За какви други престъпления става дума?

— Не знам точно за какво говори той… Освен ако не намесва изчезването на едно момче на име Гари Косгроув?

Съдията погледна към Браг за отговор и прокурорът кимна утвърдително.

— Отговарящият за защитата е прав — рече той с такъв тон, сякаш бях просто един от дузината адвокати, защитаващи обвиняемия.

Сара ми се усмихна незабележимо. Тя вероятно смяташе, че съм на път да загубя схватката.

— Какво доказателство ще изтъкнете в полза на това, че между клиента ми и изчезването на момчето има някаква връзка?

— Ще докажа именно връзката.

Отпуснах ръце покрай тялото си в изблик на безсилие. А може би чисто и просто изгубих за миг увереност. Какво ли знаеше Браг? Наистина ли бе открил нещо, свързващо Джаред с момчето от Бонвил?

— Даже ако приемем в името на спора — казах на Прайст категорично, — че той може да докаже наличието на някаква връзка, какво общо може да има това с настоящия процес?

— Еднакъв начин на действие — заяви Браг с глас, нетърпящ възражение.

— Което, въз основа на член 352 от Наказателния кодекс — отговорих аз, — ще отхвърля като крайно вредно и причиняващо загуба на време за уважаемия съд.

Без да изглежда впечатлен, Браг замахна с опакото на ръката си в моята посока.

— Обстоятелствата около изчезването на момчето наистина са в ущърб на обвиняемия, защото, добре знаете, съдебните заседатели веднага ще сметнат, че именно той го е убил. Така че отхвърлете всичко, което искате.

— За какви обстоятелства говорите?

Очите на Браг се свиха.

— Е? — подканих го с надежда.

— Още работим върху тях — отстъпи той.

— Точно както и предполагах — обърнах се към Прайст. — От този момент нататък конфликтът е за едно — дали господин Браг има право да споменава, че клиентът ми е отговорен и за други престъпления или не. Обръщам внимание на уважаемия съд, че преди прокурорът да има правото на подобни позорни изявления, вие трябва да се произнесете върху тяхната допустимост.

— В такъв случай е трябвало да поискате изслушване — прекъсна ме Браг.

— Как? — възкликнах високо. — Нямах никаква представа, че ще настоявате за изнасянето на подобни…

Прайст удари с отворена длан по плота. Звукът възпроизведе много по-голям ефект, отколкото тя очакваше. Приставът се изпъна като струна и ръката му посегна към кобура с револвера.

— Господин Браг, имате достатъчно голям опит, за да ви е пределно ясно, че преди да споменете каквито и да е утежняващи вината обстоятелства във встъпителното си слово, трябва да сте напълно уверен, че защитата също е запозната с цялата информация, съдържаща се в тях.

Настъпи тишина. Браг зяпаше в пода и пресмяташе следващия си ход.

— И ако наистина постъпи протест, ще наредя да се състои изслушване на доказателствата, още преди да успеете да мигнете към съдебните заседатели, камо ли да обелите дума за това.

— Е, добре — каза накрая Браг. — Нека да направим изслушване.

Като чу това, при вида на претъпканата зала устните на Прайст започнаха да потрепват. Знаех какво й се върти в главата. Всеки очакваше встъпленията да бъдат днес. Вестниците пишеха за това на първите си страници и чак в Сан Франциско проявяваха интерес към процеса. Съдията просто нямаше право да разочарова хората.

— Господине — обърна се тя към Браг, — би трябвало да знаете, че всяко нещо, което се явява в ущърб по такъв явен начин, може да бъде отхвърлено.

— Но… — започна Браг, ала съдията го прекъсна.

— Господин Добс, протестирате ли срещу всички намеци, направени във връзка с изчезването на момчето от Бонвил?

— Неговото име е Гари Косгроув — казах с уважение. — Да, протестирам, поради изтъкнатите преди малко причини.

— Приема се — заяви Прайст и се обърна към Браг. — Ще трябва да завършите встъплението си без никакви по-нататъшни намеци за това, какво се е случило или не се е случило на всеки друг, освен на потърпевшия в това дело.

— Но това представляваше основната част от разработката ми.

— Трябвало е да си направите хубаво сметката, преди да седнете да заблуждавате защитата.

— Аз не бях…

— Господине — фиксира прокурора Прайст, — изобщо не ви вярвам. Опитахте се да се измъкнете, но господин Добс ви разобличи.

Браг отвори уста и се опита да отговори, ала после размисли.

— А сега двамата или ще продължите според моите предначертания, или ще съобщя на съдебните заседатели, че сте приключили с встъпленията си.

Без да каже нищо, Браг отново се запъти към сектора на съдебните заседатели, сияещ така, сякаш той бе победителят в спора. След това му отне около час да описва какво се бе случило с Дани през онази нощ и как той ще докаже вината на Джаред.

На Браг му беше пределно ясно, че при огромната част от процесите, касаещи гавра с деца, съдебните заседатели изпитват естествена склонност да съчувстват на жертвата. Много често и най-разумните основания отстъпват пред емоцията и пречат да се разграничи истината от измислицата. Прокурорът завърши встъплението си със заключението, че съдебните заседатели не трябва да изпускат от око такива отвратителни педофили като Джаред, защото рискуват живота и честта на бъдещите им жертви.

— Господин Добс — обърна се към мен Прайст, — ще направите ли встъпление?

Не ми трябваше да мисля дълго. Със Сара бяхме обсъждали този въпрос. Ако произнесях встъпително слово, трябваше да начертая пред съдебните заседатели как възнамерявам да постъпя. Проблемът обаче беше в това, че още нямах нужната яснота по въпроса. Все още не знаех дали Дани ще бъде в състояние отново да разпознае било Джаред, било колата му. Не знаех по какъв начин ще мога да докажа, че Макбийн е подхвърлил опаковката от бонбоните. Не знаех дали Браг не е измислил някакъв начин, с който да свърже Джаред и изчезването на момчето от Бонвил. И най-сетне, още не бях решил дали да призова Джаред на свидетелската банка.

Твърде много зависех от действията на обвинението.

— Ваша светлост, защитата възнамерява да запази правото си за встъпление.

— В такъв случай съдът се разпуска до десет часа на следващия ден. Господин Браг, направете всичко възможно вие и вашият първи свидетел да имате готовност да започнете точно навреме.

Сияещ като калайдисан тиган, Браг бързо скочи на крака.

— Можете да бъдете напълно сигурна, че ние, народът на щата Калифорния и нашият първи свидетел, Дани Бъртън, ще бъдем на линия.