Майкъл Еберхарт
Задължен да мълчи (13)

Глава дванайсета

Дори не можех да преброя колко пъти бях идвал в ареста на общинския съд. Но сега за пръв път бях от другата страна на стъклената преграда. Винаги се бях старал да отчитам напрежението в поведението на клиентите си по време на нашите разговори. Но едва сега напълно можех да разбера колко безсилен и безпомощен може да се чувства човек с белезници на ръцете и с надзирател зад гърба, наблюдаващ всяко негово движение.

През цялото това време, докато чаках Сара, челото ми гореше, а крайниците ми бяха студени като лед. Виждах всичко размазано, сякаш се намирах в гъста мъгла, без да мога нито за миг да проумея какво търся тук.

Подстрекаване към лъжесвидетелстване. Исусе Христе. Та това беше от читанката за първи курс в юридическия. Беше нещо, което смятахме, че се е правило през двайсетте и трийсетте години, по времето на Ал Капоне. Спомнях си някои от историите, разказвани в „Чукчето“ — за схватките на бачкаторите по доковете и за разгрома на бандитските шефове. А даже и тогава само малцина от най-оперените адвокати можели да извадят свидетел, готов под клетва да заяви, че техните клиенти са били еди-къде си еди-кога си.

Но това беше от сферата на фолклора. Сега беше времето на новия морал след аферата „Уотъргейт“, когато всеки се съобразяваше с нравствените задължения на адвоката. Днес и най-пропадналият адвокат не би дръзнал да режисира нечии показания. Но онзи катил и подплашеният младок ме прекараха. Застрашаваше ме не само гарантирано отнемане на адвокатските права, но и сериозен престой в затвора.

За щастие, детективите ме отведоха направо в залата за разпити, докато чаках да ми дойде времето за съда. Имах чувството, че точно в този момент те се срамуват от професията си, но вероятно това беше просто израз на желанието ми да не затъна съвсем в черногледство. Смятах, че абсурдът на обвиненията към мен трябва да е очевиден за всеки — но по всичко личеше, че бъркам или че просто се рея някъде в небесата.

— Няма да повярваш — започна Сара още с влизането, като притвори вратата зад гърба си. Изглеждаше доста смачкана, а ръцете й направо трепереха, докато оставяше делото ми на плота. Бях убеден, че никога не си е представяла, че ще попадне в такова менгеме. Тя невярващо огледа клоаката, в която се бяхме озовали.

— Помниш ли, когато ти разправях как Мартинес е трошил стъклената преграда?

— Тук ли стана това?

Аз разгледах от горе до долу стъклото между нас.

— Все пак има някаква файда от екшъна.

Сара ме погледна озадачено.

— Не виждаш ли, сменили са стъклото.

Тя ме дари с бледа усмивка и сетне съсредоточи вниманието си върху това защо е тук.

— Обвинението срещу теб ще се гледа в залата на Келог.

Помислих, че си прави майтап.

— Стига бе.

— Да пусна ли доклад? — попита тя, визирайки възможността въз основа на член 170 алинея 6 от Наказателния кодекс защитникът да иска отстраняване на съдията.

— Не съм много сигурен дали сега е моментът. — Замислих се за миг. — Имаме право да искаме подобно нещо само веднъж. Май е по-добре да изчакаме.

— Но след това, което се получи между вас, той никога няма да прояви справедливост.

— Не е единственият съдия, с който съм влизал в пререкания. По-добре да запазя тази възможност за процеса. Едва на него съдията може да обърне хода на делото. Келог сега ще насрочи единствено датата на предварителното изслушване.

— А също и гаранцията за излизане от ареста.

— Не мисля, че това е проблем — казах, отхвърляйки опасенията си. — Даже Патерсън няма да се противопостави на освобождаване без парична гаранция.

Сара поклати глава и се загледа в заключените ми с белезници ръце, които бях подпрял на плота пред себе си.

— Прецаках се — въздъхнах.

— Какво искаш да кажеш?

— Ако бях целунал краката на Патерсън — отвърнах и потръпнах при тази мисъл, — сега двамата с теб щяхме да обядваме заедно някъде навън.

— Това нямаше да промени нищо. След като те отведоха, той изпадна в откровение.

— Тоест?

— Ами каза, че не мислел Боби Майлс за лъжец.

Отметнах глава назад и силно въздъхнах.

— Патерсън не може да различи истината, даже да му извади окото — рекох. — Иначе щеше да седи в съдебната зала, наместо да се рие в бумагите.

— Той ще бъде прокурорът в настоящия процес — каза Сара с равен глас.

— Ами да, защото никой друг от прокурорите не вярва на тези щуротии. — Добре съзнавах, че лъжа сам себе си. Тия от прокуратурата бяха навързани като свински черва и до един ми се бяха наточили.

— Хънтър — мрачно ме погледна Сара, — знаеш ли, че Мартинес не е разполагал с никаква възможност да принуди Майлс да лъже.

— Разбира се, че е разполагал.

— Много трудно може да се докаже. — Сара извади някакви документи от куфарчето си. — Това тук са протоколи от техните разпити. Двамата никога не са били заедно в затвора. Нещо повече — никога не са били даже на такова разстояние един от друг, че да се разберат с викове.

— Пет пари не давам за тези балони. Някой е казал на момчето какво да приказва и този някой със сигурност не съм аз!

Сара затвори папката.

— Има иск за парична гаранция от петдесет хиляди долара.

— Това е майка си и баща си — казах, като разперих ръце. — Нямам такава сума. Току-що успях да изплатя последните вноски от сметката на адвоката ми за развода.

Вратата зад мен се отвори. Беше приставът на Келог.

— Съдията иска да приключи с вашия случай до обяд.

Защото иска да гръмне няколко джина в чест на моята кончина, прищя ми се да отвърна, но щеше да ми стане множко за днес.

 

 

— Народът срещу Хънтър К. Добс — обяви Синди, оперената млада асистентка на Келог.

Главата ми щеше да се пръсне от нерви. Опитвах се да демонстрирам непукизъм, откакто щръкнах в сектора на съдебните заседатели с оковани ръце и крака. Сара стоеше до мен и нервно тактуваше с химикалката си по банката.

Патерсън стоеше зад масата на съветниците редом с Липтън. Няколко чиновничета от други съдебни състави се бяха подпрели на отсрещната стена. Видях и няколко прокурори, както и мои колеги от службата, изпънати в очакване да видят какви ще ги свърши Келог. Погледнах към сектора за публиката; за щастие, нямаше репортери.

Но защо се радвах излишно? Пресата при всички случаи щеше да научи всичко и аз като нищо щях да се появя в криминалната хроника.

Някой от мекеретата на Патерсън щеше уж случайно да изтърве нещо пред своите хора в медиите. А можеше и Келог сам да свършеше тази работа; той никога не отказваше да си навре гагата по вестниците. Особено в качеството си на войнстващ радетел за честта на съсловието, спасяващ го от нечуван позор. Не беше проблем за един ловък вестникар да отдели две седмици, за да избълва цял чаршаф за това как някакъв служебен защитник е паднал в капана, докато е баел над нечии опашати лъжи.

Келог правеше впечатление на човек, който умира от скука, докато разместваше папките пред себе си. Истината беше, че бавейки топката, той искаше да засили напрежението. Отмъщението е много сладко нещо, стига ти да не си на топа на устата. И трябва докрай да се насладиш на вкуса му.

Сара взе първа думата.

— Защитата е готова.

Келог погледна към Патерсън.

— Прочетете обвиненията.

— Защитата не държи да ги слуша — намеси се Сара.

— Това е ваше право, защитник. Но аз искам да ги чуя. — Келог се обърна към мен. — Вие можете да седнете, господин Добс.

Пустият Келог искаше на всички да стане видно, че прелива от справедливост и не таи никакви лоши чувства. А после, когато Патерсън повдигнеше въпроса за гаранцията, щеше да ме омотае и да прехвърли цялата вина върху прокурора.

Патерсън четеше оплакването бавно, като натъртваше на всяка дума. Стори ми се, че за да свърши, ще му е необходима цяла вечност. Всичко наоколо ставаше сякаш в забавен каданс.

Когато приключи, Патерсън ме погледна.

— Хънтър К. Добс — каза той, — признавате ли се за виновен по обвиненията, които прочетох?

— Невинен съм — заявих без капчица колебание.

— А сега, Ваша светлост — изправи се Сара, след като Келог се облегна назад в стола си в очакване на следващия епизод, — бихме искали да обсъдим пускането под гаранция.

Келог махна с опакото на ръката си към Сара да продължи тъй, сякаш пъдеше нахална муха.

— Доколкото знам, на съда му е известно, че господин Добс е практикуващ адвокат в нашия окръг и дълбоко уважаван член на юридическото съсловие от близо десет години.

Келог се втренчи в Сара.

— Нямаме нужда от родословното му дърво. Вие ми кажете защо не бивало да се увеличи паричната гаранция от петдесет хиляди долара?

— Защото обвиненията са напълно измислени и на всеки, запознат отблизо с работата на господин Добс, какъвто е случаят с този съд и с прокуратурата, това му е пределно ясно.

— Защитник… — започна Келог, но Сара го прекъсна:

— Обвиненията се основават на показанията на двама затворници, всеки от които има очевидна причина да лъже…

— Ваша светлост… — обади се Патерсън.

— И ако ми позволите да завърша — озъби се Сара на прокурора и след това пак се обърна към Келог, — единият от двамата доносници е обвинен в извършване на убийство, а освен това е криминално проявен от тринайсетгодишна възраст. Да се определи такава висока парична гаранция в отговор на такива слаби обвинения е просто пародия.

— Свършихте ли? — пак се намеси Патерсън, но Келог явно бе преценил, че е дошъл неговият ред.

— Вашите лични преценки нямат място в тази съдебна зала — каза съдията. — Това са твърде сериозни обвинения…

— Което не ги прави по-малко лъжливи — изстреля още един куршум в целта Сара.

Келог удари с ръка по банката.

— Вие показвате същото неуважение към съда, както и вашите клиенти.

Сара млъкна и дълбоко си пое дъх, загледана в бялото ми като платно лице. Сетне бавно се извърна към съдията.

— Съжалявам, ако съдът е сметнал, че съм проявила някакво неуважение, защото изобщо съм нямала такива намерения. Просто горещо чувствам…

— Не искам повече да чуя нито дума от вас — каза Келог и се обърна към прокурора. — Каква е вашата позиция по въпроса?

— Опитвах се да кажа — рече Патерсън, — че в прокуратурата направихме преоценка и не бихме имали нищо против срещу освобождаване без парична гаранция за господин Добс.

Келог се олюля в стола си.

— Добс е обвинен в нарушаване на нормите, които се е заклел да спазва. От гледна точка на освобождаването под гаранция аз смятам, че обвиненията, които чухме, почиват върху реални факти.

— Никой не подкрепя по-горещо тази теза от господин Патерсън — прекъсна го Сара. — И щом той е преценил, че размерът на гаранцията в никакъв случай не отговаря на тяхната тежест, вярвам, че и съдът ще се съобрази с неговото мнение.

— И аз ще направя точно това — каза Келог. — Заради позицията на господин Патерсън няма да вдигна размера на паричната гаранция. Но заедно с това няма и да го понижа. Определям паричната гаранция в размер на петдесет хиляди долара.