Майкъл Еберхарт
Задължен да мълчи (11)

Глава десета

— Боже, какъв бардак са направили — каза Сара, докато стъпваше на пръсти между купищата дрехи, списания и книги, с които беше осеян подът. Двамата се намирахме в пристройката, която няколко часа по-рано копоите на Макбийн бяха обърнали с главата надолу. Десет вече минаваше и единствената светлина вътре идваше от червената като разтопена лава крушка на лампиона до леглото.

Току-що бяхме вечеряли. Айвъри и Сара бяха мълчали през по-голямата част от времето. И двамата явно бяха разстроени от събитията през деня. Според моя план, след като уточняхме със Сара размера на хонорара й срещу това да ме представлява, аз трябваше да потеглям. Лошото на този план бе, че в него изобщо отсъстваха трите бири, които излочих, за да прокарам рибата. Сара обяви, че съм твърде уморен и ме нави да преспя в стаята на Джаред. В интерес на истината, почти не се съпротивлявах.

Сега тя щракна старата лампа на скрина.

— Тази трябва да работи. — Крушката премигна няколко пъти, когато Сара се допря до ръба на скрина — явно щепселът правеше номера. — Я да пробваме така. — Тя се опита да го пъхне по-добре в контакта. И това не помогна. Сетне раздруса няколко пъти лампата и даже се опита да намести крушката с пръсти, но накрая вдигна ръце.

— Трябва да е от крушката — казах с разбиране и се огледах дали не можем да щракнем още нещо по стените.

Сара посочи затворената врата зад гърба ми.

— Опитай в банята — предложи тя.

Като си проправях път през купищата вещи на пода, опипом затърсих електрическия ключ и накрая го щракнах. Банята не беше по-голяма от телефонна будка. Порцеланът на мивката и на ваната жълтееше — или не беше почистван отдавна, или годините си казваха думата. Така и не можах да преценя коя е причината.

— Отвори още малко вратата — помоли Сара.

Ръждивите панти изскърцаха на умряло, а вратата се фрасна в тоалетната чиния. Все пак се оказа достатъчно отворена, за да се освети по-голямата част от стаята.

— Съжалявам, Хънтър. — Сара стоеше, допряла ръце до бедрата си и оглеждаше пораженията.

Аверите на Макбийн бяха надминали себе си. Чекмеджетата на разклатената мебелировка бяха издърпани, а съдържанието им — изтърсено навън. По една случайност няколко списания и книги лежаха отгоре на скрина и на масата, но повечето се търкаляха по пода.

— Защо не дойдеш да спиш в празната спалня оттатък?

— Не се притеснявай — казах и се наведох да вдигна няколко книги.

Като се изправих, подадох на Сара малка черна брошура със заглавие „Тъмната страна“. Заглавието беше изписано с плътни червени букви. Хартията бе пожълтяла и по някакъв начин навяваше мисли за силата на черната магия.

— Какво е това, по дяволите?

Тя бързо прелисти брошурката, докато аз събирах други подобни заглавия.

— Май Джаред се е занимавал с доста сложна материя.

Сара се наведе да вземе от пода една малка книжка.

— На тази със сигурност не й е тук мястото. — Беше старо издание на Католическия катехизис.

— За какво са му били всичките тези глупости?

— Нямам никаква представа — въздъхна тя.

Разчистих пътя с крака. Исках само едно — да ми бъде оправено леглото и Сара да може да си тръгне. В мое лице бирата беше взела поредната си жертва. Мислех да използвам банята, но ако затворех вратата, щях да я оставя на тъмно. От друга страна, не бях такъв отворко, че да освободя мехура си пред очите й.

— Това е абсурд. — Сара подритна чифт мръсни дънки „Ливайс“ в ъгъла до леглото. То беше неоправено, а чаршафите — лекьосани бог знае от какво.

— Не бери грижа, Сара. Два изпрани чаршафа ще направят чудо.

Протегнах се и с един замах сгънах мръсната постеля. И двамата се вцепенихме при вида на голия дюшек; той беше още по-мръсен и от чаршафите. Лицето на Сара се сбръчка.

— Още ли държиш да спиш тук?

Колко малко знаеше за мен — човекът, който бе прекарал огромната част от съзнателния си живот като закоравял ерген. Макар че, за да бъдем честни, от гледката на това пред нас почти онемях.

Отново хвърлих едно око към банята. Ако не се разделях скоро с проклетата бира и аз щях да заприличам на дюшека.

— Трябва да се разберем как ще се пазарим с Патерсън — каза Сара, докато подпъхваше долния чаршаф под дюшека.

— Сега, през нощта?

Сара развя горния чаршаф във въздуха и той нежно падна върху дюшека.

— Като че ли се получи малко разминаване между нас днес следобед.

— Помня. Освен това трябва да уточним възнаграждението ти.

— Аз вече го изчислих — заяви тя.

Погледнах я с невиждащ поглед и приседнах на ръба на току-що оправеното легло. Тъкмо с тревога се чудех какво точно има предвид, когато някаква болка ниско долу встрани, сякаш ме пронизаха с тъп нож, ме накара да се разтреперя. Помислих си дали да не изтичам навън по права линия към най-близкото дърво.

— Нека да ти обясня — продължи тя. — Даже ако прокурорът реши да не повдига обвиненията, щатският съд няма да се предаде толкова лесно. А и там са бавни като костенурки. Ще минат най-малко три-четири месеца, преди да приключат с разследването си.

— Чакай, ако се безпокоиш, че не мога да ти платя…

— За друго говоря — прекъсна ме тя. — Това, което имам предвид, е… че ти, така или иначе, ще разполагаш с доста свободно време.

— Така изглежда.

— Затова ми се ще да се уверя, че няма да се шляеш без работа — каза тя сериозно, като че ли ни очакваше някакъв щур купон.

— Какво си наумила?

Сара нежно сложи ръката си върху моята.

— Баща ми иска да е сигурен, че Джаред ще може да разчита на добра защита… Така че си мислех — продължи тя внимателно, — дали не би могъл да останеш тук и да ми помагаш да го представлявам?

— Не знам. — Беше ме издебнала неподготвен.

— Всичко е изчислено перфектно. Аз ще защитавам теб, а в замяна ти ще ми помагаш по случая „Джаред“. Пито-платено.

Мълчах, смилайки предложението й. Звучеше примамливо.

— Не съм много сигурен… На всичкото отгоре, живея на два часа път оттук… А плюс това, нямам никаква представа как работят при вас съдилищата.

Сара ме прониза с дълбоките си сини очи.

— Никога не съм се занимавала със случай като този на Джаред — призна тя. — За теб обаче той ще бъде фасулска работа.

— А защо не използваш баща си?

— Напрежението от процеса… С това слабо сърце… В никакъв случай.

Помогнах й да стане от леглото.

— Освен това, той е много привързан към Джаред — добави тя.

Имаше хляб в думите й. Аз наистина бях опаткал десетки такива случаи. Макар да вдигах пара по въпроса за подхвърлените улики от страна на Макбийн, знаех, че е абсурд да се докаже подобно нещо. Но ако приемех да се ангажирам изцяло, щях да отделя време и да проведа собствено разследване, душейки около възможността ченгетата първо да са опандизили Джаред и след това да са изградили една задоволителна версия. Всъщност, бях изтеглил асото. Като имах предвид с какви ограничени средства разполагах, изобщо не бях сигурен, че можех да си позволя адвокатските услуги на Сара.

— Сигурна ли си, че точно това искаш?

Сара кимна и бавно измъкна ръката си от моята.

— Така наистина ми харесва.

Загледах се през прозореца, потънал в размисъл. Луната тъкмо се бе показала над върховете на секвоите на север.

— Татко утре ще изчисти тук — обеща усмихнато Сара. — Ще видиш, че няма да е толкова зле.

Тази усмивка наклони везните. Сега разбрах защо те двамата се бяха държали толкова приятелски, настоявайки да остана за вечеря, като успяха на всичкото отгоре бая да ме наквасят. Просто имаха нужда от мен.

— Отгатнах… — започнах, но навреме се спрях. Какво си въобразявах? Та те не бяха постъпили по-различно от мен самия. В края на краищата, аз бях онзи, който довтаса тук, на триста километра разстояние, за да се срещне с човека, когото само преди двайсет и четири часа ненавиждаше. Имах по-голяма нужда от нея, отколкото тя от мен. Нямаше място за никакви оплаквания.

— Ами да опитаме — казах.

— Супер. Утре започваме. — Сара ме целуна светкавично по бузата. — А сега трябва да тичам, защото иначе мехурът ми ще се пръсне — изкикоти се тя и изчезна през вратата.