Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мравките (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le jour des fourmis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
billybiliana (2024 г.)
Начална корекция
WizardBGR (2024 г.)
Допълнителна корекция
billybiliana (2025 г.)

Издание:

Автор: Бернар Вербер

Заглавие: Денят на мравките

Преводач: Красимир Петров

Година на превод: 1995

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1995

Тип: роман (не е указано)

Националност: френска

Печатница: ДП „Абагар“

Редактор: Силвия Вагенщайн

ISBN: 954-529-063-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/21125

История

  1. — Добавяне

96. 24-ти прави каквото може (и както може)

24-ти върви в посоката, която се надява да е югоизток. Разпитва всички срещнати животни, до които може да се доближи без много риск.

Видели ли са да минава походът? Ала обонятелният език на мравките все още няма статута на универсален език. Все пак един златист бръмбар обяснява, че е чул да разправят за белоканци, които се натъкнали на Пръстите и спечелили битката.

Това е невъзможно — веднага помисля 24-ти. Боговете не могат да бъдат победени! Въпреки това пътьом той продължава да разпитва и научава достатъчно, за да е сигурен, че сблъсък наистина е имало. Ала при какви обстоятелства и с какъв изход?

За жалост той не е бил там. Не е могъл да види боговете и, което е по-лошо, не е могъл да им връчи пашкула от мисията Меркурий. Проклети да бъдат неговата занесеност и вечната липса на чувство за ориентация!

Съглежда на пътя си един глиган. Глиганът се движи много по-бързо от самия него. Обзет от натрапчивото желание да се присъедини час по-скоро към своите рижи събратя и, кой знае, да се доближи до Пръстите, той се покатерва по единия крак. Не чака дълго и глиганът хуква. Проблемът е, че се отклонява прекалено на север. Налага се да скочи в движение.

Има късмет. Отнякъде се появява катерица, в чиято козина той незабавно се скрива. Пъргавият гризач се отправя на североизток, но внезапно спира на върха на едно дърво и 24-ти трябва да скочи, за да се върне по-скоро на земята.

Доста време пътува, ала все още е съвсем сам. От това няма нищо да излезе, трябва да се опомни: той вярва в Пръстите, всемогъщите богове. Затова ги призовава да му покажат верния път към похода и към самите себе си.

О, Пръсти, не ме изоставяйте сред този ужасен свят. Помогнете ми да намеря братята си.

Свива антени, сякаш за да чуе по-добре посланието на своите господари. Тъкмо в този момент усеща точно зад себе си изключително позната миризма.

Това си ти!

24-ти е на върха на щастието.

103-ти, който тръгнал да събира сведения за Асколейн, Златния кошер, изпитва облекчение при вида на пашкула. Освен това много се радва, че среща отново младия бунтовник деист.

Значи си успял да съхраниш пашкула от пеперуда?

Онзи му показва драгоценния съд и двамата се присъединяват към останалите.