Бернар Вербер
Денят на мравките (9)

9. Насаме с череп

103 683-ти се утешава. Напразно е преследвал своята плячка. Прекрасната новоизлюпена пеперуда така и не се връща. Мравката почиства върха на корема си с косматото си краче и се запътва към края на клона да прибере изоставения пашкул. Подобни предмети винаги са от полза в един мравуняк. Може да послужи като съд за нектар, както и за походна манерка.

103 683-ти измива антените си и ги задвижва с 12 000 трептения в секунда, за да установи дали в околностите не се намира още нещо интересно. Никаква следа от дивеч. Толкова по-зле.

103 683-ти е рижа мравка от федералния град Бел-о-кан. Тя е на възраст година и половина, което съответства на четиридесет години при хората. Принадлежи към кастата на безполовите войници изследователи. Антените са високо вдигнати като пера на шлем. Стойката на шията и гръдния кош издават решителен характер. Лакътната четка на единия крак е строшена, но като цяло тялото представлява механизъм в отлично състояние, макар каросерията да е поиздраскана.

Малките очи с форма на полукълба се взират в околния пейзаж през ситото на фасетите. Широкоъгълно зрение. Може да гледа едновременно напред, назад и нагоре. Нищо не помръдва в близост. Няма защо повече да си губи времето тук.

Войникът слиза по храста, като използва puvilis, разположени отдолу по върховете на краката. Тези малки влакнести кълба отделят лепкав секрет, който позволява придвижването по съвършено гладки повърхности, дори вертикално или надолу с главата.

103 683-ти поема по обонятелната следа и се запътва към града. Край него тревите извисяват дългите си зелени стъбла. Среща много белокански работнички, които търчат по същите обонятелни бразди. На места кантонерите са издълбали тунели, които да предпазват пътниците от слънцето.

Някакъв гол охлюв недалновидно пресича една мравешка пътека. Войниците го прогонват, хапейки го с челюсти. След това лигавата следа, оставена от него напреки на пътя, бива почистена.

103 683-ти среща някакво странно насекомо. Има само едно крило и пълзи ниско по земята. Погледнато отблизо, то се оказва просто мравка, понесла крило от водно конче. Разменят поздрави. Този ловец е имал повече късмет от него. Тъй като да се върнеш с празни ръце или да носиш пашкул от пеперуда е почти едно и също.

Постепенно се очертава силуетът на Града. След малко небето изчезва напълно. Вижда се само гора от клонки.

Това е Бел-о-кан.

Основан от една заблудена царица мравка (Бел-о-кан означава „град на залутаната мравка“), заплашван от междумравешки войни, от вихрушки, термити, оси, птици, Бел-о-кан се извисява гордо повече от пет хиляди години.

Бел-о-кан, централното седалище на рижите мравки във Фонтенбло.

Бел-о-кан, най-голямата политическа сила в областта.

Бел-о-кан, мястото, където се е зародило движението за напредък на мравките.

Всяка заплаха го сплотява. Всяка война го прави още по-боеспособен. Всяко поражение още по-интелигентен.

Бел-о-кан, градът с тридесет и шест милиона очи, със сто и осем милиона крака, с осемнадесет милиона мозъци. Животрептящ и великолепен.

103 683-ти познава всички кръстопътища, всички подземни мостове. В детството си е посещавал залите, където се отглеждат бели гъби, където става доенето на листните въшки и където мравките цистерни висят напълно неподвижни от тавана. Пребродил е всички галерии на Забранения град, изровени навремето от термитите в един боров дънер. Бил е свидетел на всички подобрения, въведени от новата царица Хли-пу-ни, някогашната му съучастница в приключенията.

Именно Хли-пу-ни измисли „движението за напредък“. Отказа се от титлата нова Бело-киу-киуни, за да създаде своя собствена династия: тази на цариците Хли-пу-ни. Тя промени единицата мярка за пространство, която не е вече глава (3 мм), а крачка (1 см). Понеже пътешествията на белоканци ги отвеждаха все по-далеч и по-далеч, тази по-голяма мярка стана наложителна.

В рамките на движението за напредък Хли-пу-ни построи Химическата библиотека и преди всичко приюти всевъзможни животни, биологически съвместими с мравките, които тя използва да трупа феромон след феромон от знания по зоология. Такива са например опитите й да опитоми някои летящи и плаващи видове. Бръмбари и водомерки…

От доста време 103 683-ти и Хли-пу-ни не са се виждали. Трудно е да се доближи младата царица, твърде заета със снасяне на яйца и с реформите в града. Въпреки това войникът не е забравил общите им премеждия в подземието на Града, съвместното дирене на тайното оръжие, ломекузата, която се опита да ги отрови с наркотичното си вещество, битката с мравките шпиони с мирис на скала.

103 683-ти си спомня също за голямото си пътешествие на изток, за досега си с края на света, със страната на Пръстите, където умира всичко живо.

Войникът на няколко пъти поиска да организира нова експедиция. Отвръщаха му, че тук има твърде много работа, за да се пращат цели кервани от самоубийци по краищата на планетата.

Всичко това е минало.

Обикновено мравката никога не мисли за миналото, нито впрочем за бъдещето. Общо взето, тя няма съзнание за съществуването си като индивид. Понятията „аз“, „мое“ или „твое“ не са й познати, тя осъзнава себе си единствено чрез общността, в името на общността. Тъй като е лишена от индивидуално съзнание, не се бои от собствената си смърт. Тревогата за битието е чужда на мравката.

Ала у 103 683-ти бе настъпила промяна. Пътешествието му до края на света бе породило у него зачатъци на съзнание за собственото „аз“, все още твърде примитивно, разбира се, но вече достатъчно болезнено за възприемане. В мига, в който започнеш да мислиш за себе си, изникват „абстрактните“ проблеми. При мравките това се нарича „болест на душата“. Най-често тя засяга половите. Дори самият факт, че се питаш „Аз засегнат ли съм от болестта на душата?“, според мравешката мъдрост показва, че индивидът е сериозно болен.

103 683-ти се старае да не си задава въпроси. Само че това е трудно…

Пътят пред него сега се разширява. Движението е многократно по-оживено. Той се смесва с тълпата, мъчи се да бъде нищожна частица от огромната маса. Другите, да бъдеш другите, да живееш чрез другите, да се чувстваш умножен от тези, които те заобикалят, каква по-голяма радост от това?

Той припка по широкия задръстен път. Ето че стига до четвъртата порта на Града. Както обикновено там цари суматоха! Има такава навалица, че входът е напълно запречен. Би трябвало вход номер четири да се разшири и да се сложи известен ред в движението. Например тези, които носят не толкова обемист дивеч, да отстъпват на останалите. Или пък влизащите да имат предимство пред излизащите. Вместо това ето ти тебе задръстване, болестта на всички метрополии!

Що се отнася до 103 683-ти, той не бърза чак толкова да занесе жалкия празен пашкул. Докато чака нещата да се поуталожат, решава да се разходи из сметището. На младини обичаше да си играе на това място. С приятелите си от кастата на бойците той подхвърляше черепи и се опитваше да ги улучи във въздуха с изстрел от мравчена киселина. Трябваше светкавично да притисне отровната жлеза. Впрочем по този начин 103 683-ти стана истински снайперист. Именно тук, на сметището, се научи да извива корем и да се прицелва мигновено.

Ех, сметището… Мравките винаги го строят преди самия град. Спомни си как един наемник, който идваше за пръв път в Бел-о-кан, бе възкликнал: „Виждам сметището, но къде е Градът?“ Трябва да се признае, че могилите от скелети, люспи от зърно и различни отпадъци са на път да завладеят подстъпите към града. Някои входове (Помощ!) биват напълно затрупани и наместо да ги почистват, обитателите предпочитат да прокопаят нови.

Помощ!

103 683-ти се обръща. Струва му се, че долавя обонятелно стенание. Помощ! Този път няма никакво съмнение. Ясен мирис на послание иде от камарата нечистотии. Откога сметта може да говори? Той се приближава, разравя купчина трупове с върховете на антените си.

Помощ!

Зовът принадлежи на един от трите отломъка. Редом лежат глава на калинка, глава на скакалец и глава на рижа мравка. Той ги опипва последователно и усеща признаци на живот по антените на мравешката глава. Войникът хваща черепа с предните си крака и го повдига на равнището на собствената си глава.

Има нещо, което трябва да се знае — излъчва мърлявата топка, върху която нелепо стърчи една-единствена антена.

Каква наглост! Череп, който иска да говори! На тази мравка й липсва свян, след като не желае да приеме покоя на смъртта! За момент 103 683-ти се изкушава да запрати черепа във въздуха и да го унищожи с точен изстрел от киселина, както се забавляваше навремето. Ала не само любопитството го възпира. Приемай посланията на всички, които искат да пратят съобщение — гласи отколешна мравешка мъдрост.

С движение на антените 103 683-ти обявява, че съгласно правилата е готов да приеме това, което има да му каже главата на този непознат.

Черепът изпитва все по-голямо затруднение да мисли. Въпреки това знае, че трябва да си припомни някаква важна информация. Знае, че трябва да отпрати мислите си до върха на единствената си антена, за да има смисъл животът на мравката, на която някога е принадлежал този отломък.

Ала няма сърце, което да подхранва с кръв главата. Гънките на мозъка вече са започнали да съхнат. В замяна на това електрическите импулси продължават да действат. Все още в мозъка има известно количество невромедиатори. Използвайки наличната влага, невроните се свързват, слаби електрически искри показват, че мислите се раздвижват.

Споменът се завръща.

Бяха три. Три мравки. Но от кой вид? Рижи. Рижи бунтовнички! От кое гнездо? От Бел-о-кан. Бяха се промъкнали в Химическата библиотека, за да… За да прочетат един удивителен феромон памет. И за какво разказваше този феромон? За нещо важно. Толкова важно, че федералната гвардия започна да ги преследва. Двете й приятелки са мъртви. Убити от войниците. Черепът съхне. Смъртта на трите няма да послужи за нищо, ако тя забрави. Трябва да извади на бял свят информацията. Трябва да го направи. Трябва. Срещу очните кълба на черепа стои мравка, която за пети път пита какво е нейното послание.

В мозъка се оказва една последна капка кръв. Може да я използва, за да помисли още малко. Осъществява се електрическа и химическа връзка между цял един участък на паметта и излъчвателно-рецепторната система. Подхранен от нищожно количество протеини и въглехидрати, съхранени в челната част, мозъкът успява да предаде послание.

Хли-пу-ни иска да организира поход, за да ГИ унищожи всичките. Трябва спешно да бъдат предупредени бунтовниците.

103 683-ти не може да проумее. Тази мравка, или по-скоро този отломък от мравка, говори за „поход“ и за бунтовници. Но нима има бунтовници в Града? Това е нещо ново! Ала войникът чувства, че скоро черепът няма да може да разговаря. Не бива да се губи нито молекула за излишни отклонения. След една тъй смайваща новина какъв би трябвало да бъде най-подходящият въпрос? Думите сами се отронват от антените.

Къде са тези „бунтовници“, които трябва да бъдат предупредени?

Черепът прави сетно усилие, затрептява.

Под новите обори за бръмбари рогачи… Фалшив таван…

103 683-ти залага всичко.

Срещу кого е насочен този поход?

Черепът потреперва. Антените се тресат. Ще успее ли да изплюе поне част от последния феромон?

От антената се носи едва доловим мирис. Той съдържа една-единствена обонятелна дума. 103 683-ти я докосва с последния сегмент на осезателното си пипало. Помирисва. Думата му е позната. Дори твърде позната.

Пръстите.

Антената на черепа вече е съвсем изсушена. Тя се сгърчва. По тази черна топка вече няма никаква следа от информация.

103 683-ти е изумен.

Поход за унищожаване на всички Пръсти…

Чиста работа.