Бернар Вербер
Денят на мравките (88)

88. Първи схватки

Само на територията, подлежаща на белокански контрол, броят на жертвите и размерът на щетите, причинени от минаването на първия кръстоносен поход, са значителни.

Знайно е, че рижите мравки не се боят от нищо.

Една къртица, въобразила си, че може безнаказано да дълбае сред гъмжилото от мравки, едва успява да погълне четиринадесет жертви, които й присядат. Мравките незабавно я нападат и я разкъсват на парчета. Над дългата процесия се спуска було от тишина. Отпред всичко живо се разбягва, така че след ловната еуфория от първите дни настъпва оскъдица и не след дълго глад.

Сред браздата от опустошения, която походът оставя след себе си, има и умрели от глад мравки.

Изправени пред това катастрофално положение, 9-и и 103-ти стигат до споразумение. Те предлагат на разузнавачите да се пръснат на двадесет и пет групи. Подобно ветрилообразно разположение на челото несъмнено ще мине по-незабелязано и следователно ще предизвиква по-малко страх у обитателите на гората.

Тези, които започват да роптаят и да говорят за завръщане, получават категоричен отговор, че гладът, напротив, трябва да ги насърчава да ускорят крачка и да продължат движението напред. Право на изток. Следващата им плячка ще бъдат Пръстите.