Бернар Вербер
Денят на мравките (86)

86. Заблуденият

Няма как, ще трябва да се примири с мисълта, че пътят не е оттук, нито оттук, нито пък оттук.

Никаква миризма на мравка наоколо. Как можа да се изгуби толкова бързо? Какво точно се случи? Когато кълвачът се спусна към тях, някакъв войник извика, че трябва да се спасяват, да се скрият. Той послуша съвета му и ето го сега залутан сред Великото Вън, съвсем сам. Млад е, няма опит и е далеч от своите. Далеч и от боговете.

Но как можа все пак да се заблуди толкова бързо? Най-големият му недостатък е, че е слаб в ориентирането.

Знае си, че е така, и тъкмо по тази причина останалите не вярваха, че ще посмее да тръгне на поход.

Всички го наричаха 24-ти — изгубения по рождение.

Той стиска скъпоценния товар. Пашкулът от пеперуда. Ако и този път се изгуби, това може да има невъобразими последици.

Не само за него, но и за цялото гнездо, може би дори за целия вид. На всяка цена трябва да улови някой феромон следа. Антените му започват да вибрират с 25 000 трептения в секунда, но не открива нищо, което да му послужи за ориентир. Здравата се е заблудил.

С всяка следваща крачка товарът му става все по-тежък и неудобен за носене.

Оставя пашкула, търка ожесточено антени и с настървение души околния въздух. Помирисва гнездо на оси… Как става така, че всеки път се оказва в близост до гнездото на червени оси! То е на север. А това съвсем не е правилната посока. Впрочем неговите органи на Джонстън, чувствителни към магнитните земни полета, потвърждават, че е далеч от истината.

За миг му се струва, че го дебне мушица. Сигурно си въобразява. Отново нарамва пашкула, върви право напред.

Този път наистина се е изгубил, окончателно и безвъзвратно.

Още от най-ранното си детство 24-ти непрекъснато се губи. Когато беше само на няколко дни, вече се губеше из коридорите на отделението за безполови, след това се губеше из Града, а веднага щом му се представи случай да излиза извън мравуняка, започна да се губи сред природата.

В края на всяка от експедициите, в които бе участвал, неизменно наставаше смут, когато някоя мравка запиташе:

Къде пропадна 24-ти?

Злочестият войник ловец си задаваше впрочем същия въпрос:

Къде се намирам?

Разбира се, струваше му се, че вече е виждал това цвете, това късче дърво, тази скала, този гъсталак, макар че… онова цвете май беше друго на цвят. В такива случаи започваше най-често да се върти в кръг, за да търси феромоните следи от експедицията.

Въпреки това продължаваха да го пращат по пътеките на Великото Вън, тъй като по някаква странна генетична случайност 24-ти притежаваше чудесно зрение за безполов. Очните му кълба бяха големи почти като у половите. Колкото и да повтаряше, че доброто зрение не означава, че и антените му са толкова добри, всички мисии се надпреварваха да вземат 24-ти със себе си, за да осигури добър визуален контрол при изпълнението на задачата. И тогава той се загубваше.

Досега все някак бе успявал да се прибере в гнездото. Ала този път е различно. Целта не е да се прибере в гнездото, а да стигне до края на света. Дали ще успее?

В Града си част от другите, сам си част от нищото — повтаря си той.

Посока изток. Ето го, крачи отчаян, изоставен, лесна плячка за първия срещнат хищник, на когото налети. Върви от доста време вече, когато внезапно трябва да спре пред стръмна падина, дълбока цяла стъпка. Изследва ръба и накрая установява, че в действителност има две падини една до друга, две плоски котловини, по-широката от които е овална от едната страна, а другата, по-дълбоката, е с формата на полукръг. Диаметрите на тези странни прегради са успоредни, отдалечени приблизително на пет стъпки.

24-ти подушва, опипва, вкусва, отново помирисва. И миризмата е необичайна като всичко останало. Нова, непозната… Отначало стъписан, 24-ти постепенно е обзет от силна възбуда. Вече не чувства никакъв страх. През интервали от шестдесет крачки се редят други гигантски следи. 24-ти е напълно сигурен, че това са следи от Пръсти. Желанието му се е сбъднало! Пръстите го водят, сочат му пътя!

Той се втурва по следата на боговете. Най-после ще се срещне с тях.