Бернар Вербер
Денят на мравките (85)

85. Разследване

Мелиес пристигна сам в апартамента на съпрузите Одержен. Етиопката седеше по турски в празната вана. Върху главата й беше размазан гъст зелен шампоан, а по тялото й се забелязваха известните вече белези: настръхнала кожа, изражение на ужас върху лицето и засъхнала кръв по ушите. Същата картина в тоалетната, която беше непосредствено до банята, с единствената разлика, че съпругът й седеше върху чинията с клюмнало напред тяло и смъкнат панталон.

Впрочем Жак Мелиес хвърли само по един поглед на двата трупа. Вече знаеше какво се е случило и веднага се отправи към дома на Емил Каюзак.

Инспекторът се изненада, като видя своя началник да нахлува в дома му в такъв ранен час, и то с пижама под шлифера. Моментът явно бе зле избран. Каюзак тъкмо се бе отдал на любимото си занимание: препариране на пеперуди.

Без да обръща внимание на това, комисарят веднага обяви:

— Готово, старче! Този път ще пипнем убиеца!

Инспекторът го погледна недоверчиво.

Едва сега Малиес забеляза разхвърляната работна маса на своя подчинен.

— Ама ти с какво се занимаваш?

— Аз ли? Колекционирам пеперуди. Какво? Не съм ли ти споменавал?

Каюзак затвори бутилката с мравчена киселина, намаза с четка крилете на една копринарка, сетне я взе с плоски пинцети.

— Красива е, нали?… Тази е борова копринарка. Открих я преди няколко дни в гората Фонтенбло. Странно, на едно от крилата й има дупчица със съвършено кръгла форма, а другото е прерязано. Може да съм попаднал на нов вид.

Мелиес се наведе и направи гримаса на отвращение.

— Ами че твоите пеперуди са мъртви! Ти прекарваш времето си, като подреждаш трупове. Ще ти хареса ли, ако те поставят в стъкленица с надпис Homo sapiens?

Старият инспектор се начумери.

— Ти се интересуваш от мухи, аз пък от пеперуди. Всеки си има някаква мания.

Мелиес го потупа по рамото:

— Хайде, не се сърди. Нямаме време за губене. Открих убиеца. Ела с мен и двамата ще боднем на карфица една прекрасна пеперуда от съвсем друг вид.