Метаданни
Данни
- Серия
- Мравките (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le jour des fourmis, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Красимир Петров, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- billybiliana (2024 г.)
- Начална корекция
- WizardBGR (2024 г.)
- Допълнителна корекция
- billybiliana (2025 г.)
Издание:
Автор: Бернар Вербер
Заглавие: Денят на мравките
Преводач: Красимир Петров
Година на превод: 1995
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1995
Тип: роман (не е указано)
Националност: френска
Печатница: ДП „Абагар“
Редактор: Силвия Вагенщайн
ISBN: 954-529-063-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/21125
История
- — Добавяне
73. Промяна
Благодарение на помощта на бунтовниците, привърженици на Пръстите, Огюста Уелс и нейните другари разбраха, че ще могат да издържат дълго. Установиха количеството приемана храна на ниско, но постоянно равнище. Дори възвърнаха част от силите си.
В крайна сметка в тази преизподня нещата не вървяха толкова зле. По предложение на Люси Уелс решиха да изоставят човешките си имена, използвани на повърхността. Сега, когато всички си приличаха, спокойно можеха да приемат номера. Последствията от това решение бяха твърде значими. Да изгубиш фамилното си име, означаваше да отхвърлиш товара на историята на предците си. Все едно че бяха станали съвсем нови същества: всички се бяха родили заедно.
Да изгубиш собственото си име, означаваше да се откажеш да бъдеш различен.
По предложение на Даниел Розенфелд (или 12-и) решиха да подирят друг общ език. Откритието направи Жазон Бражел (или 14-ти). „Човек общува, като праща звукови вълни с уста. Ала те са прекалено сложни и неясни. Защо да не излъчваме заедно една и съща чиста звукова вълна, при която всички да влизаме в резонанс?“
Започваше да става твърде необичайно и по маниери те все повече заприличваха на някаква индийска религиозна секта, но никак не ги беше грижа за това. Нима съдбата не ги бе поставила в друго измерение, на друго равнище на съществуване? Трябваше да приемат това и опитите, които правеха, ги въодушевяваха.
Насядали в кръг по турски, а по-гъвкавите в лотос, с изправен гръб, те се хващаха за ръце. Навеждаха се напред, докато главите им се допрат в центъра на розетката. Сетне всеки изпращаше своята нота. Собственото си звуково трептене. Накрая заедно привеждаха в хармония своя тембър, за да се обединят в една нота. С течение на времето всички достигнаха долния праг на своя регистър и гласът им започна да излиза от коремната кухина.
Бяха избрали сричката ОМ. Изначален звук, песен на земята и на безкрая, който прониква навсякъде. ОМ е звукът на планинската тишина, както и шумът от глъчката в многолюден ресторант.
Очите им се затваряха. Дишането им ставаше по-бавно, дълбоко и едновременно. Олекваха, забравяха всичко, разтваряха се в звука. Бяха звук. ОМ — звукът, с който всичко започва и всичко свършва.
Церемонията продължаваше дълго. Сетне спокойно се разделяха, някои се прибираха в своя кът, други се отдаваха на едно или друго занимание: домакинство, разпределяне на оскъдните провизии, разговори с „бунтовниците“.
Единствено Никола не участваше в тези ритуали. Останалите решиха, че е прекалено млад, за да се включи свободно в тях. Споразумяха се освен това, че той трябва да се храни по-добре. В края на краищата и при мравките най-ценното нещо е потомството.
Мравките… Един ден опитаха да се свържат с тях чрез телепатия. Без резултат. Не трябваше все пак да стигат прекалено далеч в мечтите си. Не им се удаде да общуват по телепатичен път дори помежду си: получаваше се само от време на време, и то ако нямаше никаква съпротива от страна на единия или другия участник.
Старата Огюста си спомняше.
Така постепенно те се превърнаха в мравки. Поне мислено.