Бернар Вербер
Денят на мравките (7)

7. Метаморфози

Тя не обича да й казват какво да прави.

Дебелата космата гъсеница, обагрена в зелено, черно и бяло, обръща гръб на водното конче, което я предупреждава да се пази от мравки, и се запътва към самия край на ясеновия клон.

С вълнообразни движения тя пълзи и се придвижва напред. Отначало поставя шестте си предни крака. Десетте задни крака ги следват благодарение на извивките на тялото.

Добрала се до върха на клона, гъсеницата отделя малко леплива слюнка, за да закрепи задницата си, след което увисва с главата надолу.

Ужасно е изморена. Свършено е с живота й на ларва. Идва краят на мъките й. Сега трябва да се преобрази или да умре.

Шшт!

Тя се увива в пашкул от гъвкаво и яко кристално влакно.

Тялото й се превръща във вълшебен казан.

Дълго е чакала този ден. Толкова дълго.

Пашкулът се втвърдява и побелява. Ветрецът полюлява този странен белезникав плод.

Няколко дни по-късно пашкулът се издува, като че се кани да въздъхне. Сетне дишането му става по-равномерно и той започва да трепти. Извършва се същински алхимически процес. Отдолу се смесват цветове, редки съставки, нежни ухания, удивителни благовония, сокове, хормони, смоли, мазнини, киселини, плът и дори люспи.

Всеки елемент заема мястото си, дозира се с ненадмината точност, за да се пръкне нов живот. Сетне горният край на обвивката се разпуква. От сребърното було плахо се показва антена, която разгъва своята спирала.

Силуетът, освобождаващ се от ковчега люлка, няма нищо общо с гъсеницата, от която произхожда.

Една мравка, минаваща наблизо, присъства на този свещен миг. Отначало омаяна от великолепието на подобно преображение, постепенно тя осъзнава, че това в края на краищата е само дивеч. Втурва се да убие чудното същество, преди то да успее да избяга.

Влажното тяло на пеперудата сфинкс се измъква напълно от родното яйце. Крилете се раздиплят: цветовете са прекрасни. По леките и крехки островърхи воали играят отблясъци. Тъмни, оформени като дантела краища, сред които изпъкват непознати багри: фосфорно жълто, матовочерно, блестящо оранжево, карминово червено, тъмнорозово и антрацитно със седефен оттенък.

Мравката ловец пъхва корема си под гръдния кош, за да заеме позиция за стрелба. Осланяйки се на обонянието и зрението си, се прицелва в хвъркатото. В този миг пеперудата забелязва мравката. Като хипнотизирана е от върха на корема, целещ се в нея, но знае, че той може да прати смърт. А на нея никак не й се умира. Не сега. Би било наистина жалко.

Четири сферични очи се взират.

Мравката оглежда пеперудата. Наистина е възхитителна, но трябва да се достави прясно месо на ларвите. Далеч не всички мравки са вегетарианки. Ловецът чувства, че плячката се готви да полети, и изпреварва движението й, като повдига нагоре своя орган за стрелба. Пеперудата използва това движение, за да хвръкне. Струята киселина минава встрани, пробива крилото, като оставя кръгъл отвор със съвършена форма.

Пеперудата губи леко височина, въздухът свисти през дупката в дясното й крило. Мравката е истински снайперист: убедена е, че я е улучила. Ала въпреки това плячката продължава да се рее из въздуха. Още влажните й криле с всеки замах стават все по-сухи. Тя набира височина и забелязва някъде долу своя пашкул. Не чувства и най-малка носталгия.

Мравката ловец все така дебне от своето укритие. Нов изстрел. Един лист, тласкан от случаен порив на вятъра, спира смъртоносната капка. Пеперудата завива с крило и безгрижно се отдалечава.

Войник 103 683-ти от Бел-о-кан е пропуснал дивеча. Мишената вече е извън обсега. Той гледа замислено ципокрилото и за момент изпитва завист. Къде ли отива? Струва му се, че се е запътило към края на света. Наистина пеперудата сфинкс се изгубва на изток. Лети вече няколко часа и тъй като небето започва да сивее, тя зърва в далечината светлина и незабавно се отправя към нея.

Запленена, пеперудата има една-единствена цел: да стигне до този приказен светлик. Устремът я отвежда само на няколко сантиметра от източника на светлина, но тя не спира, водена от жажда да изпита час по-скоро екстаза.

Ето я съвсем близо до огъня. Още малко, и краищата на крилете й ще се запалят. Ала това никак не я тревожи, тя иска да се гмурне вътре, да вкуси от жарката сила. Да се разтопи в това слънце. Дали ще изгори?