Бернар Вербер
Денят на мравките (4)

4. Преследване

Фалшива тревога. Било е само изпращяване на сух лист. Трите мравки продължават диренето.

Душат един по един всички съдове, препълнени с течна информация.

Най-сетне откриват това, което търсят.

За щастие оказва се не чак толкова трудно. Те поемат скъпоценния предмет, като си го подават един на друг. Това е херметически запечатано с борова смола яйце, пълно с феромони. Разпечатват го. Първата миризма достига до единадесетте сегмента на антените им.

Декодирането забранено.

Чудесно. Няма по-добър белег за качество. Те поставят яйцето и жадно пъхват вътре върховете на антените си.

Ухаещият текст се изкачва по извивките на мозъците им.

Декодирането забранено

Феромон памет №81

Предмет: Автобиография

 

Името ми е Хли-пу-ни.

Дъщеря съм на Бело-киу-киуни.

Аз съм триста тридесет и третата царица от династията Ни и единствена носачка в град Бел-о-кан.

Ала невинаги съм се казвала така. Преди да стана царица, бях петдесет и шеста принцеса на Пролетта. Такава е моята каста и поредният ми номер на снасяне.

Когато бях млада, си мислех, че светът свършва с град Бел-о-кан. Мислех си, че ние, мравките, сме единствените цивилизовани същества на нашата планета. Термитите, пчелите и осите ми се струваха диви орди, които от чисто мракобесие не желаят да възприемат нашите обичаи.

Останалите видове мравки смятах за изроди и си въобразявах, че мравките джуджета са твърде малки, за да се боим от тях.

По онова време живеех постоянно затворена в гинекея на девствените принцеси вътре в Забранения град. Единствената ми амбиция бе един ден да приличам на моята майка и като нея да създам политически съюз, който да устои на времето в многобройните значения на тази дума.

И така до деня, в който един ранен принц, 327-и мъжки, дойде в моята стая и ми разказа странна история. Той твърдеше, че една ловна експедиция била напълно унищожена от някакво ново оръжие с опустошителна сила.

Тогава подозирахме мравките джуджета, наши съперници, срещу които миналата година водихме голямата Битка на маковете. Тя ни струва няколко милиона войници, но ние я спечелихме. И тази победа бе доказателство, че грешим. Джуджетата не притежаваха никакво тайно свръхмощно оръжие.

След това решихме, че са виновни термитите, наши потомствени врагове. И отново сгрешихме. Големият източен термитник се бе превърнал в град на призраци: тайнствен задушлив газ бе изтровил всички негови обитатели.

Тогава проведохме разследване в пределите на нашия собствен град и се натъкнахме на нелегална армия, която смяташе, че брани общността, като възпрепятства достъпа й до всяка информация, в състояние да предизвика всеобщ смут. Тези убийци излъчваха особен мирис на скала и си въобразяваха, че изпълняват ролята на бели кръвни телца. Те представляваха автоцензурата на нашето общество. Тогава осъзнахме, че вътре в нашия организъм-общност съществуват имунни защитни сили, готови на всичко, за да държат всекиго от нас в невежество!

Ала след невероятната одисея на 103 683-ти безполов ние най-сетне разбрахме.

При източния край на света съществуват…

Една от трите мравки прекъсва четенето. Струва й се, че долавя присъствие. Бунтовниците се спотаяват и започват да дебнат. Нищо не помръдва. Една антена се източва плахо над тяхното скривалище, не след дълго последвана от останалите пет.

Шестте сетивни органа се превръщат в радари, които вибрират с 18 000 трептения в секунда. Всичко наоколо, притежаващо някаква миризма, мигновено бива разпознато.

Отново фалшива тревога. Няма никой в околността. Те продължават декодирането на феромона.

При източния край на света съществуват стада от същества с небивали размери.

Мравешката митология говори за тях с поетически образи. Ала всъщност те са отвъд всякаква поезия.

Когато бяхме малки, нашите гледачки ни плашеха с разкази за тях, които ни се струваха като ужасни приказки. Но те са отвъд ужаса.

Дотогава не вярвах твърде в достоверността на тези истории за гигантски чудовища, пазачи на покрайнините на планетата, които живеят на стада по пет. Смятах, че това са измислици, предназначени за девствените и наивни принцеси.

Сега зная, че ТЕ наистина съществуват.

Унищожаването на въпросната ловна експедиция е ТЯХНО дело.

Газът, с който е бил отровен термитникът, е ТЯХНО дело.

Пожарът, опустошил Бел-о-кан и погубил майка ми, е пак ТЯХНО дело.

ТЯХНО дело: на ПРЪСТИТЕ.

Опитвах се да не мисля за тях, но вече не мога.

Навсякъде из гората се открива тяхното присъствие.

Докладите на съгледвачите ежедневно потвърждават, че те постепенно се приближават до нашия свят и че са много опасни.

Ето защо днес взех решение да убедя моите поданици да започнат кръстоносен поход срещу ПРЪСТИТЕ. Това ще бъде голяма въоръжена експедиция с цел да бъдат унищожени всички ПРЪСТИ на планетата, докато все още не е станало късно.

Посланието е толкова смайващо, че им е нужно известно време, докато го осмислят. Трите мравки шпиони искаха да узнаят. Е, сега вече знаят!

Кръстоносен поход срещу Пръстите!

На всяка цена трябва да предупредят останалите. Само ако можеха да научат нещо повече. Като по сигнал трите отново потапят антените си.

За да се справим с чудовищата, предвиждам този поход да се поведе от двадесет и три легиона ударна пехота, четиринадесет легиона лека артилерия, четиридесет и пет легиона за близък бой в пресечена местност, двадесет и девет легиона…

Отново шум. Този път няма никакво съмнение. Сухата пръст изскърцва под нечий нокът. Тримата натрапници вдигат антените си, все още полепнали с тайна информация. Всичко дотук бе прекалено лесно. Попаднали са в капан. Убедени са, че нарочно са им позволили да проникнат в Химическата библиотека, за да бъдат разобличени по-сигурно.

Краката им се подгъват, готови за скок. Твърде късно. Другите са вече тук. Бунтовниците едва успяват да грабнат черупката, съдържаща драгоценния феромон памет, и да се измъкнат през един тесен страничен коридор.

Разнася се сигнал за тревога на белокански обонятелен език. Това е феромон, чиято химическа формула е C8-H18-O. Реакцията е незабавна. Вече се чува шумът от триене на стотици войнишки крака.

Натрапниците побягват с все сила, долепили корем до земята. Би било жалко да загинат, след като са единствените бунтовници, успели да проникнат в Химическата библиотека и да разчетат без съмнение най-важния феромон на царица Хли-пу-ни!

Преследване по коридорите на града. Движат се толкова бързо, че като при спускане с бобслей преодоляват завоите перпендикулярно на земята.

Понякога, вместо да слязат, те продължават известно време да препускат по тавана. Вярно е, че в един мравуняк понятията горе и долу са съвсем относителни. С помощта на ноктите може да се ходи и дори да се тича навсякъде.

Шестокраките болиди летят с шеметна скорост. Декорът главоломно се мени.

Изкачват се, слизат, отбиват встрани. Бегълци и преследвачи минават над една пропаст. Всички успяват с изключение на един, който се хлъзва и пропада.

Пред първия бунтовник изниква блестяща маска. Той дори не успява да разбере какво става с него. Изпод маската се подава върхът на пълен с мравчена киселина корем. Изгарящата струя мигом превръща мравката в мека каша. Вторият бунтовник ужасен се обръща назад и се втурва в някакъв страничен ход.

Да се разпръснем! — крещи той на своя обонятелен език. Шестте му крака дълбаят земята. Излишно пилеене на енергия. Отляво се появява войник. Двамата бягат толкова бързо, че войникът не може нито да сграбчи плячката с челюсти, нито да я обстреля с киселина. Успява само да я притисне до стената и да се опита да я смаже.

Черупките се удрят с глух звук. Двете мравки, увлечени със скорост 0,1 км в час през тесните коридори на мравуняка, жестоко се блъскат в стените. Всяка от тях се опитва да препъне другата. Мушкат се с остриетата на челюстите.

Устремът им е толкова силен, че никой от тях не забелязва как коридорът постепенно се стеснява, докато в един момент преследван и преследвач внезапно попадат във фуниевидна галерия и се врязват един в друг. Двата болида се пръсват едновременно и парчета раздробен хитин се разпиляват наоколо в голям радиус.

Третият бунтовник се устремява с впити в тавана крака и с главата надолу. Един артилерист се прицелва в него и с точен изстрел раздробява десния му заден крак. От удара шпионинът изпуска овоида с феромона памет на царицата.

Един пазач прибира скъпоценния предмет.

Друг изпраща десет капки киселина и втечнява една от антените на оцелелия. От изстрелите таванът се срутва и запушва галерията.

Дребният бунтовник за миг може да си поеме дъх, но осъзнава, че няма да стигне далече. Не само е останал с една антена и с един крак по-малко, но пазачите вероятно са завардили всички изходи.

Войниците вече са зад него. Избухват изстрели от мравчена киселина. Още един от краката му е откъснат, този път преден. Въпреки това той продължава да бяга с четирите, които са му останали, и успява да се скрие в една вдлъбнатина на коридора.

Един от пазачите се прицелва, но раненият също разполага с още киселина. Той извива корем, незабавно заема положение за стрелба и се прицелва във войника. Точен изстрел! Онзи се оказва по-непохватен и успява само да му отреже средния ляв крак. Остават му всичко на всичко три крака. Последният шпионин куцука задъхано. На всяка цена трябва да излезе от тази клопка и да предупреди останалите бунтовници за този кръстоносен поход срещу Пръстите.

Минал е оттук, оттук — предава един войник, който е открил обгорения труп на пазача.

Как да се измъкне? Оцелелият се заравя доколкото може в тавана. Онези няма да се сетят да погледнат нагоре.

Без съмнение таванът е идеалното място за скривалище. Пазачите го откриват едва при второто си появяване, когато един от тях забелязва капки течност, стичащи се отгоре: прозрачната кръв на бунтовника.

Проклето земно притегляне!

Третият бунтовник пада сред отломъците и започва да раздава удари наоколо с последните останали крака и единствената си читава антена. Един от войниците го хваща за крака и го извива, докато го счупи. Друг пробива гръдния му кош с върха на саблевидната си челюст. Въпреки това той успява да се отскубне. Остават му два крака, на които се влачи. Ала изход вече няма. От стената се подава дълга челюст и със замах му отрязва главата. Черепът отскача и се търкулва по наклонената галерия.

Остатъкът от тялото прави още десетина крачки, после забавя ход, спира и най-сетне се строполява. Пазачите събират парчетата и ги хвърлят на градското сметище върху останките от двамата му съучастници. Ето какво очаква тези, които проявяват прекалено любопитство!

Трите трупа лежат изоставени, подобно на неволно счупени кукли преди началото на представление.