Бернар Вербер
Денят на мравките (3)

3. У семейство Салта

— Иди да отвориш, сигурно е госпожица Ногар!

Себастиен Салта протегна дългото си мършаво тяло и завъртя дръжката на вратата.

— Добър ден — поздрави той.

— Добър ден, готово ли е?

— Да. Готово е.

Тримата братя Салта дружно внесоха голяма кутия от полистирен и извадиха от нея пълно с кафяви гранули стъклено кълбо с отвор в горния край.

Всички сведоха глави над съда и Каролин Ногар нетърпеливо бръкна вътре с дясната си ръка. Между пръстите й се посипа струйка тъмен пясък. Тя подуши зрънцата, сякаш бяха кафе с несравним аромат.

— Измъчихте ли се много?

— Страшно — отвърнаха в един глас тримата братя Салта.

Сетне единият от тях добави:

— Ала си струваше!

Себастиен, Пиер и Антоан Салта бяха същински исполини. Всеки бе висок около два метра. Трябваше да коленичат, за да пъхнат на свой ред вътре дългите си пръсти.

Три свещи, поставени във висок свещник, осветяваха с жълто-оранжеви отблясъци странната сцена.

Каролин Ногар прибра кълбото в един куфар, като преди това грижливо го уви в няколко пласта найлон. Тя погледна тримата гиганти и им се усмихна. Сетне си тръгна, без да каже нищо повече.

Пиер Салта въздъхна облекчено:

— Струва ми се, че този път вече ще успеем!