Бернар Вербер
Денят на мравките (27)

27. Царско посрещане

Плоскоглавите вратари се отдръпват, за да им сторят път. Сега крачат редом по коридорите на Забранения град: 103 683-ти, войникът, участвал преди повече от година в заключителния щурм срещу Бел-о-кан, и неговата царица, която оттогава не му е пращала вест. Дали е забравила старото другарство?

Влизат в царските покои. Хли-пу-ни е преустроила обиталището на своята майка, като е покрила стените с меко кадифе от вътрешната кора на кестен. По средата на залата смайващо видение — кухото и прозрачно тяло на Бело-киу-киуни, родната й майка!

Без съмнение за пръв път в мравешките анали една царица съжителства постоянно със запазения труп на собствената си създателка. Същата, против която навремето бе водила война и която бе победила.

Хли-пу-ни и 103 683-ти се разполагат по средата на залата със съвършено овална форма. Двамата най-сетне доближават антените си.

Нашата среща не е случайна — заявява владетелката. Тя отдавна издирвала своя най-добър войник. Имала нужда от него. Възнамерявала да предприеме голям кръстоносен поход срещу Пръстите, да разруши всички техни гнезда, построени отвъд източния край на света. 103 683-ти е единствено способен да поведе армията на рижите към страната на Пръстите.

Бунтовниците са казали истината. Хли-пу-ни наистина иска да започне голяма война срещу Пръстите.

103 683-ти се колебае. Той, разбира се, гори от желание да се отправи пак на Изток. Ала в тялото му вече се е загнездил онзи неописуем страх и заплашва всеки момент да излезе отново наяве. Страхът от Пръстите.

По време на зимуването, последвало неговите приключения, той сънуваше единствено Пръстите, грамадните розови топки, които унищожават цели градове като някакво дребно препятствие! 103 683-ти на няколко пъти се бе събуждал с мъчително усещане и влажни антени.

Какво става? — пита царицата.

Страхувам се от Пръстите, които живеят отвъд края на света.

Какво значи страх?

Това е нежелание да изпадаш в положения, които не можеш да овладееш.

Тогава Хли-пу-ни му разказва как, четейки феромоните на своята майка, тя също открила един със значението „страх“. Този феромон обяснявал, че когато индивидите не са в състояние да се разберат, значи, че изпитват „страх“ едни от други.

Според Бело-киу-киуни, когато бъде преодолян страхът от другия, много неща, които в момента изглеждат невъзможни, ще станат напълно осъществими.

103 683-ти си спомня, че подобни афоризми са едни от любимите на предишната царица. С леко помръдване на дясната антена Хли-пун-ни пита дали страхът не е направил войника неспособен да поведе този поход?

Не. Любопитството е по-силно от страха.

Хли-пу-ни се успокоява. Без опита на някогашния съмишленик успехът на похода би бил съмнителен.

Според теб колко войници ще са необходими, за да бъдат избити всички Пръсти по Земята?

Да не искаш да избия всички пръсти по Земята?

Да. То се знае. Хли-пу-ни желае това. Пръстите трябва да бъдат унищожени, изтрити от лицето на земята. Те са просто грамадни, безмозъчни паразити. Тя нервно сгъва и разгъва антени. Настоява на своето: Пръстите представляват опасност не само за мравките, но и за всички животни, за всички растения, за всички минерали. Знае това, чувства го. Убедена е в правотата на своята кауза.

103 683-ти ще се подчини на волята й. Прави бързо изчисление. За да бъде победен само един Пръст, са необходими поне пет милиона обучени войници. А той е убеден, че на Земята има най-малко… най-малко четири стада или общо двадесет Пръста!

Сто милиона войници едва ще стигнат.

103 683-ти отново вижда безкрайната черна ивица, където нищо не расте. И всички изследователи до един сплескани, подобно на най-тънки листа сред тътен от трусове и пушек от въглеводороди.

Източният край на света е също и това.

Царица Хли-пу-ни млъква. Тя пристъпва няколко крачки из брачната зала, докосва машинално с челюст житните класове. Най-сетне се обръща с наведени антени и заявява, че е разговаряла с много мравки, за да ги убеди в необходимостта от този поход. Самата тя не разполага с никаква политическа власт. Само предлага идеи. Общността решава. Впрочем не всички нейни сестри и дъщери споделят гледната й точка. Боят се от възобновяване на войните с мравките джуджета и с термитите. Не искат заради този поход федерацията да остане без защита.

Хли-пу-ни е разговаряла с много агитатори. С дружни усилия те и царицата събрали осемдесет хиляди.

Осемдесет хиляди легиона?

Не, осемдесет хиляди войници. Самата Хли-пу-ни е на мнение, че този брой е напълно достатъчен. Ако 103 683-ти наистина смята цифрата за смешна, царицата е съгласна да положи допълнителни усилия, за да спечели още сто до двеста хиляди войници. Ала това е максимумът, който би могла да постигне!

103 683-ти се замисля. Царицата очевидно не си дава сметка колко непосилна е задачата! Немислимо е да се опълчиш срещу всички Пръсти на Земята само с осемдесет хиляди войници!

Ала неутолимото му любопитство продължава да го измъчва. Как би могъл да изпусне толкова рядък случай? Мъчи се да си вдъхне кураж. В края на краищата с осемдесет хиляди войници ще може да организира голяма експедиция. Малко дързост, и готово! Без съмнение няма да му се удаде да убие всички Пръсти, но в замяна ще научи много повече за това кои са те и как действат.

Нека бъдат осемдесет хиляди. Все пак 103 683-ти би искал да зададе поне два въпроса. За какво е този поход? И откъде тази омраза към Пръстите, които Майка Бело-киу-киуни толкова почиташе?

Царицата се запътва към един коридор в дъното на залата.

Ела. Ще ти покажа Химическата библиотека.