Бернар Вербер
Денят на мравките (217)

217. Рак

103-ти удържа първоначалното си обещание: хората, затворени под неговия град, бяха спасени. Жюлиет Рамирес го закле да изпълни и второто си обещание: да разкрие тайната на рака.

Мравката заема отново мястото си под стъкления похлупак на „Розетски камък“ и предава дълга обонятелна реч.

Биологически феромон, предназначен за Пръстите

Докладва: 103-ти

Предмет: Това, което наричате „рак“.

 

Ако вие, човеците, не сте в състояние да се справите с рака, то е, защото науката ви е изостанала. Що се отнася до рака, методите на изследване ви пречат да прозрете истината. Гледате на света от една-единствена гледна точка — вашата. Защото продължавате да робувате на вашето минало. В резултат на множество експерименти сте се научили да лекувате някои заболявания. Това ви е накарало да заключите, че единствено по пътя на експериментирането можете да се справите с всички болести. Установих това от документалните филми по телевизията. За да разберете някое явление, вие го измервате, подреждате го в графа, описвате го и го надробявате на все по-малки късчета. Струва ви се, че колкото по на дребно кълцате, толкова по-близо сте до истината.

Ала като нарежете на парчета един щурец, вие така и няма да разберете защо той свири. Като гледате под лупа клетките от цвят на орхидея, вие така и няма да научите защо това цвете е толкова красиво.

За да проумеете същностите, които ни заобикалят, трябва да се поставите на тяхно място, да ги приемете в тяхната съвкупност. За предпочитане е при това те да останат живи. Ако искате да разберете щуреца, постарайте се в течение на десет минути да си представите какво може да види и да изживее един щурец.

Ако искате да разберете орхидеята, опитайте да се почувствате цвете. Поставете се на мястото на другите, вместо да ги режете на парчета и да ги наблюдавате от кулите на вашата крепост от познания.

Нито едно ваше изобретение не е направено от традиционния учен с бяла манта. Гледах по телевизията документален филм за вашите велики открития. Всички те се дължаха на случайни манипулации, на тенджери, чийто капак бива повдигнат от парата, на ухапани от кучета деца, на ябълки, които падат от дървото, на случайно смесени вещества.

За да разрешите вашия проблем с рака, е трябвало да привлечете поети, философи, писателю и художници. С една дума, творци, надарени с интуиция и вдъхновение. А не хора, наизустили всички опити на предходниците си.

Вашата класическа наука е безнадеждно остаряла.

Миналото ви пречи да видите настоящето. Някогашните ви успехи ви пречат да успеете сега. Миналите ви победи са вашите най-заклети врагове. Видях по телевизията вашите учени. Те непрекъснато повтарят разни догми, а училищата ви сковават въображението с фиксирани веднъж завинаги протоколи от експерименти. После пък подлагате студентите на изпити, за да бъдете сигурни, че те никога нищо няма да променят.

Ето затова не умеете да лекувате рака. Към всичко подхождате по един и същ начин. Успели сте да победите холерата с помощта на едни способи и следователно чрез тях трябва да победите и рака.

Ала ракът заслужава специално внимание. Той представлява напълно самостойна същност.

Аз ще ви дам решението. Ще ви разкажа как ние, мравките, които така охотно тъпчете, решихме проблема с рака.

Ние открихме, че сред нас има отделни индивиди, заболели от рак, които не умират. Тогава, вместо да изучаваме множеството умиращи, започнахме да изследваме малцината, които се разболяват и сетне внезапно оздравяват без всякаква причина. Подирихме общото между тях. Търсенето продължи дълго, много дълго. И в края на краищата открихме какво е онова, което свързва ловенето от тези „чудотворно изцелени“: способността им да общуват с обкръжението била много по-голяма от обичайната.

Оттам и предположението: дали ракът не е проблем на общуването? Общуване с кого, ще запитате вие. Ами общуване с други същности.

Изследвахме телата на болните: вътре нямаше нито една осезаема същност. Нито спора, нито микроб, нито червей. И тогава на една мравка хрумна гениална мисъл: да се анализира ритъмът на разпространение на болестта. И открихме, че този ритъм представлява език! Болестта се развива по крива, която може да бъде разглеждана като някаква форма на език.

И така, разполагахме с езика, но не и с говорещия. Това беше без значение. Ние разчетохме този език. Като цяло посланието означаваше: „Кои сте вие, къде се намирам?“

Така стигнахме до заключението, че болните от рак в действителност представляват неволни носители на неосезаеми извънземни същности. Извънземни, които вероятно не са нищо друго освен комуникираща вълна… Достигайки земята, тя е открила един-единствен начин за изразяване: да възпроизвежда това, което я заобикаля. И тъй като се приземила в живи тела, извънземната вълна започнала да възпроизвежда клетките около себе си, за да прати послание от типа: „Здравейте, кои сте вие, ние нямаме враждебни намерения, как се нарича вашата планета?“

Именно това ни убиваше: поздрави и въпроси на заблудили се туристи.

Това убива и вас.

За да спасите Артюр Рамирес, вие трябва да построите машина „Розетски камък“, подобна на тази, която ви позволява да общувате с мравките, само че този път предназначена да превежда езика на рака. Изучете неговите ритми, неговата вълна, възпроизведете ги, обработете ги, за да пратите на ваш ред отговор. То се знае, не сте длъжни да вярвате на моята версия. Но нищо няма да загубите, ако опитате този метод.

Жак Мелиес, Летиция Уелс и семейство Рамирес бяха смаяни от това странно предложение. Да разговарят с рака?… Ала на господаря на духовете му оставаха броени дни живот, и то при ужасни условия. Разбира се, всичко у тях им нашепваше, че това е някаква нелепост. Тази мравка няма никакво право да ни учи на медицина. Разсъжденията й са напълно неуместни. Ала Артюр Рамирес щеше да умре. В такъв случай защо да не тръгнат по този предварително смятан за абсурден път? Сами щяха да се убедят къде води той.