Бернар Вербер
Денят на мравките (209)

209. Операция „Последен шанс“

— Ножче!

Всяко искане на Артюр биваше изпълнявано в същия миг.

— Ножче.

— Пинцети за епилация номер едно!

— Пинцети за епилация номер едно!

— Скалпел!

— Скалпел.

— Тампон!

— Тампон.

— Пинцети за епилация номер осем!

— Пинцети за епилация номер осем.

Артюр Рамирес оперираше. Когато останалите трима се прибраха, носейки агонизиращия 103-ти, той бе буден и по-укрепнал след последния припадък. Веднага разбра какво очакват другите от него и запретна ръкави. В желанието си да запази будни всичките си сетива с оглед на сложната операция, отказа да приеме коктейла от болкоуспокояващи, които неговата съпруга му предложи.

Сега Жак Мелиес, Летиция Уелс и Жюлиет Рамирес стояха край него, навели глави над миниатюрната операционна маса, която господарят на духовете бе стъкмил от една пластина за микроскоп. Самият микроскоп бе включен към видеокамера. Така всички можеха да следят операцията върху телевизионен екран.

Много мравки роботи бяха минали вече през тази пластина, ала за пръв път от нея се нуждаеше мравка от хитин и кръв.

— Кръв!

— Кръв.

— Още кръв!

За спасяването на 103-ти стана нужда да смачкат четири истински мравки заради кръвопреливанията. Те не се поколебаха. 103-ти бе уникална мравка и заслужаваше да се пожертват няколко екземпляра от нейния вид.

За тези мини кръвопреливания Артюр наточи микроскопична игла и я заби в мекия участък на ставата на задния ляв крак.

Хирургът по принуда не знаеше дали мравката изпитва болка при тези манипулации, но предвид критичното й състояние предпочете да не опитва анестезия.

Артюр започна да наглася средния крак както се намества става. Предният ляв крак не го затрудни ни най-малко. След толкова труд по изработването на мравките роботи Пръстите му бяха придобили необикновена ловкост.

Гръдният кош беше сплескан. С малки щипци той възвърна формата му, както се прави с огънат калник на кола, сетне запуши с лепило мястото, където хитинът беше спукан. Същото лепило послужи за спойката на пробития корем, който предварително напълни с кръв през миниатюрна пипета.

— Слава богу, че главата и антените са непокътнати! — възкликна той. — Върхът на токчето ви е бил толкова тесен, че е смазал само гръдния кош и корема.

Под светлината на микроскопската лампа 103-ти си възвръща силите. Той едва протяга глава и бавно смуче капката мед, оставена от някой Пръст пред челюстите му.

Артюр се надигна, избърса потта, която обливаше челото му, и въздъхна:

— Мисля, че прескочи трапа. Ще й трябват обаче няколко дни почивка, за да се възстанови. Оставете я на топло, влажно и сенчесто място.