Бернар Вербер
Денят на мравките (201)

201. Гонитба в метрото

Бяха възбудени до крайност. Жак Мелиес, Летиция Уелс и Жюлиет Рамирес блъскаха безцеремонно пътниците.

— Да сте виждали една мравка?

— Моля?

— Сигурна съм, че се е отправила насам, мравките обичат полумрака. Трябва да я търсим в тъмните ъгли.

Жак Мелиес се заяде с някакъв минувач.

— Внимавайте къде стъпвате! Като нищо ще я убиете!

Никой не разбираше какво правят тези хора.

— Да я убия ли? Кого да убия? Какво да убия?

— 103-ти!

И както обикновено повечето от пътниците ги отминаваха, без да обръщат никакво внимание на смутителите.

Мелиес облегна гръб на облицованата с плочки стена.

— Да му се не види! Да търсиш мравка в станция на метрото е все едно да търсиш игла в купа сено.

Летиция Уелс се плесна по челото!

— Ето това е идея! Как не се сетихме по-рано! „Да търсиш игла в купа сено…“

— Какво искаш да кажеш?

— Как се търси игла в купа сено?

— Изобщо не може да се намери?

— Напротив, може. Достатъчно е да се приложи правилният метод. Няма нищо по-лесно от това да се открие игла в купа сено: запалва се сеното, а след това пепелта се минава с магнит.

— Съгласен съм, но каква е връзката със 103-ти?

— Изразявам се образно. Достатъчно е да се изнамери методът. А метод не може да няма!

Заеха се да се съвещават. Методът!

— Жак, ти си полицай, като начало можеш да накараш началника на станцията да изкара всички навън.

— Никога няма да се съгласи, сега е върхов час!

— Кажи му, че има поставена бомба! В никакъв случай няма да поеме риска да му тежат на съвестта хиляди убити.

— Съгласен.

— Добре. Вие, Жюлиет, в състояние ли сте да съставите феромонно изречение?

— Какво по-точно?

— „Среща в най-осветения участък.“

— Лесна работа! Мога да произведа цели три децилитра, които ще разпръснем навсякъде със спрей.

— Чудесно.

Жак Мелиес се въодушеви.

— Разбирам. Имаш намерение да монтираш силен прожектор на перона, за да дойде при теб.

— Рижите мравки от моя вивариум винаги се насочваха към светлината. Защо да не опитаме…

Жюлиет Рамирес измайстори обонятелното изречение „Среща в най-осветения участък“ и донесе този призив в един пулверизатор за парфюм.

От уредбата се разнесе съобщение всички да напуснат станцията спокойно и без да се блъскат. Хората започнаха да се тъпчат, да крещят и да се бутат. Всеки за себе си, Бог за всички.

Някой се провикна „Пожар!“. И тогава настъпи суматоха. Викът бе подет и от други. Тълпата се юрна. Събориха преградните мрежи. Хората се биеха, за да си пробият път. Високоговорителите напразно призоваваха: „Останете спокойни, никаква паника.“ Тези думи предизвикваха обратен ефект.

При това препускане на подметки наоколо 103-ти решава да се скрие в една пукнатина на фаянсовата буква върху надписа „Фонтенбло“. Това е буквата Ф, двадесет и първата от азбуката. Там той изчаква да утихне глъчката и да се разсее миризмата на пот, която иде от Пръстите.