Бернар Вербер
Денят на мравките (199)

199. Завръщане

Летиция влетя като снаряд на тавана, където Жак Мелиес и Жюлиет Рамирес се опитваха да направят подбор сред стотиците писма и телефонни обаждания, последвали техния призив към населението.

— Открили са я! Някой я е открил! — провикна се тя.

Нито той, нито тя реагираха.

— Досега осемстотин мошеници се заклеха, че са я намерили — обади се Мелиес. — Вземат каква да е мравка, слагат й малко червена боя на челото и идват да си искат наградата!

Жюлиет Рамирес допълни:

— Някои дори ни донесоха нацапани с червено паяци и хлебарки!

— Не, не. Този път е сериозно. Един частен детектив, който, откакто излезе нашето съобщение, непрекъснато броди из града с лупа пред носа…

— Какво те кара да мислиш, че наистина е попаднал на 103-ти?

— Каза ми по телефона, че петното върху челото не било червено, а жълто. А с времето моят лак за нокти постепенно пожълтява.

Аргументът действително беше сериозен.

— Покажи животинката.

— Не била у него. Твърди, че я открил, но не могъл да я хване. Изплъзнала се между пръстите му.

— Къде е станало това?

— Дръжте се! Никак няма да ни е лесно.

— Казвай къде!

— В станцията на метрото Фонтенбло!

— В станцията на метрото ли?

— Ами че сега е шест! Върховият час. Тълпата там трябва да е страхотна — изплаши се Мелиес.

— Всяка секунда е скъпа. Пропуснем ли този случай, окончателно ще изгубим 103-ти и тогава…

— Да бягаме!