Бернар Вербер
Денят на мравките (198)

198. Костница

Царица Хли-пу-ни се спуска надолу, заобиколена от ескорт гвардейци с дълги челюсти. Упреква се, че не е влязла по-рано във връзка с Доктор Ливингстън. Знае наизуст всички въпроси, които трябва да зададе. Вече е наясно как да открие слабостите им. И освен това е решила да ги храни. Трябва да им дава храна, за да ги подмами, както се подмамват дивите листни въшки, преди да им бъдат отрязани крилата и да бъдат затворени в оборите.

Етаж -10: Обзета от нов порив, царицата ускорява крачка. Да, тя ще ги храни и ще беседва с тях. Ще си води бележки и ще натрупа още много зоологически феромони за Пръстите.

Край нея припкат гвардейците. Всички усещат, че днес ще се случи нещо важно. Царицата на Федерацията, основателката на първото движение за напредък, най-сетне е склонила да разговаря с Пръстите, да ги изучи, за да може по-лесно да ги избие.

Етаж -12: Хли-пу-ни си мисли, че наистина е постъпила твърде глупаво, като не е послушала навреме 103-ти. Отдавна трябваше да влезе в диалог с Пръстите. Трябваше да си спомни думите на своята майка Бело-киу-киуни. Толкова просто бе да постъпи като нея.

Етаж -20: Дано Пръстите долу да са още живи! Дано в старанието си да се отличи, да направи нещо различно от родителите си, не е развалила всичко. Не биваше нито да прави обратното, нито да прави същото, просто да продължи. Да продължи делото на Майката, а не да го отрича.

Край нея Стадото се труди както всеки ден. Мравките я поздравяват с върховете на антените си. Ала повечето все пак видимо са изненадани, че виждат царицата да слиза толкова надълбоко в Града.

Етаж -40: Хли-пу-ни вече подтичва заедно със свитата, като си повтаря: „Дано не е твърде късно.“ Завива по няколко коридора и се озовава в непозната за нея зала. Зала с удивителни размери, която вероятно е била изградена преди по-малко от седмица из тези безлюдни етажи.

Внезапно пред нея изникват деистите! Тук са донесени труповете на всички бунтовници деисти. Стотици неподвижни мравки сякаш отправят предизвикателство към неканената посетителка.

Мъртви войници, оставени в Града! Слисаните царски антени се дръпват назад. Зад нея белоканските войници, които я придружават, също са изплашени.

Какво правят тук всички тези мъртъвци? Би трябвало да са на сметището! Царицата и войниците пристъпват сред експонатите на тази зловеща изложба. Повечето мъртви мравки са поставени в положение за бой, с разтворени челюсти, насочени напред антени, готови да се нахвърлят върху някакъв може би също толкова неподвижен противник.

Върху някои от труповете още личат дупките от пенисите на дървениците. И всички те са били избити по нейна заповед…

Хли-пу-ни изпитва особено усещане.

Тя е впечатлена: всички те… приличат на Майката в царските покои.

Изненадите не свършват дотук.

Струва й се, че между тези твърде неподвижни мравки забелязва някакво движение.

Да, половината се размърдват! Нима това е видение, предизвикано от изпаренията на известния още в древността сок от ломекуза, наркотик, от който навремето тя твърде непредпазливо бе опитала?

Ужас! От всички страни труповете се размърдват!

И това не е халюцинация! Стотици призраци нападат войниците около нея. Навсякъде се води бой. Гвардейците на царицата имат дълги челюсти, ала бунтовниците деисти са много повече. Изненадата и стъписването, предизвикани от това странно място, не са от полза за обикновените бойци.

Докато се бият, деистите потрепват с антени, излъчвайки все същия феромон.

Пръстите са наши богове.